18 години от кончината на Васил Спасов – Валяка и Атанас Динев – Насо

Днес се навършват 18 години от смъртта на Васил Спасов - Валяка, както е известен на всички. Един от най-големите български футболисти през 40-те години на миналия век е роден на 30 декември 1919 година.

Спасов започва кариерата си в малкия клуб Бежанец, където играе четири години. После облича екипа на Левски, за да се превърне впоследствие в една от емблемите на клуба. Със сините играе десет сезона, в които става 5 пъти шампион и 4 пъти носител на Купата на съветската армия, а в първенството изиграва 137 мача и бележи 47 гола. Три години е в редиците на столичния Академик, за който записва 56 мача и 19 гола в първенството.

В средата на 40-те Валяка е лидерът на Левски, в състава на който тогава играят майстори като Борислав Цветков (Жук), Арсен Димитров (Ацко), Божин Ласков, Любомир Петров (Боби), Георги Пачеджиев (Чугуна), Иван Димчев (Бачин), Георги Кардашев, Амедео Клева и други.

Има 17 мача и 5 гола за "А" националния отбор (1943-1951). Смятан е за най-силният нападател на Левски и националния отбор през 40-те години. Това признание получава заради перфектната си техника и невероятни тактически умения в играта. Завършва ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" от 1964 г. Като треньор ръководи Левски в 5 сезона - 1953/54, 1954/55, 1955/ес., 1969/пр., 1976/77, като последния сезон завоюва шампионската титла и купата на страната. През 1990/91 е начело на клуба като президент.

Има 30-годишна треньорска практика, реководил е още: Академик (Сф) (1957-1959), Ботев (Пд) (1966-1967), с който е шампион (1967), Спартак (Сф) (1968/ес.), няколко години ръководи националните отбори: "А" националния в 19 мача и "Б" националния тим в 1 мач. Работи в чужбина с Макаби (Израел) и Омония (Кипър), включително и с националния отбор на страната.

На днешната дата през 1996 година ни напуска и Атанас Динев – Насо. Роден на 10 януари 1916 г. в с. Мачуново, Гевгелийско, в семейството на бежанци от Македония, той облича екипа на Левски през сезон 1939/40 и играе без прекъсване до 1952 г., общо 12 сезона. Със синята фланелка има над 200 мача. Рекордьор по спечелени титли в клуба: 5 пъти шампион на България (1942, 1946, 1947, 1949, 1950), 5 пъти носител на националната купа през същите години, 6 пъти столичен първенец (1942, 1943, 1945, 1946, 1948, 1949).

Като десен защитник на сините демонстрира изключително постоянство и винаги е титуляр, независимо от честата смяна на треньорите. От 1955 г. е футболен съдия, като е удостоен със званието Заслужил съдия и Международен съдия на УЕФА.

снимка: levski.bg

Следвай ни: