През лятото на 2004 г. Мария Шарапова изведнъж изгря пред всички. Само на 17 тя спечели титлата на "Уимбълдън", а след това стана икона в маркетинга. От наградни фондове Шарапова е спечелил $27 млн., а от рекламни договори много повече. За 10 години тя стана най-богатата спортистка. Води списъка на "Форбс" с $23 млн. печалба годишно. Освен 4-те й титли в Големия шлем и общо 29 в женския тенис преди 2 г. тя започна собствен бизнес и създаде компания на бонбони "Шугърпова". В събота рускинята стана на 27. Тя не празнува много, а в момента е в Щутгарт, където късно снощи постигна трудна победа над Луцие Шафаржова.
- Скоро ще станат 10 г. от първата ви титла в Големия шлем на "Уимбълдън". Помните ли чувството след победната точка?
- Това беше огромна изненада в моята кариера. Не само защото още бях много млада и не се чувствах физически подготвена да се боря с най-големите. Но и защото на финала победих Серена Уилямс, която вече беше печелила турнира няколко пъти и беше действащата шампионка. Двете седмици ми дадоха голям опит. Играех освободено, от мач на мач, винаги намирах решението. А когато спечелих, беше нереално.
- Имате титла във всеки от турнирите от Шлема и общо 29 титли. Още ли вдигате купа все едно ви е за първи път?
- Да. Аз съм състезателка. Обичам да печеля, за това работя, искам да стана по-добра. Тренировките са скучна работа, но да вземеш трофей е забавно.
- От 2003-а насам печелите поне по един турнир на година с изключение на годината, в която бяхте с контузия в рамото. Как се преборихте с това?
- Със знание и опит. Имала съм хубави периоди в кариерата си, но и някои тежки. При тенисистите контузия в рамото е най-лошото нещо, от което трябва да се възстановяваш. Не са много играчите, които се възстановяват толкова добре. Но това беше тежко време за мен.
- Не се сещам за никой друг, който след такова нещо е спечелил турнир от Големия шлем и е бил №1 в света.
- Няма никой! Томи Хаас имаше подобна травма, върна се и стигна до №12. Но по онова време не знаех въобще дали ще мога да играя отново, а какво да говорим за титли от Големия шлем. Беше плашещо.
- Според мен има два типа играчи: едните играят за победа, а другите - да не загубят. Каква е вашата мотивация?
- Това не е въпрос на психика, а на различни стилове на игра. Има защитаващи се играчи, които тичат много и спасяват всякакви топки. Нямат голяма сила, но често печелят, защото се защитават добре. Някои казват, че тези играчи печелят, защото чакат другият да сгреши. Но силата на тези момичета е голяма, те комбинират физика и психика.
- Тенисът психовойна ли е за вас?
- О, да, голяма. Както казах, не винаги съм била най-голямата, най-бързата и най-ефективната на корта. Но винаги съм вярвала, че психическата страна е едно от най-важните неща и прави разликата. Някои от тенисистките в началото на кариерата ми бяха по-добри от мен. Но аз ги биех и знаех, че това идва от психическата ми сила. Ако стоиш три часа на едно място, все ще дойде момент, в който губиш концентрация. Тогава е важно да излезеш бързо от този момент и да си върнеш концентрацията.
- Колко е трудно да сте съсредоточена на корта?
- Зависи от това в каква позиция си. Ако играя добре и се чувствам добре, мога да приема и загуба. Разочарованието е, когато знаеш, че можеш много повече, но не си го показал. Това е много объркващо.
- Объркващо е и това, че за последно бихте Серина преди почти 10 години, а от тогава имате 15 загуби от нея. С какво ви затруднява тя и как ще решите този проблем?
- Тя е много мощна. Играта й се базира на силата, тя бие много силен сервис. Това винаги е било проблем за мен. В последните 2-3 години започнах да ставам по-добра срещу нея. Последният ни мач беше по-голяма битка. Пак загубих, но я затрудних. Срещу нея трябва да се бориш много, да промениш някои неща, и то така, че да спечелиш.
- Често се срещате с нея и извън корта. Наскоро тя коментира, че екипът ви е хубав.
- Благодаря й.
- Как ще опишете отношенията си с нея?
- От толкова години сме в тура, играли сме често една срещу друга, познаваме се доста добре. И двете сме състезателен тип хора - искаме да правим всичко по възможно най-добрия начин. Уважавам я много като спортист, успехите й говорят сами, тя има място в историята. Започнала е много млада, преодоляла е толкова контузии. Тя е модел за подражание за младите.
- Можете ли да се вдъхновите от други тенисистки?
- Радва ме да гледам тенис. Но не мисля, че един човек може да е перфектен модел. Всеки има силни и слаби страни. Така е и при мен, не ме бива достатъчно и трябва да работя за някои неща. Но винаги внимавам и гледам с какво се справят добре другите - как реагират на топката, колко силни са психически и физически. Но никога не съм взимала пример само от един човек.
- Как намират време извън спорта за всички срещи с медии, със спонсори, за бизнеса с бонбоните?
- Хората често ме питат как успявам да съчетавам всички тези неща и как имам успехи и в спорта, и в бизнеса. Основното нещо е, че обичам нещата, с които се занимавам извън корта. От тях научавам нови неща, вдъхновяват ме. Тенисът ми даде шанс да опитам всички тези неща. Понякога наистина е хубаво да се занимавам само със спорт, да тренирам повече. Но е хубаво и да правиш нещо друго, различно от спорта, да можеш да мислиш за нещо друго, а не само за тениса. В началото на кариерата ми мислех много за мода, но по-късно бизнесът ме вдъхнови. Да видя как се произвежда продукт - това си е обучение. Аз съм на 27 и е хубаво да имам и такъв опит.
- Ако имахте по-малко задачи и повече свободно време, какво щяхте да правите?
- За съжаление, не прекарвам много време вкъщи. Може да ви звучи глупаво, но аз обичам да съм си у дома, да си готвя храна, да си оправям леглото, да преглеждам пощата, всички тези домашни дейности. Но тези неща са почти невъзможни, защото постоянно се местим от турнир на турнир. Ако мога да се порадвам на плодовете от работата си и да стоя вкъщи, да се наслаждавам на моите произведения на изкуството, със сигурност ще го направя.
- Какво изкуство колекционирате?
- Модерно, предимно картини на американски художници. Най-много инвестирам в млади, амбициозни художници. Въпросът не опира толкова до парите. По-скоро изкуството ме прави щастлива. Модерното изкуство е малко ексцентрично, понякога си казваш: "Какво ли си е мислил художникът, когато го е правил? Има ли някакво съобщение?" Но аз съм купувала всяко от произведенията в определен период от кариерата си, така че те ми напомнят и за това.
- От какво зависи дали ще ви хареса - цвят, форма?
- Технологията и цветът. Но в галерия човек вижда, че всеки има вкус. Това, което на мен ми харесва, за 10 други души няма да е хубаво.
- Миналата година женската тенис асоциация (WTA) вкара измервател, за да намали крясъците и писъците на корта. Смятате ли, че този въпрос се е изроди?
- Не знам дали това е точното определение. Но трябва да помислят за контрол в академиите, където треньорите трябва да учат младите тенисистки на техника за дишане. Когато аз растях, нямаше такива неща, никой не си мислеше за подобни въпроси. Аз започнах да играя тенис така и сега продължавам по същия начин. След толкова много години е трудно да спра да викам изведнъж. Но това може да се промени при най-малките, които сега започват.
- Но много от зрителите се дразнят на тези викове, пъшкания и т.н. Не можете ли да ги намалите, или да премахнете този навик?
- Доста трудно. Това е все едно да накарате някой да промени захвата на ракетата при форхенд в средата на кариерата му.
- Какво планирате за близко бъдеще - още титли в Шлема, изкачване в световната ранглиста, победа на игрите в Рио?
- Когато вече си бил шампион в Големия шлем, не прекарваш часове в тренировки, ако не искаш нови големи триумфи. Злато в Рио ще е много специално нещо. Шансът да играя за златото в Лондон беше уникално преживяване.
- Загубата с 0:6, 1:6 във финала срещу Серина обаче не беше много хубав край.
- За съжаление. Но съм горда, че взех сребро още в първата си олимпиада. Ще изчакам още 2 г. за следващия шанс.
Томас Клем, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
превод: "7 дни спорт"