Националният селекционер на отбора по волейбол Владимир Кузюткин е един от най-именитите специалисти в женското направление на играта в Русия. 67-годишният треньор е световен шампион със "сборная" през 2010 г., а година по-рано печели и сребърни медали от финалите на Гран при.
Националките по волейбол спечелиха две състезания с Владимир Кузюткин - евроквалификацията и турнира за "Купа Елцин" в Русия. Нашите са домакини на финалната четворка в Самоков за Гран при и резултатите от Хърватия нямат значение за класирането.
- Доволен ли сте, че имахме два отбора в подготовката и разделението на състезанията, в които играят?
- Вторият отбор, който игра в Европейската лига и на първия турнир от Гран при, ни помогна да работим по-качествено. Мачовете и тренировките са различни неща. В повечето случаи тренировките са по-важни от двубои, които не носят смислен подтекст и недостатъчно качествен отпечатък в подготовката. Работата, която свършихме, като не играхме в тези състезания, е добра, а и съперниците, с които игра вторият отбор, не са за първия. Затова избрах такъв вариант с подготовка, която е по-сложна от самите срещи.
- Но така без мачове не се ли нарушава мотивацията на състезателките?
- Не, аз намерих общ език с волейболистките и им дадох да разберат, че тренировките са по-важни от леките мачове. Мотивацията си остава на първо място. Имахме и трудни срещи на "Купа Елцин", правим събрания и момичетата ме подкрепят в това, че и лек мач може да се превърне в отговорен и труден, ако не се подходи сериозно. Важно е творческото, важно е един мач да е полезен, защото това не е просто резултат на таблото. Например, без да обиждам отбора на Кения, но победата не ми достави голямо удоволствие. Повече ме зарадва чистотата на играта. В този смисъл момичетата ме разбират.
- Какво им говорите на тези събрания?
- Всички събрания са различни, клишета няма. Защото играем с различни отбори. Мой принцип е да доведа до момичетата мислите си. И в тази връзка досега те повече ме радваха, отколкото огорчаваха. Печелихме, губехме, но вървим напред. До световното не се впечатлявам от никакви резултати. Там няма отбори, които са дошли да губят, идват да се сражават. Може би донякъде това не е достигало в историята на българския отбор. Всички са знаели, че е интересно, но здравата борба за победа сякаш е липсвала. Сега момичетата се отнасят много отговорно в тов а отношение в тренировките и към задачите, които им давам. На събранията говорим и за философията на волейбола, защото това е творческата страна на играта. За да играеш добре, трябва себераздаване. Това се отнася и за мачовете с Кения, и с Русия, и с Бразилия. Ако уважаваш себе си, волейбола, България, запалянковците, леки мачове няма. Важно е как се отнасяш към тях.
- Вече сте 4 месеца с отбора - какво видяхте досега?
- Не искам да обиждам предишните треньори, но видях съзвездие от добри състезателки, за които знаех предварително, че ги има, но не съм виждал силен отбор. Сега сме на път да създадем от съзвездието силен отбор. Не отбор от звезди, защото това са гръмки думи и те не са нужни, а добър отбор. Може да стане и това е мотивацията ми да поема тима и да му вдъхна живот. Видях перспектива. Искам да дам кураж на волейболистките, да изпитат удоволствие от изводите за играта, не от за резултата. Той не винаги отговаря на показаното на терена. Може да има добър резултат, но играта да е лоша. Искам да създам отбор, който да има и хубава игра и добри резултати.
- Работата на треньора се оценява по резултатите...
- Запалянковците не управляват моите мисли и моята професия, в която съм повече от 40 години. За това време съм се стремял винаги да гоня перспективата, а не някакъв резултат. Затова понякога мислите на зрителите стават жертва на резултата. Аз не се бъркам в работата на лекаря, защото не я разбирам. И ми се иска лекарите да не се месят в моята работа. Запалянковците имат други професии и затова не може да мислим еднакво. Отношенията фенове - треньори са кризисни, винаги обаче виновен е треньорът. Аз не съм безсмъртен и безгрешен, всеки прави грешки - малки или големи. Моята задача сега е да не правя големи грешки. И повече от всеки друг разбирам, че не може да се спечели всичко. Трябва да се избере главното, което носи удовлетворение.
- Какво ще ви задоволи на световното?
- Задачата е да се влезе в осмицата. Сам си я поставих и от федерацията също. България в световната ранглиста е на 35-о място. Защо тази задача не се била решена по-рано? Вероятно е имало обективни причини, и сега ги има.
- Но има парадокси - Алжир, Кения и Мексико от предишния турнир са преди нас в ранглистата, а ги победи вторият ни тим...
- Две-три места не са от значение. Това 35-о място е спорно, безспорно е да си в първите 20. Тогава си имал постоянни резултати. Като треньор тази задача ми е интересна - въпреки задното място в ранглистата да отидем високо на световното. Дали ще стане, не знам, но ще опитаме да го направим. Ако имахме задача просто да участваме, това за мен не е цел. В живота си имам достатъчно победи. Световното е най-важният турнир за 4 години, дори по-силен от олимпиадата. Съперниците ни там са много силни - Русия, Сърбия, Турция, после Бразилия и САЩ. И с тези от бори трябва да се борим. Това е сложна задача и дори глупак няма да каже обратното. Но затова ми е интересно. Да, контузията на либерото Десислава Николова влияе, но все пак по-важен е характерът. И мисля, че момичетата ще го проявят. За съжаление времето за подготовка е малко. За 4 месеца е нереално да се свърши много работа. Може да се направи крачка и ние я направихме. Но две - вече е трудно. Знам само, че ще направим всичко да се представим достойно.
- Какви изводи си правите от двете състезания, на които водихте отбора - европейската квалификация и "Купа Елцин"?
- Сега съм много тъжен от отсъствието на Деси. Може да се замени всеки нападател, но трудно се заменя доброто либеро. Този играч много влияе на играта. Миналата година Русия спечели европейската титла именно заради блестящата игра на либерото. Десислава не е толкова ярка звезда, но се представяше много добре на поста и загубата за мен е тежка.
- А не е ли грешка промяната на поста на Деси - основно тя е нападател, а в националния е либеро?
- Все някога може да случи такава травма. Деси е нападател и такава ще си остане, все пак това е нейното бъдеще в клубните отбори. Щастливо съвпадение е, че може да играе и като либеро.
- От какво зависи да продължите след световното - вашето удовлетворение, това на федерацията, резултатите...
- Първо от предложението на федерацията, после от моето решение, но в най-голяма степен е важно мнението на момичетата. Ако искат, ще се съглася. За мен е важно дали те искат да работят още по-добре от сега. Моето "да" зависи от момичетата.
- Повикахте и Елена Колева, която заедно с Мария Филипова не е от младите - може да отнесете критики...
- Паспортът не играе. Двете взеха важно решение, защото да играеш в националния е въпрос на морал. На мен като треньор ми е безразлично на колко години са. Младите състезателки ще играят във второстепенните турнири, а не на световно или олимпиада. Страната трябва да се представя от най-добрите. България има история във волейбола и тези момичета могат да дадат високи резултати.
Антони Йорданов, "Труд"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)