Интервюто с Хамес: Не се задоволявам само с асистенции

Интервюто с Хамес: Не се задоволявам само с асистенции

През 1990-те години Колумбия участва на три поредни световни първенства. По време на Мондиал 1998 един малък колумбиец прави първите си допири с топката. Роденият в Кукута малчуган не можел да си представи, че 16 години по-късно ще запише името си със златни букви в аналите на най-големия турнир.

След като участва във версиите за младежи до 17 и 20 години съответно през 2007-ма и 2011-а, Хамес Родригес игра за “лос кафетерос” в квалификациите за Бразилия 2014 – тяхното най-добро представяне в историята, и записа 15 мача с 3 гола със знаменитата “десетка”, носена навремето от Карлос Валдерама. Миналия сезон като цяло му вървя много – записа суперигри за Монако, където дойде от Порто.

Контузията на голмайстора на Колумбия в квалификациите Радамел Фалкао (9 гола) повдигна съмнения около тима на Хосе Пекерман преди Мондиала. Хамес обаче пое отговорността и вкара поне по едно попадение във всеки от петте мача на националния си отбор в Бразилия. С външната част на стъпалото, от дузпа, от воле (избран за Гол на турнира), новото попълнение на Реал Мадрид се разписваше по всеки възможен начин, вземайки “Златната обувка” пред Томас Мюлер, носител на приза от ЮАР 2010, Лионел Меси и Неймар.

Щастливият Хамес отдели време на FIFA.com в Мадрид, за да поговори за представянето на родината си и своето собствено на Мондиала, както и за значението на индивидуалните награди.

-         Хамес, два месеца след първия съдийски сигнал на Бразилия 2014 осъзнавате ли какво постигнахте?

-         Да, представихме се силно. Щастлив съм, че можах да помогна на Колумбия да стигне четвъртфиналите. Искахме да стигнем по-далеч, но Бразилия притежава велики играчи. Мечтата ни стигна до там.

-         Вие вкарахте шест гола. Кой от тях Ви е любимият и защо?

-         Всички шест бяха важни, тъй като помогнаха на отбора да вземе победата. Всеки от тях беше специален, тъй като да вкараш на състезание от подобно ниво винаги е нещо изключително.

-         Нашите читатели избраха първото Ви попадение срещу Уругуай за Гол на турнира. Колко пъти сте го преглеждал оттогава насетне?

-         (Б.и. – Усмихва се, после се замисля.) Трябва да са двайсетина. Това е движение, което много отработвам на тренировки. От пет удара вкарвам по два. Опитах го в мача и топката влезе. Лично аз обаче предпочитам гола си срещу Япония – в него имаше повече класа, повече вълшебство. Беше супергол.

-         Отсъствието на водещия реализатор на Колумбия Фалкао Ви принуди да поемете повече отговорности в атака, нали?

-         Дори и с Фалкао на терена си опитвам късмета и търся головете. Неговото отсъствие бе голяма загуба, тъй като е крайно важен за всички нас. Аз обаче винаги съм бил привлечен от гола. Не се задоволявам с асистенции.

-         Споменахте мача с Бразилия. След последния сигнал Давид Луиз дойде да Ви успокои и поиска от публиката да Ви аплодира. Какво Ви каза в този конкретен момент той?

-         Бях убеден, че можем да играем полуфинал и дори финал. Той дойде да ме утеши – това е нещо нормално между играчи и колеги. Никога няма да забравя неговия жест.

-         Когато видяхте начина, по който Бразилия бе бита от Германия, изпитахте ли повече угризение за отстраняването ви?

-         Не. Това е футболът. Всеки ден е различен. Днес може да е добър ден, утре – лош. Загубите като тази на Бразилия от Германия са част от нещата, които ти се случват.

-         Според Вас Германия заслужава ли световната си купа?

-         Да, заслужава я. Германия има отлични играчи. И четирите отбора на полуфиналите заслужаваха да са шампиони.

-         Колумбия не бе участвала на Мондиал от 1998 г., когато сте бил 6-годишен. Имате ли спомени от този турнир?

-         Не си спомням особено добре Франция 1998. Мечтата на цяла Колумбия и на целия ни отбор бе да идем в Бразилия да напишем историческа страница. Успяхме. Това е за вечността.

-         Как проследихте турнира след отстраняването на Колумбия? Следяхте ли специално Томас Мюлер и Лионел Меси, които Ви бяха конкуренти за “Златната обувка”?

-         Стараех се да не обръщам особено внимание, но бе невъзможно, тъй като силно желаех наградата. “Златната обувка” е една осъществена мечта.

-         Къде ще я държите?

-         Вкъщи. Ще е винаги близо до мен. Това е нещо за цял живот.

Още от Футбол свят

Виж всички