)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Всъщност има – половин час в приемлив ритъм... и дотам. Барселона продължава да крещи за смяна на поколенията. При загубата на гости на Атлетик Билбао късно в неделя всичко си беше едно към едно с видяното и при повечето победи този сезон. Нищо, което да се дължи на Херардо Мартино – тренерът е последното ново лице в мозайката, а всички симптоми бяха вече видими още миналия сезон. Единственият грях на Тата трябва да е това, че не се осмелява да жертва свещените крави, а той първи разбра (още при натрупването на поредните победи), че неговата Барса не е способна да играе, продължавайки по правилния път.
№1 И №10
При поражение най-добрите обикновено са онези, които отсъстват. Това се случи и навремето със Самюел Ето’о. Получи онази тежка контузия – скъсване на предни кръстни връзки на коляното, и Барса на Франк Райкард се свлече рязко надолу. Камерунецът тичаше за всички и без него останалите си дадоха сметка, че високото му пресиране и лекотата му да вкарва първия гол в мача маскират футбола на тътрене, игран от другите.
Лионел Меси – човек, който винаги вкарва голове – спестява много главоболия на останалите. Освен всичко друго, позволява на Барса да държи топката в противниковата половина повече време от обичайното и по този начин всички търчат по-малко във фаза защита. Когато не трябва да гониш 
топката, всички издържат изпита, защото да играеш на пас и с контролиране на топката е рутина за онзи, който се облече в асулграна цветове.
Всичко, което се случва на Барса, вече й се случваше и с Меси, така че нищо няма да се промени при неговото завръщане, ако футболистите не започнат да играят с усещане за спешност. Отсъствието на Виктор Валдес обаче наистина бие тревога. При серията от победи той бе героят мач след мач: замаскираща фигура от първо ниво, вратар с невъзможни наглед спасявания при равен резултат, а, знаем добре, тази Барса не обръща, когато изостане.
КОНДИЦИЯТА
Фундаментално за това да си конкурентен е да имаш желание. Търсенето на съвършенство е заменено с усещане за комфорт. Агресивност, избягване на ритници, игра с намерението да донесеш проблеми на съперника, игра на едно или две докосвания, футбол на диктуване на събитията и превземане на съперниковата половина – нищо от това не се вижда. Барса играе с базисен ритъм и побеждава единствено защото техническото ниво на футболистите й позволява на Меси, Неймар или Андрес Иниеста да печелят мачове само получавайки някоя топка при разпилени по терена противници.
С КОЛЦИНА ФУТБОЛИСТИ ИГРАЕ БАРСА?
Срещу Атлетик отново се видя един отбор, който въртеше силните и слабите си страни. Иниеста, може би и заради това се видя една измамно по-остра Барса в началото, реши да поеме цялата отговорност от първия съдийски сигнал. Подаваше и тръгваше напред, пак получаваше топката, за да преодолее с финт средата на баския отбор.
Серхио Бускетс, иначе играещ своята игра с отнемане на топката и моментално подаване, опитваше да прави и нещо повече. Включваше се в предни позиции, нахлуваше дори в наказателното поле и бе достатъчно 
заплашителен, докато не дойде спадът на Иниеста и последвалото свободно падане.
Загубата на старите и проверени игрови концепции се ускорява и това е голям проблем, тъй като тази Барса не умее да играе друг футбол, нито има състава да търси други пътища към успеха. Въпрос на планиране, на смяна на поколенията или на менажиране на съблекалнята. Нещо не се усещаше наред при победите, димните знаци не подлъгваха.
Маркос Лопес, “Марка”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)