Епохалната революция на Лопетеги в Порто

Епохалната революция на Лопетеги в Порто

Има вратари, които насила, с цел ориентиране на своите защитници, развиват големи гласове. Юлен Лопетеги окачи ръкавиците на пирона преди 13 години, но баритоновите му наставления звучат гърлено оцветени иззад ъглите на Оливал, където се намират тренировъчните игрища на Порто. “Линия от трима!”, заповядва, застанал между играчите по време на упражнение за изготвяне на атака. “Излизам! Централният полузащитник решава! Различна височина! Игра лице в лице! Различна височина и така е лесно да се играе лице в лице! Добре, добре, добре...!”.

Лопетеги иска неговите футболисти да контролират мачовете чрез владението на топката. Тъй като то предизвиква дисбаланси както у съперника, така и у собствения отбор, постигането на този контрол е голямата мисия в съвременния футбол, след като е поставян под все по-голяма въпросителна заради намалените пространства за игра и време за мислене.

Треньорът настоява “да се разширява игрището” с играчи, измъкващи се от опека по фланговете, “да се търси дълбочина” с технични играчи с движения между линиите за получаване и разпределяне на топката и “да се търсят различни височини” в отбранителната линия с цел доминация на зони в атака, без да се разкриват защитниците.

За клуб като Порто, спечелил последната си Европейска купа през 2004 г. под ръководството на Жозе Моуриньо и съставен от корави в отбрана и отказващи топката ветерани, промяната на принципите граничи с конфликта. Към това се прибавят и два други фактора: Порто никога не е имал в състава си нито толкова младежи, нито толкова испанци (седем).

“Когато получавам оферта, приемам, че искат от мен да изградя игрови стил по определени свои разбирания – споделя Лопетеги. – Затова и Порто ми доведе 16 нови играчи. Това е най-младият състав в клубната ни история със средна възраст 24 години, което го превръща в много привлекателен проект. Целта беше много висока, тъй като дойдохме на 3 юли, а трябваше на 14 август да се борим за класиране в Шампионската лига срещу утвърдени отбори.”

Затова и нямаше предсезонна подготовка, а шокова терапия. Мнозина от титулярите не бяха титуляри в предишните си тимове: Адриан Лопес (716 игрови минути), Оливер Торес (710), Кристиан Тейо (400) и Каземиро (270) трябваше да се приспособят към една нова ситуация. Лопетеги добави и младост с едно свое решение: полузащитникът Рубен Невеш на 17 години се превърна в най-младия дебютант в историята на клуба в ШЛ.

Груповата фаза бе успех. “Драконите” завършиха първи в групата си с 14 точки и голова разлика 16:4, което бе подобрено само от Челси, Барселона, Реал Мадрид и Байерн (Мюнхен), а на 18 февруари предстои сблъсък с Базел на осминафиналите.

“За мен няма испанска школа, а треньори – казва Лопетеги. – Аз искам отборът ми да умее да прави всичко добре. Това те кара да искаш да нападаш и все по-добре да се защитаваш. Затова искам момчетата да са способни да разбират играта. Много пъти се приема за факт, че играчите разбират напълно играта, а не е така. Мисля, че когато играеш, разбираш много малко. В това число включвам и себе си. Не е лесно да предлагаш различни решения на различни проблемни ситуации. Богатството на твоя тим зависи от решенията, които могат да предложат твоите футболисти.”

В синхрон с треньори като Джосеп Гуардиола и Хуанма Лийо, наставникът на Порто не вярва в делението на играта на защита и атака: “Не разделям двете. Не разбирам онези, които казват, че играят на контра. За да играеш на контра, ти трябват пространства. Би било абсурдно да се твърди, че един отбор не иска да се възползва от пространствата, защото не играе на контраатака. По същия начин, когато сме в съперниковата половина и загубим топката, се опитваме да сме много агресивни. Открадването на топката високо, когато противникът гради атаката си, е офанзивно оръжие, защото там със сигурност намираш свободни пространства.

Ключът е да знаеш какво да правиш с топката, за да не се върне тя към нас като бумеранг. Пространството не се подарява, трябва да си го изработиш, а когато го имаш, трябва да умееш да го използваш. Понякога може да тичаш по-малко, понякога повече, защото съперникът също може да вземе инициативата. Затова играчът трябва да е все по-способен да разбира играта.”

Щабът на Лопетеги включва помощника му Хулиан Калеро и кондиционния треньор Хуан Карлос Мартинес: всеки от тях маестро в изкуството да се изготвят симулации в помощ на това играчите да възприемат определени концепции. Педагогическият подход е очевиден. Преди всеки мач правят две или три колективни видеосесии и ги допълват с до седем индивидуални.

“Трябва да обясниш защо и за какво се правят тренировките – признава Лопетеги. – Преди заниманието опитваме да научим играчите какво ще правят и после да структурираме този начин на игра в тренировките. Те трябва да знаят кои ще са проблемите, които ще им предложи всеки мач, и какви са предлаганите им решения.

Играчът се учи чрез повторения и чрез лично откритие. Когато се случи игрова ситуация, която си симулирал в тренировката, се отключва автоматизираната реакция. Опитваме да автоматизираме движения, но линията е много тънка и ако я преминеш, може да убиеш съзидателността. Футболистът трябва да има и вградени оръжия за излизане от трудната ситуация, но винаги да е самият себе си. Той не е Плей Стейшън. Трябва да се чувства свободен. Вземането на решения не е право, а изискване.”

Мисията на Лопетеги е епична. Толкова голяма, колкото въвеждането на нова култура в един успешен почти 120-годишен клуб.

Диего Торес, “Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички