Луис Енрике: Иниеста е като Хари Потър на футбола

Луис Енрике се завърна в Барселона след 3-годишно прекъсване. 44-годишният бивш испански национал си тръгна от каталунската столица през 2011 година след три сезона начело на Барса Б, търсейки ново предизвикателство в италианската Серия А с Рома. В Рим той се задържа само сезон, а през последния сезон 2013/2014 бе треньор на Селта. Веднага след назначението му като наставник на каталунския гранд, Four Four Two припомни на читателите си едно от най-интересните му интервюта. Ето го и него.

"Честно казано не си падам много по интервютата", споделя Луис Енрике, докато вървим от къщата му към плажа в Гава Мар, място, обитавано от редица футболисти и разположено на едва 15 километра от Барселона. "Но реших да направя това с вас, не знам защо", казва Енрике.

Отношенията му с медиите винаги са били доста деликатни. Мнението му е, че ако говори за един вестник, след това винаги ще трябва да отговаря на въпросите на всички.

По пътя към бара, в които отиваме, Луис Енрике ни показва къщите на настоящите звезди на Барселона и добавя, че се старае да подобри нивото на английския си и слуша много предавания от Англия. Група колоездачи ни подминава, а бившият халф ги поздравява, кимайки с глава.

Сядаме в заведението, а роденият в Хихон специалист не млъква в продължение на 90 минути и е точно толкова енергичен колкото и като активен футболист за Спортинг, Реал Мадрид и Барселона, а също така редовен участник в маратони.

Известен си с това, че си много емоционален. Винаги ли е било така?

Винаги съм бил ентусиаст за всичко, с което се захващам. Късметлия съм, че успях да посветя живота си на това, което обичам: първо като фен, после като играч и сега като треньор. Сигурно е ужасно да работиш нещо, което не харесваш. Точно за това съм толкова емоционален и положително настроен.

Всъщност започваш да играеш футзал, а след това се прехвърляш към футбола…

Тук в Каталуня децата играят Футбол 7, а в Астурия, откъдето родом съм аз най-разпространен е футзал с по пет играча в отбор. След като съставът е по-малък, това ти помага да развиеш различни характеристики. Не става въпрос за сила, а повече за техника. Много ми помогна, когато започнах в истинския футбол беше много различно за мен, вратите изглеждаха огромни, разстоянията по терена също. Футзалът помага да развиеш техниката си, а за сила можеш да работиш винаги.

Откъде идва прякора ти - "Лучо"?

Лучо Флорес беше мексикански футболист, който игра няколко сезона в отбора от родния ми град - Спортинг (Хихон). Тогава бях на 14, играех като нападател и просто започнаха да ме наричат така. Той беше добър играч.

Защо отиде в Реал Мадрид? Какво е чувството да играеш редом до Лаудруп. Бутрагеньо, Раул, Фернандо Йеро?

Честно казано, никога не съм си и помислял, че толкова голям отбор ще има интерес към мен. Не съм и мечтал за Мадрид, но в Спортинг се нуждаеха от пари. Нещата станаха бързо, подписах за пет години. В състава имаше големи имена, но всъщност те са нормални хора, които просто могат да играят футбол много добре. Беше лесно да играя с такива съотборници. Но отидох там като реализатор, а те ме сложиха в средата на терена, където никога не бях играл. Беше трудно. После станах бек. При нормални обстоятелства всеки би напуснал. Искаха да ме пратят под наем в Севиля. После обаче решиха, че мога да остана и в крайна сметка останха пет години и правех всичко, което се искаше от мен.

Беше ключов играч на "Сантиаго Бернабеу". Защо напусна в посока Барселона? Трудна ли беше тази промяна?

Беше лесно. Подписах договор за пет години и играх пет години. Изпълних договора си, не съм нарушавал нищо. Имах оферти от Барса и от отбори от Италия. Нито една от Англия. Винаги съм искал да играя в Англия, но така и не успях. Нямах проблеми на "Камп Ноу". Познавах повечето играчи от националния отбор на Испания. След 10 минути престой вече се чувствах добре дошъл.

Колко добър беше Роналдо в единствения си сезон в Барселона? Обичаше ли да излиза вечер, имали ли сте проблеми?

Бях го гледал по телевизията, когато играеше в ПСВ Айндховен и си мислех само "Леле!". После дойде в Барселона. Той е най-ефектния играч, който съм виждал някога. Правеше неща, които не бях виждал до момента. Сега сме свикнали Лионел Меси да минава през шестима защитници, но не и тогава. Той беше здрав, беше истински звяр. А освен тов беше просто хлапе. Типичен бразилец, танцуваше самба в съблекалнята. Заедно с Джовани свиреха на барабан, като използваха празно кошче за боклук. И танцуваха.

Обичах атмосферата, бразилците имат много голямо чувство за сплотеност. Харесва ми да има музика в съблекалнята и в отборите, на които сега съм треньор. Футболът е купон, а не затвор. Но и уважавам мнението на някои играчи, които имат нужда от концентрация, а не от шум. Между другото Ривалдо беше единственият бразилец, който не обичаше музика. Роналдиньо също обожаваше музиката.

Какви бяха впечатленията ти за Жозе Моуриньо, който работи в Барселона с Боби Робсън и Луис ван Гаал? Смятал ли си, че ще пожъне такъв успех като треньор?

Никога. Никога! Не съм го и помислял. Определено знаеше много за футбола и говореше много добре, но все още не беше "Специалния". Робсън си тръгна, но Моуриньо остана. Имаше добри отношения с Луис ван Гаал. Честно казано, аз го харесваха.

Кое е най-лудото нещо, което ти се е случвало по време на "Ел Класико"? Свински глави или нещо подобно?

Изиграх много дербита, те са наистина специални. Ван Гаал казваше: "Ще спечели отборът, който знае как да контролира емоциите си". Всичко е различно, дори загрявката.

А за мача със свинската глава. Не бях виждал привържениците на Барселона толкова разгневени. Обикновено те са резервирани, отиват на стадиона, за да се насладят на спектакъл.

Приятел съм с Фиго, но те взеха най-добрия играч на Барселона в пика на кариерата му. Нещо подобно на това Манчестър Сити да вземат Райън Гигс в най-силните му години или Евертън да привлече Стивън Джерард. Двоен удар. Фиго страдаше, все пак и той е човек. Можеше да се прочете по лицето му, че не му е приятно.

Вярно ли е, че Андрес Иниеста се е загубил на "Камп Ноу" преди първата си тренировка с мъжкия отбор и са те пратили да го търсиш? Какво си спомняш от тази случка, а и от Иниеста като цяло?

Да, имаше нещо такова. Аз го представих на останалите играчи и го направих по начин, по който бих искал да бъда представен самият аз. Нямах идея кой е всъщност, но това трябва да се случва с всеки нов играч. Помня, ч Кевин Моран ми стисна ръката, когато започнах в Спортинг.

Иниеста бе все така блед, но още тогава беше фантастичен играч. Много хора не осъзнават, че Иниеста и Чави Ернандес дълго време стояха на пейката, преди да получат шанс. Единствено Меси започна директно с първия отбор. След Меси, именно Иниеста е най-изобретателният играч в испанския футбол в момента. Той е като Хари Потър - едно, две, три и вече е излъгал противника. Все едно има магическа пръчка.

Играл си срещу много велики играчи. Кога ти е било най-трудно?

Наистина съм играл срещу Роналдо, Зинедин Зидан, Ривалдо, Фиго, Ромарио, Лаудруп. Бях капитан на Барселона, когато Меси дебютира на 16 години. Той прескочи доста възрастови групи и обикновено това не е нормално, но в случая Гуардиола беше прав. Под негово ръководство Лео напредна много.

Гордееш ли се, когато виждаш бившия си отбор Барселона Б да се справя добре под ръководството на Еузебио? Кой се отличаваше в този състав?

Разбирач се, че се гордя. Работих много с тези играчи. Жерард Деулофеу изпъкваше. Има много скорост, може да преминава през защитници и да вкарва голове. Сержи Роберто, Рафиня, Луис Алберто…

Преди време те спрягаха за треньор на Рединг, имаше ли наистина такава опция? Би ли дошъл да работиш в Англия?

Карах колело в Южна Африка, когато получих обаждане за Рединг. Беше само слух, никога не съм контактувал с който и да било от клуба. Да, искам да бъда в Англия в един момент от кариерата си. Жена ми няма да хареса времето там. Тя е от Барселона и обича слънцето. Разбира се, ще зависи и от това за кой отбор става дума и какъв футбол играят.

Как се запали по триатлона? И кое  е по-трудно да излезеш срещу Реал като бивш играч на клуба или да се пуснеш в триатлон?

О, несъмнено да играеш в "Класико" е по-трудно. В триатлона никой не се опитва да те спре, а и аз съм просто аматьор, а не професионалист. Хората не разбират, че футбола е много здрава игра, както от физическа, така и от психологическа гледна точка. Например на световно първенство играеш на всеки три дни. Трудно е и е доста изтощително.

Следвай ни: