Каръкът съсипа Бенфика

Каръкът съсипа Бенфика

Нужна е голяма доза малшанс, за да се достигне котата злощастие за този сезон на водещия лисабонски клуб Бенфика. Преди двайсетина дни неговият треньор – дългокосият и леко меланхоличен Жорже Жезуш, както и всичките му играчи и хилядите поддръжници на отбора, бяха уверени, че ще спечелят поне един, ако не трите, трофея, за които се бореха: първенството, Лига Европа и Купата на Португалия. В крайна сметка “червените” изгубиха три поредни финала, които ще влязат в историята като шедьоврите на каръка (голове в добавеното време, загуби в наглед спечелени мачове...).

Последното крушение бе срещу Витория Гимараеш, който никога не бе печелил купата, а си я взе и занесе в града си за почуда, удивление и потрес на лисабонци. Един вестник излезе със симптоматично заглавие: “Бенфикистите влизат в транс”. Така си е: имаше избутване на треньора от страна на нападателя Оскар Кардосо след края на финала, освирквания и опити за агресия от някои от привържениците срещу играчите, заплювания към Жорже Жезуш, докато се изкачваше да си вземе сребърния медал...

Всичко започна в събота, 11 август на стадиона на Порто. Бе предпоследният кръг на първенството. Ако спечелеше, Бенфика щеше да се обяви още там за шампион. Ако завършеше наравно, щеше да се върне в Лисабон все още като лидер и щеше да й стигне победа у дома в последния кръг. Но загуби: в добавеното време Келвин направи 2:1 за домакините, които в този момент се превърнаха във водач в първенството.

Нямаше време за жалване: четири дни след това Бенфика излезе в европейски финал – в Лига Европа срещу мултимилионния Челси. Лисабон изживя мача с неописуема страст. Имаше много черно-бели документални кадри за дните, напомнящи последния спечелен еврофинал от Бенфика – за КЕШ през 1962 г. срещу Реал Мадрид.

Самият Еузебио, Черната пантера, архитектът на тази последна титла, взета преди 51 години, предупреждаваше играчите: “Оставете си кожите на терена, но донесете купата!”. Имаше хора, които си спомняха и онова проклятие, отправено от тогавашния треньор – унгареца Бела Гутман, когото изпъдиха онази година и който преди да си тръгне, предрече: “Няма да спечелите повече нищо без мен”. В какъв час!

От проклятието на Гутман насетне Бенфика излезе на шест финала, все изгубени, но този път, разбира се, щеше да бъде различно. Всъщност “орлите” играха много добре срещу Челси, имаха положения, изравниха след 1:0, ала, отново в добавеното време, при един глупав корнер защитникът на “сините” Бранислав Иванович вкара в глава в 92-рата минута и пак остави града с длани върху лицето на косъм от триумфа и славата. Привържениците при всичко това очакваха играчите и треньора на летището, за да ги посрещнат като победители.

Четири дни по-късно Порто не направи грешна последна стъпка и бе обявен за шампион на Португалия, а Бенфика при така създалите се обстоятелства се вкопчи в последния си останал финал: за Купата на Португалия срещу предполагаемо по-слабия тим на Витория Гимараеш. Започна с преднина от 1:0, ала в 80-ата минута Судани от съперника, тръгнал от положение на засада, изравни. Две минути след това Рикардо довърши обрата.

На летището вече нямаше победни скандирания, а освирквания и обиди. Купата се бе запътила към северната част на страната при невярващ половин Лисабон, неспособен да осмисли наличието на толкова малшанс, събран в рамките на само 15 урочасани дни.

Антонио Хименес Барка, “Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички