Жозе Моуриньо сега е овъргалян в калта, хулен и обиждан от всякъде в Испания. Каталуня го мрази от години, а в последния сезон се усети злоба и от столицата. За три години бяха спечелени три трофея, но голямата цел - Десетата, остана за някой от следващите треньори. Малшанс, липса на характер във важните моменти или тактически грешки на три пъти прекъснаха пътя на "белите" на 1/2-финал в Шампионската лига.
"Реал Мадрид никога не трябваше да наема Моуриньо", изказа се бившият президент на "белите" Рамон Калдерон, който си тръгна по унизителен начин от "Бернабеу". "Реал Мадрид беше твърде голям за него", обади друг от ексбосовете Лоренсо Санс.
Кралският клуб и Жозе наистина не си паснаха и дори при завоювана Десета той щеше да си тръгне. Разбиранията му за футбола нямаше как да бъдат приложени изцяло в проекта на Флорентино Перес. Моуриньо наистина не осъзнаваше добре грандоманията на "Бернабеу", мащаба на този клуб. Величието и масовостта не само помагат, но и създават безброй препятствия, за които португалецът не беше подготвен.
Може би Моуриньо падна в собствения си капан, беше победен с познати нему способи. Психологическото въздействие е един от големите "специални" козове. Освен умението да борави прецизно с тактически похвати, Жозе знае как да вдъхне енергия на един проект. До голяма степен огромният натиск върху него го отврати от неговото най-голямо предизвикателство. Способността му да създава интриги, които да носят успех, сега се срещна с безброй интриги и боричкания вътре и около клуба, които навредиха в съблекалнята.
Връзката между играчи и медии, съдии и отбори, клубни президенти и ръководители на Лигата е много силна в Испания. Реал Мадрид не е Интер, който ще слуша само и единствено Моуриньо и ще го възприема като спасител. Всеки ден работата на португалеца беше поставяна под въпрос, търсеха се пробойни.
Жозе съумя да сплоти най-добре отбора във втория си сезон на Чамартин. Впрегна цялата машина, завъртя колелата и направи невероятен сезон с Реал Мадрид в Примера. Сякаш съвкупността "Мадрид" се обърна срещу него през есента на 2012 година. Видя се, че всяка грешна стъпка води до проблеми, с които Жозе не съумя да се справи.
Моуриньо определено се провали в непозната за него среда, оставяйки след себе си много повече врагове, отколкото приятели. Може би само една дузпа го раздели от Десетата (б.р. при дузпите срещу Байерн през 2011/12). Пролича неспособността на Моуриньо да развива дългосрочни проекти в големи клубове.
Поглеждайки четири десетилетия назад обаче, виждаме, че единствено Висенте дел Боске е успял да се задържи повече време като старши треньор от времето на Мигел Муньос (1960/74). Реал Мадрид не дава време или не избира подходящите треньори, които да направят отбора хегемон в Европа, за което всички мадридисти мечтаят.
Може би има нещо отвътре, което пречи. Попитайте Моуриньо, Пелегрини, Капело, а защо не и самия Висенте дел Боске, който донесе толкова слава на "белите" в началото на века.
Снимки: Getty Images/Guliver