Забравете за Меси!

Зад мъничките очички и отнесения поглед, зад спонтанните полуинфантилни жестове и трудностите за вербално изразяване се крие хитър, премерващ и хладен разсъдък: разсъдъкът на гения. Лионел Меси, по професия най-добър футболист на планетата, е точно това – гений. В събота, след бледото представяне на “десетката” в Ел Класико, социалните мрежи се изпълниха със слухове, спекулации и залози. Реалността сочи, че макар показателите му от този сезон да не са далеч от онези в предишните, спадът в нивото му на игра е повече от очевиден.

Какво ли може да се случва на гения? Неговият затворен характер, почти грубиянски, и затворената му уста дават малко джокери за отговора и задължават да се анализира неговата психика въз основа на делата и настроенията му. Също така обаче, и най-вече, въз основа на това как изгради своята кариера – един път почти без черни точки, по който събаряше митове и рекорди като безгрижно сриващ пясъчни замъци на плажа човек.

Датата 17 май 2006 година не носи добър спомен на Меси. В онази вечер в Париж Барса спечели втората си Европейска купа, ала момчето от Росарио не изигра и една минута, въпреки че бе възстановено от получената на осминафиналите срещу Челси контузия. Така и не почувства онзи триумф като свой. Показа го, като не участва в празненствата.

В онази вечер си постави първата голяма цел: искаше своя собствена Европейска купа, спечелена от него. На две хапки в рамките на пет години утоли апетита си: в Рим през 2009-а и още повече в Лондон през 2011 година усети, че трофеят вече му принадлежи.

После щеше да дойде дуелът с Реал Мадрид на Жозе Моуриньо – три години, вдигали летвата мач след мач, в които “десетката” се превърна в най-големия кошмар на Икер Касийяс. Почти по същото време Кристиано Роналдо му хвърли ръкавицата за личен дуел за “Златната топка”, правейки и изключителен рекорд от 41 гола в Ла Лига 2010/11. Меси посвети следващия сезон на това да издуха достижението и достигна до кота 50, докато трупаше един след друг призовете на ФИФА.

Същевременно обаче геният имаше и друга цел. Трудно е да се разбере защо едно момче, оставило своя дом, квартал и град 13-годишно, има толкова здраво забити корени в родната земя. Сигурното при всички положения е, че отвъд обичта и уважението му към Барселона, Каталуня и Испания (в точно този ред) Меси чувства дълбока любов към Аржентина, Росарио и родния си клуб Нюелс Олд Бойс (в този случай без значение от реда).

И в продължение на много време, твърде много, на тази любов не се отговаряше реципрочно. Представянето му в националния отбор бе много по-слабо в сравнение с това в Барса и привържениците на “бланкиселесте” го освиркваха и му даваха да разбере, че не е един от тях. В квалификациите за Мондиал 2014 обаче “десетката” най-накрая успя да спечели своите сънародници.

Тук стигаме до ключовия момент. Следващата цел на Лионел Меси си има точна дата, място и дори начален час: 13 юли 2014 година, 16 часа, “Маракана”. Финалът на предстоящото световното първенство е за “десетката” на Барса окончателното изкачване на Олимп. Защото именно тази титла му липсва, защото тя ще го постави окончателно между най-големите от големите в историята.

Нищо не възбужда страстното съзнание на аржентинците повече от снимката на техния капитан със световната купа в самото сърце на бразилския футбол. И никой не знае това по-добре от самия Меси. Натам той е насочил всичките си оръжия този сезон. Затова премерва и ще премерва всяко свое усилие, всеки спринт, всеки финт.

Херардо Мартино също трябва да знае това. Неговото задължение тогава е да приспособи отбора към игра с присъствие на Меси на пресекулки през сезона. Оттук и смените на позиция, на стил, очевидния отказ за подчинение на определени догми...

Геният не се чувства нито тъжен, нито неуютно. Мисълта му е изцяло насочена към друга цел. Забравете за Меси!

Родолфо Кислеански, “Ел Паис”

Следвай ни: