Единайсеторката на Манчестър Юнайтед преди визитата в Съндърланд подсказваше, че ще има проблеми в защитата, докато съставът се приспособява към новата тактическа формация, но и че ще видим моменти на вълшебство и интелигентно взаимодействие между триото от световна класа в атака. За нещастие на Луис ван Гаал само първото очакване се оправда.
Юнайтед страда в приспособяването към схемата 3-4-1-2, което бе най-очевидно от представянето на бековете крила. Луис Антонио Валенсия и Ашли Йънг са крила, преместени в по-дълбока позиция, и това си пролича.
Йънг изглеждаше нервен в ситуации един на един срещу Уил Бъкли, опасното дясно крило на “черните котки”, и подаде няколко колебливи паса от позиции в дълбочина. Валенсия междувременно имаше проблеми срещу Конър Уикъм и взе някои любопитни решения – в един момент се наведе под топка, която трябваше да е изчистил с глава. Той също така изтърва Джак Родуел за изравнителния гол на Съндърланд, макар че създаде попадението на Хуан Мата, като финтира съперника си от външната страна и центрира ниско.
Защитното трио на Ван Гаал също не сработваше особено добре, като напускането на Крис Смолинг преди почивката не помогна да се преодолее липсата на синхрон. Преди всичко останало централните бранители на “червените дяволи” изглеждаха нервни и често заемаха странни позиции при статични положения.
В един момент, докато защитаваше пряк свободен удар от фланга, Тайлър Блакет застана на почти пет метра зад останалите си съотборници, преди да бъде инструктиран да се мръдне напред и да запази права линията на засадата – азбучна истина при защита в подобни ситуации. По-късно при тъч на левия фланг на отбраната на Юнайтед, Смолинг напредна над 10 метра пред колегите си от триото и не бе в позиция да изчисти топката.
Контузени футболисти ще се завърнат и ще помогнат в защитно отношение, но напред Ван Гаал можа да разчита на тримата си най-добри нападатели. Въпреки това, имаше малобройни примери за опасни комбинации между Мата, Уейн Рууни и Робин ван Перси.
Градежът на атаките ставаше тревожно бавно, а Рууни и Ван Перси прекарваха много от времето във връщане назад, като никой от тях в същото време не правеше обратния набег напред, за да осигури пробивност. Голът на Мата показа цялостното му умение като халф – начена атаката от централния кръг, преди да се вреже в малкото наказателно поле и да я завърши. Като цяло обаче испанецът не съумя да повлияе на мача.
По тази причина Ван Гаал може би ще е най-разтревожен от нападението си. Той със сигурност използва тази система, за да извади Мата, Рууни и Ван Перси в любимите им позиции. Няма друго обяснение, тъй като схемата не приляга на останалите от състава. Ако тези тримата не се представят на ниво, залагането на 3-4-1-2 става безсмислено, а очакваното скорошно пристигане на Анхел Ди Мария само би добавило към странността на тази формация.
Първенството е с изиграни само два кръга и превъплъщението ще отнеме доста повече време. Причините за оптимизъм не са много.
Майкъл Кокс, “Гардиън”