Камило Плачи: Няма време за експерименти

- Поздравления, много сте напреднали с българския език...

- Благодаря, разбирам много, но трябва да говоря по-добре и се стремя да го правя. Моята дъщеря Роберта учи по 5 часа на ден български, защото, както знаете, е студентка в Националната спортна академия. Миналата година имах учителка, с която се занимавах по три часа. Сега се оправям сам, но и Роберта ми съдейства. Тя е млада, по-бързо запомня и ми помага.

- Българите изпращат децата си да учат в чужбина, вашето дойде у нас. Защо?

- Лесен отговор (казва го на български - б.р.). Вече пет години работя тук, тя идваше често и се влюби в България. Запозна се с преподаватели по кинезитерапия и много харесва тази професия. Така реши да учи в България. Освен това така може да стои повече при мен, защото ние имаме много силна връзка. Аз няма да съм вечно тук, защото знам - в България дори при само един негативен резултат може да те изгонят, но...

- Вие няма де сте вечно тук, но като жена Роберта може и да остане...

- Тя ми каза - ако ти си заминеш, аз оставам. Иска да завърши образованието си, защото в Италия и в Европа на него се гледа с много добро око. Иначе засега не знам дали има приятел българин. Или поне не ми е казала...

- Човек от топлата част на Италия като вас харесва ли снегът?

- Да, аз съм от район с непрекъснато слънце, но работих в много в места с постоянен сняг - Кунео, Тренто, Русия... Свикнал съм.

- Обявихте състава за квалификацията, в който няма нови имена и изненади...

- Изборът бе лесен, защото времето за подготовката е кратко. Групата от европейското познава моята система на работа. Викнах още Станислав Петков, защото смятам, че може да помогне. Повиках Андрей Жеков и Боян Йорданов, защото (продължава на български - б.р.) вратата на отбора е отворена за всички.

- Викате Андрей и Боян само да са част от разширения състав или смятате, че имат мотивацията отново да бъдат сред титулярите?

- Те изявиха желание и това е достатъчна мотивация да ги извикам. А дали ще влязат сред титулярите, ще покаже само подготовката.

- Гледахте мачове тук и в чужбина - какво видяхте?

- Бях в Разлог и Габрово, после и в Тренто разговарях с Цветан Соколов и Тодор Скримов. Тук има интересни момчета за националния. 

- Но викате само един състезател...

- Има повече, но ще ги наблюдавам по-дълго време. Както ви казах, времето до квалификацията е малко и не мога да правя експерименти.

- На последния мач с клубния си отбор Соколов често се държеше за ръката - има ли здравословен проблем?

- Цветан има леко възпаление в рамото, но се получава, когато тренира много и играе много мачове. Говорих с щаба на Тренто и ще се направи връзка с медицинския екип на националния, за да разменят информация. Там той прави терапия, когато се върне, ще продължи, но ще играе в турнира. Позитивно е, когато има разбирателство между ръководствата на клубните отбори и националния.

- Какво е състоянието на Скримов с оглед отбора му, който е на дъното на класирането?

- В последния мач той игра добре, но клубът почна трудно първенството. Скримов е добър състезател и имам доверие в него като човек и играч.

- Какво знаете за националите във Франция?

- Либерото Теодор Салпаров има проблеми с мускул и с кръста, но играе. Данаил Милушев почива дълго заради удар в крака на тренировка. А Владимир Николов, както знаете, също има травма, но той вече сложи точка и отново ще бъде мениджър на отбора. Методи Ананиев също е там, вече играе, но бе тежко контузен. Имам го предвид обаче за в бъдеще.

- Не ви ли притеснява множеството травми, както и при предишния сбор на тима?

- Много състезатели като се върнат от чужбина влизат в бокса за ремонт, но това е нормално, защото играят много мачове. Не се притеснявам.

- Какво ще кажете за "германците"?

- Говорих с тях. Виктор Йосифов и Валентин Братоев играят редовно, Светослав Гоцев влиза като резерва. Добре са. 

- А добре ли е, че разпределителят Георги Братоев най-после намери отбор в чужбина?

- Това е казус, който изобщо не ми харесва. Това, че нямаше клуб досега, е голям проблем. Не може най-добрият разпределител на Oлимпиадата и в Световната лига да не си намери отбор.

- Би трябвало него да го търсят...

- Големите отбори търсят разпределители с по-различи качества от неговите - да са по-улегнали и с много изиграни мачове.

- Това ли е проблемът при Братоев?

- Казвам какво търсят отборите, а не какъв е неговият проблем. Някои хора говорят за характера му, но той има силен характер и това му е помогнало в тежки моменти. Георги изведнъж пое голяма отговорност и помогна много на отбора.

- Жеков как ще му се отрази, защото титулярят Братоев отново може да стане резерва...

- Когато има още един добър разпределител, е предимство за всеки отбор. Да не забравяме, че до миналата година Жеков бе номер едно. Той познава колегите си, аз го познавам и това е добре за ситуацията. Радвам се, че отново има желание, и вярвам, че вътре в себе си е много мотивиран.

- Какви се реалните ви очаквания за Чехия?

- Ще бъде голяма битка, защото като домакин отборът на Чехия ще е много мотивиран пред своя публика. Тази Чехия няма да е онази от европейското, която победихме. Тимът на Холандия физически е добре сложен и са повикали нови състезатели. С тях също ще е много трудно. Кипър е по-слаб съперник, но все пак - визата е само една. 

- Нали знаете, че никой не очаква от нашия отбор нещо друго освен тази виза?

- Да, да, знам го. Но да не забравяме, че и останалите искат да бият. Ние не отиваме с друга мотивация, освен да спечелим.

- За 5 години каква разлика видяхте в националния?

- Разполагаме с подмладен отбор, който запази позиции в елита на света. Имаме състезатели, които макар и да не са в много силни отбори, с националния направиха големи неща.

- Но медалите бягат...

- Да, в последната година сме четвърти, но вижте кои взимат медали - Русия, Бразилия, Полша, Италия... Първенствата там са много силни, броят на волейболистите е голям и нивото е високо. Българските волейболисти също са вдигнали нивото си и са близо до върха. Да, и те играят в чужди отбори, но с изключение на един-двама останалите не са в най-силните клубове, които през целия сезон имат голям брой мачове на супер ниво. И тук е деликатният момент - в критични ситуации в гейма при 23:23, 24:24 само волейболист, който има зад гърба си много тежки двубои, знае какво да прави. Това е голямата разлика с нашия тим и медалистите. Само Соколов е отигравал подобни топки и то в последната година. Останалите не са имали такива шансове. А това е много важно за израстването на състезателите. По-лесно е да се играе с Германия, Франция, Аржентина - те са на нашето ниво. Но когато срещу теб се изправи големият отбор с големите състезатели, те знаят как да завършат ситуацията. Ние още не сме дорасли и стигаме до онова малкото, което ни липсва. То идва от отборите и това колко пъти състезателите са го правили там. Все пак те са осем месеца в клубовете си и тези моменти са отработват в тях.

- Кога е било най-спокойно в националния за тези пет години?

- Аз лично за себе си винаги съм бил спокоен. Е, имало е напрежение, но с дългогодишната ми практика знам - когато се появят проблеми, не бягам, а търся начин да ги реша. Когато дойдох, имаше играчи като Владимир Николов, Пламен Константинов, Матей Казийски... Сега момчетата са по-млади, но сме в четворката на света.

- Кой е първият българин, когото сте срещнали, и какво научихте за нас тук?

- Първият е една легенда - Митко Тодоров (смее се). Аз му бях треньор в Италия и досега поддържаме връзка. Иначе когато отивам някъде, никога не тръгвам с предубеждение, защото искам да "пипна" с ръце нещата и тогава да говоря. За българите, които съм срещал, мога да кажа само добри думи. Народ с голяма история и култура. Когато се возя с такси, хората ме питат как съм, как живея тук, как върви отборът? Виждам как колите спират на пешеходните пътеки, виждам, че София е европейски град, в който има всичко, срещам хора от много националности. Българинът е гостоприемен и това е много позитивно. Има още нещо, което много ми харесва - уважение към знамето.

- Следите ли политическата обстановка тук...

- Не знам много за политиката ви, но виждам големите митинги, протеста на студентите. По-възрастните трябва да чуваме гласа на младите. Иначе в Италия не се интересувам много, защото политиката и спортът са далеч.

- Има ли българин, на когото ще дадете без притеснение ключа от дома си?

- Аз всеки ден го давам на моя голям приятел Борислав Кьосев. (Смее се... Плачи живее в неговия хотел - б.р.) В стаята е най-ценното ми нещо - компютърът с моите тайни за волейбола. Вярвам на българите, това е искрен народ. Естествено с... малки изключения.

- Коя е най-новата дума, която научихте на български?

- Първата беше "здравей", втората - "наздраве", а последната е "доверие"...

Антони Йорданов, в."Труд"