Какво не върви при Сити, Челси и Тотнъм

Големите харчещи на Премиър Лийг – Тотнъм, Манчестър Сити и Челси – хвърлиха общо 259,4 млн. паунда за попълнения това лято, но до този момент инвестициите не се оправдават. Сити са 8-ми в таблицата на 6 точки от лидера Арсенал, след като дадоха 92 млн. паунда, а новият им мениджър Мануел Пелегрини още не вади най-доброто от новите играчи. Тотнъм извади най-много пари за входящи трансфери – 104,7 млн. паунда, но е на 5 точки от върха с лоша форма на своя “Уайт Харт Лейн”. Челси е на 4 точки зад лидера след 61,5 млн. паунда за нови плюс свободните агенти Ето’о и Шварцър. Тъй че какво не върви?

МАНЧЕСТЪР СИТИ

Начинът, по който Мартин Демикелис и Джеймс Милнър се сблъскаха и позволиха на Фил Бардсли да вкара победния гол за Съндърланд в неделя, бе последното доказателство за несигурността, тресяща Сити извън дома. Този проблем се разпростира от защитата до атаката, където съотношението създадени положения е почти същото (13.67 у дома и 12 навън), но процентът вкарани пада от 30.3% в домакинствата до 10.39% в гостуванията.

Кошмарните игри на чужд терен започнаха с първата визита в Кардиф (загуба 3:2), където защитата на Пелегрини пусна два леки гола на Фрейзър Кемпбъл, все след ъглови удари. После, в отговор на въпрос дали Джо Харт би спрял поне единия, чилиецът отвърна: “Защитаването при статични положения е задължение на целия тим, не само на вратаря или бранителите.”

Това бе на 25 август. Близо три месеца по-късно крехкостта все още я имаше на “Стейдиъм ъф Лайт”, където въпросът “Какво по дяволите си мислеха, че правят?” за Милнър и Демикелис се разпростря и до Мика Ричардс, хванат в крачка извън позиция.

Пораженията на гости на Астън Вила и Челси дойдоха след късни голове също за да покажат липсата на съсредоточеност в защита, изключване в жизненоважните моменти, като вратата на Сити е превземана цели 10 пъти при визитите в сравнение с двата на собствен терен.

Напред пък има големи тревоги у Пелегрини за невъзможността на отбора му да довършва съперника. На “Етихад” има дъжд от голове – 20 в пет мача. Навън са само 8 в шест срещи, което е най-лошата статистика, особено ако се сравни с 23-те гола на този етап при Роберто Манчини от шампионския сезон преди две години.

От новите покупки Алваро Негредо е най-показателен с 3 попадения в 5 домакинства срещу едно в 6 визити – нужни за подобрение показатели. Един поглед към процента голове към удари на струващия 20,6 млн. паунда испанец показва, че проблемът може да е психологически с приспособяването към нова лига и непознати стадиони. Пред собствените фенове Негредо има 37,5% успешно реализирани удари, а на чужд терен – само 11,11%.

В по-широк план Сити страда и от твърде индиректния си стил на игра. Продължава един проблем от миналия сезон – липсата на широчина на атаката и тенденцията основните плеймейкъри Давид Силва и Самир Насри да прекаляват с техничните си отигравания. Хесус Навас бе доведен да реши тези проблеми, ала все още не е завършил пълните 90 минути далеч от дома.

ЧЕЛСИ

Сезонът на Челси е “тръгни-спри” и страда повече от инцидентни спънки отколкото от постоянни проблеми, макар че ще се почувстват като истински кандидати за титлата само когато се постигне елемент на постоянство. В момента това е отбор, който една седмица може да засенчи Манчестър Сити, а следващата да се провали срещу Нюкасъл. За тази загуба бе обвинено “прекаленото спокойствие”, макар този проблем да се видя още доста пъти този сезон.

Може би пък това трябваше да се очаква. Жозе Моуриньо не скри величината на задачата, с която се нагърби във втория си етап в клуба. Неговият състав е небалансиран – било заради относителната липса на варианти за централен нападател, било заради относителната липса на опит на съзидателните, и често вкарващи голове, офанзивни полузащитници.

Каквато и комбинация за това трио нападатели зад тарана да се ползва, те ще са все младоци – Моуриньо смята, че опитът започва да излиза наяве едва след 26-ата навършена година. Щабът му прие, че непостоянството ще е страничен продукт на подобно предоверяване в наличните играчи, докато философията не бъде напълно възприета.

Челси все още страда срещу затворени съперници или компактни полузащити, ограничаващи пространството на действие на творците в състава. Тимът изпита същите проблеми в дадени моменти миналия, че дори и по-миналия сезон, но тогава разчиташе на искрата на Хуан Мата, а сега не може заради липсата на постоянно място сред титулярите на испанеца.

Франк Лампард не е в най-добрата си форма напоследък, приспособявайки се към живота без много от онези дробопритискащи бегове от пеналтерия до пеналтерия. Фернандо Торес показа форма от време на време, ала бе спиран от наказание и, по-важното, ненавременни контузии всеки път щом изглеждаше най-сетне готов да остави своя отпечатък върху клуба. Ромелу Лукаку пък бе преотстъпен на Евертън без клауза за прибиране през януари и на “Стамфорд Бридж” сигурно се надяват той да вреди на съперниците повече като титуляр за ливърпулци отколкото като смяна за малко време в Челси.

Всичко това остави лондончани твърде предсказуеми. Двете големи летни покупки – Андре Шюрле и Вилиан, показаха признаци на своя талант, а особено бразилецът бе впечатляващ срещу Шалке 04, макар и задушен срещу Уест Бромич. Марко ван Хинкел, струвал 8 млн. паунда, е тежко контузен и пропуска остатъка от сезона. Вместо това тимът се уповава повече на хитростта на Самюел Ето’о пред вратата напоследък срещу Кардиф, Шалке и Албиън или на нюха към гола от полузащитата на Еден Азар и Оскар.

Приемаме, че програмата им в началото на сезона не бе най-лека с трудни визити срещу Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Евертън, което обяснява донякъде тяхната средняшка, ако не бедствена, форма като гости, а европейските мачове и наблъскването на мачове заради телевизионните изисквания раздразниха спортно-техническия щаб.

Моуриньо винаги ще е магнит за камерите, но при все това всичко около отбора му мирише на незавършен проект. Ако Манчестър Сити съумее да трансформира очевидната си сила в атака и ядрото на тима в постоянство, кандидатурата му за титлата ще изглежда по-убедителна от тази на Челси. След година обаче, при пълното внедряване на философията на Моуриньо, положението може да е различно.

ТОТНЪМ

Би било лесно да сведем последните проблеми на Тотнъм до просто несработеност на един състав, претърпял радикална обмяна през лятото. Със сигурност неумението да се поддържа постоянен офанзивен ритъм може да се отдаде на свикването на новите играчи с колегите им.

Роберто Солдадо, първият избор за централен нападател с цена 26 млн. паунда, все още навиква, че няма да получава същите пасове като във Валенсия, където крилата постоянно центрираха от аутлинията към малката пеналтерия. Ерик Ламела, за когото бяха платени подобни пари на Рома, все още се приспособява към Премиър Лийг и, като други чужденци през годините, ще му трябва време.

Същото може да се каже и за Насер Чадли и Кристиан Ериксен, започнал отлично, но вече затварян от съперниците. Както каза Андре Вилаш-Боаш, стресът се чувства силно в този ъгъл на Северен Лондон и с право предвид неспособността на тима да играе с постоянна плавност в атака. Вкаран е един-единствен гол за 341 минути в лигата у дома, а 89-те удара в 6-те мача тук във всички турнири за сезона са донесли едва 6 гола. Три от общо 9-те попадения през сезона в ПЛ бяха от дузпи.

Това подсказва, че Тотнъм трудно пречупва затворени противници и може би е естествено привлечените през лятото техничари да се нуждаят от повече време за приспособяване към по-физическа лига. “Шпорите” доведоха доста на брой силни играчи за ядрото на отбора по-назад – Паулиньо, Етиен Капу и Влад Кирикеш, добавили мощ в помощ на така добрите показатели в защита. Ако махнем доста странното поражение с 0:3 от Уест Хем у дома, тимът на Вилаш-Боаш е пуснал само три гола в 10 мача със седем “чисти мрежи”. И все пак солидността е едно, а намирането на баланс с бляскава атака е доста различно. Може би мениджърът и щабът му трябва да се замислят, както ги подсети и публиката, дали не са били твърде предпазливи в някои случаи.

И трите поражения в ПЛ до момента дойдоха след мачове от Лига Европа, но умората не бива да служи за оправдание при тенденцията мениджърът драстично да върти състава си в различните състезания. Проблемите по-скоро се дължат на несработеността и на реалността, че при все отличната работа на пазара, бе изгубен ас като Гарет Бейл, способен да носи победи в равностойните мачове с изключителни изяви, както редовно се случваше в края на миналия сезон. Махането на идващите от него 25 гола, както и на взривна скорост и сила, нямаше как да не остави празнина. Към момента Вилаш-Боаш може би ще трябва да намери начин да внедри Джърмейн Дефоу, забил девет гола за купите, но малко играещ в ПЛ. Може би дори на мястото на Солдадо.

“Имаме толкова много качествени играчи с гол в кръвта, че в края на сезона наистина не мисля, че бройката ни вкарани попадения ще е от най-ниските – каза Брад Фридъл след неделното разочарование. – Мисля, че ще бъдем сред най-резултатните. Имахме например достатъчно възможности да вкараме шест гола срещу Нюкасъл заради наличното качество при нас, което виждам и всеки ден на тренировките. Не става въпрос за липса на самочувствие или нещо от сорта. Нещата ще се оправят.”

Джейми Джаксън и Доминик Файфийлд, “Гардиън”

Следвай ни: