)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Новият треньор на Барселона – Луис Енрике, залага на офанзивния футбол, защото като футболист винаги играеше в атаката. И този стил, отраснал у него в Кан Барса, си остана загнезден дълбоко – топката да е притежание на отбора ти и да тичат онези зад теб. Стил, по който съвпада с Джосеп Гуардиола – негов съотборник и капитан, когато пристигна на “Камп Ноу”, а също и като треньор на “блауграна” филиала в Сегунда, защото Пеп командваше в първия тим и бе установил философията и надолу по етажите в йерархията.
Въпреки че обаче е от същата школа като Гуардиола (и двамата са безкрайно вглеждащи се във всеки детайл), Луис Енрике е треньор със собствен характер и разви стила по свое лично виждане. Или го приспособяваше към своите футболисти и нуждите на отбора, на чиято пейка стоеше. Каквато и да бе цената. Разбира фигурата на треньора като лидерска и иска да заразява от пейката с шампионския манталитет, който показваше и на терена. Поради тази причина е по-малко пурист от Гуардиола. Каквото обаче му липсва от Пеп, го е взел от Диего Симеоне.
В този смисъл Луис Енрике разбира, че в днешния футбол никой не печели само на основата на таланта. Никой нищо не ти подарява – каквото и да си постигнал, откъдето и да си дошъл. Това съзнание изгради в Барса В, в Рома и в Селта. Казваш се Тиаго Алканкара, Франческо Тоти, Ерик Ламела, Боян Къркич или Рафиня? Няма значение, всички са равни.
Да, никое начало не бе леко, ала верен на своята идеология спечели своите играчи – друга от неговите силни страни. И тук в Барселона, и във Виго, а също и в Рим. В това число и Ил Капитано Тоти, когото не се свенеше да оставя на пейката при нужда. Накрая легендата на “вълците” молеше астурианския наставник да остане и не искаше да пропусне прощалната му пресконференция. Още пази много високо мнение за него.
ЖЕРТВОГОТОВНОСТ И ФИЗИКА
Лучо не желае просто отдаденост, изисква жертвоготовност. Тук отново съвпада с Чоло Симеоне. Внушението е незаменимо оръжие за него, а също и кондиционната подготовка. За какво? За да “захапеш” съперника яко, за да се трудиш здраво от първата до последната минута. Защото можеш да имаш лош ден на терена, ала няма лош ден за надбягване с противника.
Изисква трудолюбие от всички – от първия до последния човек. Защитата, както и атаката, минава от централния нападател до вратаря. Нападат и защитават всички. Жертвоготовността, отдадеността, колективността са безусловни – този типичен за Чоло щрих, който притежаваше и Луис Енрике на терена.
Съчетанието между Пеп и Симеоне е привлекателно като за начало. Преди това обаче астурианецът ще трябва да започне да налага своята методология въз основа на решенията за състава. Фундаментални избори, които ще бележат бъдещето на Луис Енрике на “асулграна” пейката и, като следствие, на самата Барса.
Феран Мартинес, “Ел Мундо Депортиво”
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)