Вроденият у Суарес хаос подреди атаката на Барса

Луис Суарес е архетипът на футболиста, който преди неизменно рушеше хармонията в Кан Барса. Той имаше друг профил. Идваше от друг свят. В Ливърпул играеше най-често сам на върха на атаката, завършвайки нападенията на един отбор, който не градеше комбинации и го освобождаваше да завършва инстинктивно. В тази среда Суарес се чувстваше уютно, защото той носеше отговорността да преодолява вратаря с абсолютното си упование в инстинкта и импровизацията.

Девет месеца след напускането му на британския футбол разбираме, че противоречието е необходимо за каталунския тим. Сега откриваме, че в Барселона – отборът на чистия стил, забраняващ да се разчита на инстинктите – отвързаният инстинкт на Суарес е безценен.

Парадоксално е, че Барса се нуждае от този див контрапункт на един по-стилен и редуващ темпото на игра футбол, за да стигне до настоящата си близост до требъл. Барса се нуждае от Суарес, за да е повече себе си. Сега характерните черти на клуба като играта на пас и налагането на момчета от академията се допълват от един тип, който е кошмар за защитите, който дава импулс за борба, който събужда живот.

Днес Суарес е останал доста по-ограничен в играта си от времето в Ливърпул, ала пак изпълнява жизненоважна функция. Комбинациите са така добре отработени, че единственото, което трябва той да прави, е да занимава централните защитници, да ги блокира да не се намесват и да търси късите диагонални бегове. Участва в завършващата фаза на атаката.

Всичките усилия на Суарес да отвлече централните защитници подсилиха влиянието на Неймар и Лионел Меси в мачовете. На тях вече не им трябва, както бе преди, постоянно да маневрират и да показват най-доброто от техническия си арсенал, за да нарушават баланса на съперниковите отбрани. Уругуаецът ги чака на вече сервирана маса.

Много малко елитни футболисти се приспособяват към тази роля, пък и Суарес дойде от чужда страна. Преди да се утвърди, трябваше да поеме преход срещу своята природа. На “Камп Ноу” неговото оцеляване зависеше вече не от нюха му, а от търпението му да се забие в сърцето на врага и да очаква там развитието на комбинациите.

Като следствие дойде неочакваният огромен личен успех за уругуаеца в комплект с утвърждаването му в трио с Меси и Неймар, което няма прецедент във футболната история. Никога не съм виждал на терена три божества да са толкова щедри, толкова зависими един от друг, толкова по-притеснени да не нарушат хармонията помежду си. Голмайсторите живеят с мисълта първо да вкарат топката сами във вратата. Тук обаче случаят изглежда напълно различен. До такава степен, че чак си искат извинения, когато не си подадат!

Знаем, че футболът е пълен с пристрастености, непостоянства, суети и нещастия. Не е лесно три мегазвезди от този род, винаги играещи отдадени на своята непредсказуема природа, да се съчетават и да се разбират толкова добре. Има голяма доза предразположение, щедрост и скромност в супертриото на Барса. Без тези абстрактни качества е трудно тримата да се допълват и лесно да си заставят на пътя един на друг. Всеки път щом Меси, Неймар и Суарес получат топката, има вълшебство от най-висша проба. Онова, божественото вълшебство, при което хаосът донася реда.

Диего Латорре, “Ел Паис”

Следвай ни: