Плюя на тази генномодифицирана ШЛ!

Колко изненада, колко драматизъм във водещия европейски футболен турнир, драги приятели на футбола! Колко развълнувани сърца, какви сърцераздирателни интриги! Какъв безсмъртен спортен дух!

О, я стига! Наистина ли ви пука за супертурнира на суперелита? Сериозно. Наистина ли намирате в него дори и минимална обективна причина да се хванете и да го следите със сърце, да жадувате да видите всяка предстояща среща като първия мач в живота си? Ако ли да, за вас няма вече надежда. Или поне светкавично се стопява...

Трепва ли ви нещо под лъжичката, когато дойде часът на жребия за директните елиминации? Защото на мен не. Няма как да ми трепне, когато “мачът вече е игран” и победителят е предизвестен. Няма как да ми трепне, когато списъкът с първите четири клуба в Шампионската лига съвпада неизменно в последните сезони почти изцяло със списъка на първите четири клуба на Паричната лига на “Делойт” за предходната финансова година.

Ето, този сезон три от четирите полуфиналиста са в Топ 4 на най-високооборотните клубове на финансовата 2013/14 година. (Четвъртият – №2 Манчестър Юнайтед, просто не участва изобщо в състезанието... по изключение.) А последният е 10-и в тази тъй престижна и значима класация и №1 от своята страна, която по някаква случайност е с една от най-богатите лиги. Какъв аутсайдер само, а?! Не зная за вас, но аз плюя на тая “интрига”!

И си мислите, че това е някакво безбожно и извратено изключение? Не, другари. От гореспоменатите ¾ полуфиналисти, Реал Мадрид е на 5-и пореден полуфинал, Байерн (Мюнхен) – на 4-ти пореден, а Барселона – на 7-ми в последните осем сезона. И това не е единственото общо между тях. Другото ли? От 2007/08 насам тези три клуба са неизменна част от Топ 4 на Паричната лига на “Делойт” заедно с Манчестър Юнайтед. Колко само непредсказуема е тази пуста Шампионската лига, нали?

Едва три пъти в последните осем издания на турнира имаше изключения (т.е. спад до “само” 50%) от иначе жестоко точната взаимовръзка 75% съвпадение между Топ 4 Шампионска лига и Топ 4 Парична лига: в сезони 2008/09, 2009/10 и 2013/14, и то... просто защото имаше преки сблъсъци между свръхелита на четвъртфиналите – Байерн първо срещу Барселона и после дваж срещу Юнайтед (през 2009/10 нефелните костюмари от УЕФА бяха пред инфаркт, след като жребият направи четвъртфинал между Бордо и Лион).

Крайно време е Юнайтед да се вземе в ръце, за да ни отърве и от последната капчица надежда да видим по някоя и друга бяла лястовица от рода на Атлетико Мадрид, Борусия (Дортмунд), Шалке 04 и Лион, които единствени извън Топ 10 успяха да се промъкнат на полуфиналите във времето, в което се оформи и утвърди свръхелитът от Четирите конника на футболния апокалипсис.

(Да направим и уговорката обаче, че дори и тези “бели лястовички” бяха част от третия ешалон (10-20 място), който също далеч не е най-бедният в Европа: Дортмунд бе 12-и, Атлети – 20-и, Шалке – 16-и, а Лион – 13-и.)

Кога ли ще видим следващия Виляреал, който и без да е в Топ 20 на Паричната лига, ще остане както “жълтите” през 2006 г. на една късно изпусната дузпа разстояние от финал? Кога ли ще видим на полуфинал Нант и Панатинайкос? Въобще кога ли ще видим пак на полуфинал отбор от Източна Европа, Скандинавия, че дори и от страна с велики традиции като Нидерландия? Не се надявайте – и половинчати мерки като Финансовия феърплей няма да помогнат за това. Дори напротив, само ще дозатвърдят статуквото. Гледайте си Лига Европа и точете шампионски лиги!

Бедняците стискат зъби, примиряват се и търпят надменните си господари, които при всяка рядка проява на съпротива “отдолу” вадят коза “Суперлига” и бързо убиват наченките на бунта. И те, бедняците, продължават по старому (нищо, че господарите ги бият с по 6-7 гола, когато решат да минат на трета скорост): свирят втора, трета или пета цигулка само и само да не изпаднат от влака на господарите. С едничката цел да им обират трошиците под масата във вагон-ресторанта на галавечерята и после, когато се приберат при своите във втора и трета класа купета, да се хвалят как са се омазали със синьо сирене. А в крайна сметка просто смърди. От техните собствени опърпани чорапи.

Когато растях, футболът бе спорт, състезание и игра; върхова изява на всякакъв вид патриотизъм; всеки мач от европейските клубни турнири бе празник и възможност лице в лице, с дух и вяра да надвиеш по-силния. Днес футболът просто обобщава конформизма под ултракапиталистическия централизиран управленски строй; просто излъскан с лак прогнил в основата си продукт на глобални кухи корпорации; просто един клон на целящата да ни държи хипнотизирани в матрицата извън действителните проблеми на човечеството мултибилионна развлекателна индустрия.

Следвай ни: