Плесниците от Реал М и Алмерия са най-добрият комплимент за Симеоне

Изненадите са чарът на всеки спорт, но много по-често логиката надделява и в това отношение футболът не прави изключение. От началото на сезона в Испания специалистите заговориха за разбиване на двуполюсния модел и причината, естествено, е впечатляващото представяне на Атлетико Мадрид. След изиграването на почти две трети от мачовете "дюшекчиите" имат равен брой точки с Реал Мадрид и Барселона, но резултатите на тима в последната седмица ни карат да се запитаме дали Атлетико до последно ще стряска съня на грандовете, или кротко ще се примири с третото място.

Обективно погледнато, отборът на Диего Симеоне отстъпва на конкурентите си като класа, но благодарение на забележителната работа на аржентинеца до момента успяваше да издържи на бясното темпо на Барса и Реал. Атлетико не разполага нито с бюджета на съперниците си, нито с необходимата широчина на състава, а и не се ползва с протекциите на съдиите, които през сезона наклониха не един и два мача в полза на двата колоса. Симеоне обаче съумя да превърне отбора си в свое копие - агресивен, непримирим, всеотдаен и безкрайно амбициозен. С наличния потенциал Чоло постигна нещо изключително: само допреди няколко дни Атлетико имаше една единствена загуба в официален мач (0:1 при гостуването на Еспаньол в Примера) и успешно се сражаваше на три фронта. След победата над Реал Сосиедад с 4:0 мадридчани оглавиха класирането за първи път от 18 години. Да, точно преди толкова Атлетико спечели последната си шампионската титла, а лидер на онзи незабравим състав на Радомир Антич беше именно Симеоне.

Дойде обаче първият полуфинал за Купата на краля срещу Реал и тежкото поражение с 0:3. Вярно е, че два от головете паднаха след злощастни рикошети, но това не променя факта, че Атлетико беше тотално надигран на "Бернабеу" и не демонстрира дори малка част от силните си страни. Последваха шокираща загуба от аутсайдера Алмерия, свалила тима от върха в Примера, и още един шамар от Реал, но този път на "Висенте Калдерон". Тези три мача накараха мнозина анализатори да заключат, че нещата просто са си дошли по местата. Истината е обаче, че точно това 0:7 за една седмица е най-големият комплимент за Диего Симеоне. В двубоите с Реал и Алмерия много ясно се видя, че аржентинецът няма качествени резерви и когато някои от титулярите са контузени или наказани, тимът изглежда по съвсем друг начин. За зла беда травми сполетяха двама от най-важните футболисти на "рохибланкос" - Тибо Куртоа и Филипе Луиш, а техните заместници се превърнаха в главни виновници за трите поражения. С комичните си изяви Даниел Арансубия на практика подари трите точки на Алмерия, а Емилиано Инсуа направи една дузина грешки в мачовете с Реал Мадрид и показа защо в Ливърпул побързаха да се освободят от него.

Ако прибавим натрупаната умора, липсата на късмет в определени ситуации, спада във формата на Диего Коща и още няколко контузии (Тиаго Мендеш, Давид Вийя), става ясно защо Атлетико започна да изпуска парата. И е цяло чудо, че това се случва чак сега, а не в по-ранен етап от сезона. Ето защо в нито един момент, дори когато гледаше съперниците от върха в класирането, Симеоне не каза, че Атлетико може да спечели титлата. За някои това е психологически ход, целящ да свали напрежението от плещите на футболистите, но за мен е реална оценка на потенциала, с който Чоло разполага, сравнен с възможностите на Реал и Барселона.

Аржентинецът знаеше, че спадът в играта и резултатите ще дойде и го прие спокойно. Интересно е да видим дали той ще намери начин да изправи отбора на крака, защото на Атлетико предстоят мачовете с Милан в Шампионската лига, а от демонстрираното през сезона не е чудно, че "рохибланкос" са определяни като фаворит за класиране на 1/4-финалите. Двата трофея в Лига Европа и Суперкупата, завоювана след разгромна победа срещу Челси, върнаха на мадридчани самочувствието на отбор, който може да се мери с най-добрите на Стария континент. Сериозен пробив в Шампионската лига не само ще донесе значителни приходи в касата на клуба, но и ще промени статуса му. Ако това се случи, през лятото Атлетико ще бъде притегателна сила за достатъчно на брой качествени футболисти, с които може да повиши конкуренцията в състава си и още по-смело да хвърли ръкавицата на Реал и Барса. Не че и в момента "дюшекчиите" не са заплаха за колосите, но истината е, че край Мансанарес не са готови за титлата. Засега.