Интервюто с Бенитес: Имам много повече подкрепа, отколкото личи

9 апр 2013 | 14:59
8756
0

Рафаел Бенитес е – харесва ли ви, или не стилът му – големият посланик на испанския футбол в чужбина. Животът му в Челси не е лесен. За това той говори в това интервю за “Марка” в кабинета си в Кобам, огромната тренировъчна база на “сините”. Рафа продължава битката в Премиър Лийг (за 3-тото място), Купата на ФА и Лига Европа.

- От ноември сте в Челси. Каква равносметка си правите?

- Може би е трудно да се разбере отвън, но мисля, че вършим отлична работа. Хората виждат само резултатите, а трябва да се анализира кога и как дойдохме плюс свръхнатоварения календар. С три мача на седмица е невъзможно да се направи желаната физическа, тактическа и техническа подготовка. Изиграли сме 63 официални мача, по девет на месец. Такъв е контекстът. В полуфиналите на Купата на ФА и на четвъртфиналите в Лига Европа сме, а и сме трети в Премиър Лийг. Мисля, че изпълняваме целите си.

- Какъв Челси заварихте?

- Имаме къса пейка, на някои постове сме недобре, а и отборът е в преход. Хората си мислят, че това е онзи Челси на Дрогба, Есиен и Лампард в топ форма. Не, днешният тим е в преход с хора като Азар, Мата, Оскар, Марин и Моузес. Те са младоци, които се нуждаят от приспособяване. Минахме от един мощен физически отбор като този към по-техничен вариант като днешния. Затова, ако се прави професионален анализ, се вижда, че е свършена добра работа. Ако се гледат само резултатите, ще има хора с по-високи очаквания и други с не такива.

- Не страдате ли от протестите на публиката срещу Вас?

- Не са чак толкова и не им отдаваме чак толкова значение. Знаем, че има четири-пет плаката и че телевизиите ги повтарят много. Пък и тази точно група е от първия момент срещу мен само заради миналото ми в Ливърпул. Не ме критикуват заради работата ми или играта, а това не мога да променя.

- Може би ако бяхте направил някакво изявление лице в лице с трибуните в самото начало, биха Ви простили...

- Не мисля. Не можех да отричам едно по едно нещата, които твърдяха, че съм казвал срещу Челси навремето – така щях да предизвикам по-голям проблем. Аз вярвах в отбора и в това, че тези хора в крайна сметка ще признаят работата ми. Започнахме със съмнения, а лека-полека стигнахме нужното ниво. Естествено, почти невъзможно е при този календар да се печели непрекъснато, което някои изискват от нас.

- Но Вие бяхте наясно какво Ви очаква, когато подписахте...

- Не, аз знаех, че отивам в един добър отбор, но с възможности да се правят трансфери през януари. Тъй като нещата сработиха добре, се заложи на същата група, с изключение на замяната на Стъридж с Демба Ба. Контузията на Ориол Ромеу ни навреди много, а и имаме футболисти с натрупани години, които не са готови да играят толкова. Така че трябваше да дърпаме напред с наличното.

- Грешката може би бе приемането отначало на функцията “временен треньор”, с която фигурирате официално...

- Подписването стана много набързо. Трябваше да летя за Лондон и направо да направя тренировка. На това за временния треньор не му отдадох нужното на испански, а при превеждането на договора на английски продължи да го има. Странно нещо, наистина. Не е едно и също нещо това да имаш тригодишен договор и това да приключваш през юни. Играчите например приемат това по определен начин и им влияе. Знаят, че има крайна дата на хоризонта. Това е друго от нещата, за които казвам, че трябва да се види в контекст, когато се оценява нашата работа.

- Вие казахте публично, че през юни си тръгвате. Представете си, че спечелите две купи. Няма ли варианти да останете?

- Имаше някои мачове извън дома, в които обстановката бе странна. Затова и казах онези неща и направих крачка встрани. Това бе начин да накарам всичко да се съсредоточи върху побеждаването и върху отбора. Според мен бе положително, реакцията бе много добра. Публиката е по-отдадена към цялостната подкрепа.

- Пак да настоявам тогава: няма никакъв вариант да останете?

- Гледам всичко мач по мач. Не гледам по-натам.

- Как са нещата около сблъсъка Ви с Фъргюсън. Изпитахте ли по-особена радост, когато го надвихте за Купата на ФА?

- Понякога обръщаме прекалено внимание на треньорите. В крайна сметка важни са играчите. Даде ми задоволство победата над гранд като Юнайтед, нищо повече.

- С какво Ви навреди миналото Ви в Ливърпул при пристигането на работа в Лондон?

- Живея в базата на Челси и почти не стъпвам в Лондон. Хората на улицата се държат добре с мен, трябва да кажа. Много “сини” привърженици ме спират и ми казват да продължавам да работя и да не слушам критиките. Имам много повече подкрепа, отколкото личи.

- При все това един ден ще се върнете начело на Ливърпул...

- Ще се върна, почти е сигурно. Онова, което не зная, е кога. Дъщерите ми и моята съпруга продължават да живеят там.

- Какво Ви говори името Моуриньо? Той е вманиачен по Вас в последно време...

- Говори ми за треньора на Реал Мадрид и за президента на Селта (б.и. – засмива се). Не, сериозно: за мен е закон да не говоря за треньорите на други отбори. Съсредоточен съм върху моята работа, която е много.

- Името Ви е в някои залози за следващ треньор на Мадрид при евентуално напускане на Моу. Има ли истина в това?

- Не зная много. Очевидно е, че познавам много кухнята, тъй като съм там от 13-годишен като играч и треньор. Пък и съм от Мадрид. Радва ме да ме свързват по един или друг начин, ала това не ме кара да си губя съсредоточеността върху настоящите задачи, а именно Челси.

- В какви отношения сте с Флорентино Перес?

- В добри. Когато сме говорили с него, винаги тонът е бил коректен.

- Вие вече отхвърлихте някои негови предложения. Това ще окаже ли влияние?

- Смятам, че на това ниво всички разбират, че ако си в даден клуб, какъвто бе моят случай в Ливърпул, е по-положителното да удържиш думата си, макар да се налага да отхвърляш хубави предложения като това от Реал Мадрид.

- Продължавате ли да сте мадридист?

- Аз съм от Мадрид, мадридчанин и формиран в този клуб. Винаги обаче съм казвал, че майка ми бе мадридист, а баща ми от Атлетико, така че имам добри приятели и от двете страни. Аз съм професионалист, с амбиция да печеля и да се съревновавам, а отборите, които могат да ти предложат това, не са много. Пък и някои вече си имат треньор.

- Разбира се. Вярно ли е, че сте приключили с лошо отношенията си с Чаби Алонсо?

- В Ливърпул се налагаше да вземам някои трудни решения, а той реагира на едно от тях по свой си начин. Всеки си има свое поведение. Той е голям играч, много значим за всеки отбор. Не мога да кажа, че сме имали лоши или добри отношения. Бяха професионални.

- Друго име: Фернандо Торес. Защо понякога не е титуляр при Вас?

- Не е така. Когато дойдохме, той имаше проблеми, а скоро започна да вкарва голове. Но беше проблем да е единственият нападател при толкова мачове, особено при схема 4-2-3-1 с един напред. Затова и взехме Демба Ба – за да му дадем почивка. Сега мога да въртя двамата, поради което понякога е смяна, не за друго. Истина е, че головите му показатели от Ливърпул се понижиха. Там разбирателството му с Джерард и скоростта на игра му помагаха много, пък и бранителите вече го познават повече. И все пак вече има общо 18 гола. Проблемът е, че хората го оценяват по платената трансферна сума, ала това няма общо с критерия за приноса му. Въпрос на време е да вкарва повече голове.

- Винаги Ви се прикача етикетът “дефанзивен”. Невъзможно ли е да го махнат от Вас?

- Хората не интерпретират добре това: едно нещо е редът, а друго – да си дефанзивен. На таланта трябва да се придаде ред, иначе не дава плодове. Нашата Валенсия вкарваше много и получаваше малко голове, както и Интер и Ливърпул, в това число и рекорд една година. Наличието на баланс между защита и атака се интерпретира зле. В Челси вкарваме много голове и получаваме по-малко. Този баланс те извежда до победата в крайна сметка.

- Поклон към Валенсия?

- Обичам я, разбира се. Хората там продължават да ме подкрепят. Вчера в един хотел имаше хора от Валенсия и се отнесоха с обич към мен. Тези години, в една много трудна ситуация, тимът направи добри сезони и поддържа нивото си. Клубът е с добра структура. Винаги бих се радвал да ги видя по-нагоре, ала финансовата разлика с Мадрид и Барса е много голяма.

- Какво помните от Дел Боске? Целите ли се в националния отбор?

- Запознахме се, когато бях юноша, а той още играеше в първия отбор. Много се възхищавах от него. Шмугвах се в тунела към съблекалнята и... ох, много го уважавах. После се оттеглих на 26 години и представих кандидатурата си за треньор в школата. Дадоха ми юношеския отбор, а Висенте бе технически директор. Оттогава насетне съм прекарал безкрайни часове в разговори за футбол с него. Уважението ми към него е върховно. Това не значи, че в бъдеще, не днес, тренирането на националния отбор не е цел. Но, настоявам, доста по-напред във времето.