Да изброиш легендарната защитна четворка на Арсенал е лесна работа: Бакари Саня, Пер Мертезакер, Лоран Кошелни и Киърън Гибс.
На Арсен Венгер му отнеха години да замести блестящата отбрана, която наследи при поемането на мениджърския пост в клуб през септември 1996 година. Най-накрая успя. Дали заради късмет, дали заради правилна преценка, сега той разполага с четирима защитници от старата, според подхода им, школа: те просто не желаят да допускат голове.
Това бе приоритетът в ранните дни на Премиър Лийг, когато Лий Диксън, Тони Адамс, Стийв Боулд (или Мартин Киоун) и Найджъл Уинтърбърн заключваха вратата из цяла Европа.
В сряда вечер на “Вестфаленщадион” срещу финалиста от последния сезон в Шампионската лига Борусия Дортмунд имаше призрачни напомняния от миналото за онзи фамозен състав на защитата.
Само погледнете показателите този сезон и лесно ще разберете защо Арсенал е с пет точки преднина начело в Премиър Лийг и води в групата си в ШЛ: отборът е допуснал едва 12 гола в 16 мача в двете състезания. Ще прескочим загубата с 0:2 от Челси миналата седмица на “Емирейтс, защото: 1. Това бе Купата на лигата; 2. Мертезакер липсваше.
Да се върнем на стадиона в Дортмунд. Това бе героично представяне като от мечта, като Мертезакер и Кошелни спираха всичко, което се изправяше на пътя им. Може би е трябвало да вземем тези двамата насериозно още когато опазиха Марио Манджукич и Марио Гомес при победата с 0:2 срещу европървенеца Байерн Мюнхен насред “Алианц Арена”. Просто мисъл...
Обратът в представянето на Мертезакер и Кошелни е забележителен почти до точката на неверие, че това са същите двама футболисти, които бяха тъй хаотични в миналите сезони. Невероятно е, но сега те трябва да бъдат смятани за най-добрата двойка централни защитници в Англия. Сериозно, посочете тандем, способен да ги конкурира?
Мертезакер е чудовище, “голям ш.бан германец”, както феновете на Арсенал, разположени високо в северната трибуна, му напомняха неуморно. В замяна той им даде представяне, равностойно на всичко най-добро, което сме видели в ШЛ този сезон. Бе играч №1 на мача с огромна разлика.
Мертезакер демонстрира лидерски качества, като най-сетне организира защитата на отбора и нарежда съотборниците си в точните им позиции. Те пък мирно изпълняват излаяните му наставления. Междувременно Кошелни има белезите на Киоун – биткаджийски качества, които най-накрая биват признавани.
Легендарната защитна четворка не би сторила нещата по никой друг начин.
Нийл Аштън, “Дейли Мейл”