Откъс от книгата "Меси, различният"

В Аржентина вече се продава книгата "Меси, различният" за живота на Лионел Меси. Местният спортен вестник "Оле" публикува кратък откъс от четивото, което се очаква да се превърне в бестселър. В извадената от "Оле" част попадат три истории с гениалния голмайстор, две от които разказани от първо лице единствено число.

Аржентинският национален отбор
"Един ден бяхме на лагер с националния отбор и когато влязох в залата за масажи, едни момчета започнаха да ми пеят националния химн. И аз се засмях с тях. Заболя ме обаче, защото ми казаха куп глупости…Че не съм чувствал аржентинската фланелка. Че не съм играл за Аржентина, защото не са ми плащали както в Барса. Че съм си пазил краката. Че не съм искал да играя…Истината е, че ме заболя - пристигнах в родината си и ме захапаха без да съм направил нищо. Идвах от Барселона, където хората ме обичаха. А в Аржентина ме критикуваха остро. Винаги съм казвал, че нямам проблеми, ако ме критикуват за играта ми. Аз първи започвам да се критикувам. Това, че ме захапаха, казвайки подобни неща, най-много ме заболя. Ако националният отбор беше клубен отбор, щях да поискам трансфер".



Бълхата
"Докторе, ще порасна ли достатъчно, за да мога да играя футбол?". "Ще станеш по-висок от Марадона". Този отговор беше последната надежда, която имаше бълхичката, висока едва 125 сантиметра, нареден пред басейна до децата на неговата възраст. Той вече знаеше, че е забавил растежа си. Беше чул за недостига на определения хормон. Оттогава думата "хормон" му стана позната. В този момент се страхуваше да не му кажат, че няма да бъде щастлив, защото щастието Меси свързваше само с играта с топка - светът за него спря да се върти. Страхуваше се. Повече от веднъж усети този страх. Опитваше да се чете по устните на лекаря, за да долови отговора. Докато най-накрая не чу това, което искаше.

Как се запознаха с Кун
"За първи път вечеряхме заедно в националния отбор и не знаех кой е този, който седи вдясно от мен", спомня си Кун Агуеро в сцена, която прекрасно би паснала за начало на филм за Меси. Пред мен беше Гарай Черния, а вляво - Лаутаро Формико, който играеше с номер "3". Тогава чух хлапето, което не познавах, говореше за маратонки и някакви неща за Съединените щати. Питах се "Този пък откъде е дошъл?". Гледах мачове тук, гледах аржентински футбол, но за футбола извън Аржентина нямах никакви познания. Тогава му казах: "Как се казваш?". Той ме погледна и ми каза: "Лионел". "А, почти както мен. Аз съм Серхио Леонел. А фамилията ти?". Отговори ми: "Меси". Наистина ви казвам, това не ми говореше нищо…Затова го попитах отново: "Как ти е фамилното име?". А той отново: "Меси". Тогава Формика ми каза: "Искам да те убия! Не знаеш ли кой е той, Кун?". И тогава си спомних за една новина, която бях чел…"А, колко съм глупав. Това е хлапето от Барселона".

Снимки: Getty Images/Guliver