За добро ли пак спряха въвеждането на видеоповторенията

В събота органът, отговарящ за правилата на футбола, обяви на пресконференция, че скоро няма да въвежда видеоповторения в помощ на съдиите. Сякаш в жесток обрат на съдбата, няколко часа по-късно и няколкостотин мили по-далеч на “Олд Трафърд” реферско решение в мача Манчестър Юнайтед – Съндърланд осмя обявлението и добави допълнителни аргументи в полза на вкарването на, поне частична, видеопомощ за арбитрите.

Юнайтед получи дузпа, след като Радамел Фалкао бе съборен под натиска на двама защитници на “черните котки” – Джон О’Шей и Уес Браун. Повторенията показаха как първият фаулира колумбиеца, а Браун е наблизо, но всъщност не нарушава правилата. Съдията Роджър Ийст даде дузпа и определи, че Фалкао е лишен от чиста голова възможност, което наказа с червен картон.

Само дето към съблекалните пое Браун, а не О’Шей.

Решението бе посрещнато с присмех от голяма част от английските медии, които говореха за объркана самоличност, което е честно казано гротескно. О’Шей е бял и с гъста черна коса, Браун е от смесена раса с късо подстригана червена коса. Професионални съдии ООД (PGMOL), осигуряващи реферите за английския футбол, по-късно пуснаха изявление от името на Ийст, потвърждаващо, че той всъщност не е сбъркал двамата бранители на Съндърланд. Вместо това погрешно решил, че и двамата са фаулирали Фалкао, но Браун го е сторил, докато съперникът му е бил “в процес на стрелба”. В изявлението се казва също, че никой от другите трима съдии – двамата помощници и четвъртият резервен – не са били “по-добре позиционирани да дадат напътствие”.

Решението на Ийст в крайна сметка не повлия на изхода на мача, макар че го стори по отношение на дисциплинарния рекорд на Браун – сега той е изправен пред наказание, което може да не успее да промени. То обаче изглеждаше иронично предвид решението на Борда на международната футболна асоциация (IFAB) в петък да отложи отново опитването на въвеждане на видеотехнологии.

“Става въпрос за вземане на най-голямото решение за всички времена относно това как да се играе футболът – каза може би с леко надценяване генералният секретар на ФИФА Джером Валке. – Трябват много дискусии по темата. Говорихме за това, че ако съдията се уповава на информация (от видеоповторенията), съществува риск съдиите да не са така силни като днес, защото винаги ще искат потвърждение за всяко свое решение.”

Позицията на IFAB е вероятно донякъде изненадваща предвид това, че президентът на ФИФА Сеп Блатер предложи през юни м.г. система за видеопрегледи с по “две предизвикателства на мач” от всеки треньор. Нужни са шест гласа от общо осемте члена на IFAB за одобряването на промяна в Законите на играта. И с оглед на това, че двама от членовете в борда – от Англия и Шотландия – вече гласно изказаха подкрепата си за въвеждането на видеотехнологиите, а още четирима са назначени от ФИФА, не е нужно да си ядрен физик, за да се сетиш, че ако Блатер наистина е искал опитите с моменталните видеоповторения да тръгнат, това вече е щяло да се случи.

Тъй че защо е тази промяна на курса? Има доста спекулации, доста от които са свързани с политиката и с факта, че Блатер кандидатства за петия си мандат като президент през май. Какъвто и да е случаят, Валке е прав, като казва, че този въпрос изисква много повече проучвания, особено по отношения на въвеждането.

От началото на сезон 2013/14 нидерландската федерация прави груб опит да изпробва едно от отхвърлените от IFAB в петък предложения. Един съдия стои в микробус извън стадиона и гледа на няколко екрана повторения от всички възможни ъгли. При ключови решения (ситуации за червени картони, дузпи или голови положения) има 15 секунди да вземе решение, а главният арбитър може да се свърже по радиото с колегата си в микробуса и да поиска съвет. Миналия сезон моделът “съдия-в-микробус” бе тестван в 24 мача, прегледани бяха 76 положения и 24 от тях биха били променени, пише авторитетният вестник “Таймс”.

Контрааргументът в този протокол обаче е, че отнема от властта на съдиите. При преглеждане на ситуация не главният рефер взема крайното решение. Ето защо Блатер предложи системата с “предизвикателствата”, където, както в НФЛ, всяка пейка би имала властта да спира мача определен брой пъти, за да позволи времето на главния арбитър да преосмисли положението.

Всяка от двете системи обаче е уязвима откъм друг фактор, поради което IFAB се бави. Когато повторенията станат фундамент за вземане на съдийски решение, фундаментални стават също телевизионните режисьори и оператори. Когато гледаме телевизия, виждаме каквото режисьорът поиска да видим. Обичайно имаме две или три повторения от един или два ъгъла, защото те са предвидени за телевизионната аудитория, а не непременно за съдийски преглед. Когато обаче във водещите лиги имаме може би 30 камери, е напълно възможно режисьорът да изпусне най-добрия възможен ъгъл на повторение.

Това отваря друга кутия на Пандора. Дали футболът е съгласен да се уповава единствено на телевизионни кадри? Или ще инвестира в отделен комплект камери и екипи в помощ на съдията в микробуса или, в случая с предизвикателствата, помощника край скамейката? И какво правите с новите технологии като например софтуера, който симулира разстояния и създава виртуални образи чрез въртене на ТВ кадри с цел изкарване на най-добрия възможен ъгъл? Доверявате ли им се? Можете ли да ги направите да работят в рамките на секунди? Освен това, разбира се, кой плаща за всичко това?

Ако с обявлението, че се нуждае от повече време да изследва въпроса, IFAB просто избутва темата настрани по политически причини, не е нещо добро. Ако обаче неговите комитети всъщност наистина използват тази възможност да изследват потенциалните неуредици в системата и властите се вслушат после в техните изводи, тогава това може да е добре прекарано време.

Решението може и да не е “най-голямото за всички времена”, както го нарече Валке, ала е близо до това. И е важно да бъде взето правилно.

Габриеле Маркоти, “Уол Стрийт Джърнъл”

Следвай ни: