Как Милан стана от вълшебен твърде обикновен клуб

Как Милан стана от вълшебен твърде обикновен клуб

Милан вече не е онова, което беше. Седемкратният европейски клубен шампион и 18-кратен на Италия завърши 8-ми миналия сезон в Серия А и пропусна Шампионската лига за първи път от 1998 г. насам, а днес е на 11-о място, на 13 точки от Топ 3, и рискува за втора поредна година да остане извън континенталния елит.

“Берлускони не иска да харчи както преди – анализира през септември Джанлука Дзамброта, член на последния шампионски отбор на “и росонери” през 2011 г. – Това е истински проблем, тъй като си спомняме как Италия беше на нивото на богатство на клубове като Барселона, Реал Мадрид, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Пари Сен Жермен.”

ПО-МАЛКО ПАРИ ЗА ТРАНСФЕРИ...

Във футбола, както и в други области на живота, парите не правят щастието, но силно допринасят за наличието му. Изброените от Дзамброта клубове харчат цели състояния за нови играчи и трупат купи в резултат като доказателство. Вече от няколко години Милан не е част от този списък.

При идването си Силвио Берлускони доведе Рууд Гулит (за изумителната навремето сума от 7 млн. евро), Марко ван Бастен, Франк Райкард и Роберто Донадони. През 1990-те парите му докараха Жан-Пиер Папен, Бриан Лаудруп, Роберто Баджо, Джордж Уеа и Андрий Шевченко, а в началото на новото хилядолетие бяха похарчени 250 млн. евро за три сезона, от които 42 млн. за Руи Коща, 37 млн. за Филипо Индзаги и 31 млн. за Алесандро Неста. Резултатът от тези настъпления на пазара, често съвпадали с изборните години в Италия? Осем титли на Италия и пет в ШЛ за 24 години.

Този сезон Милан похарчи “само” 20 млн. евро, и то не само заради ограниченията по Финансовия феърплей. Оставащият си един от най-богатите италианци Берлускони (оценяват състоянието му на повече от 7 млрд. евро) обяви, че трябва да се постави ударение върху налагането на млади играчи и върху продаването преди купуването. Бившият премиер дори междувременно търсеше купувач за клуба или поне за част от него.

... И НА ЗАПЛАТИТЕ

Намалението на вложенията значи и намаление на заплатите – фактор също толкова важен колкото и трансферния бюджет. В течение на трите сезона преди бедствения 2013/14 “и росонери” харчеха средно по 50 млн. евро годишно за нови играчи. Саймън Купър и Стефан Шимански доказаха в свои трудове, че има взаимовръзка между богатството на клубовете и техните спортни резултати, но най-силното доказателство стои в перото “заплати”.

“Милан реши да ограничи харчовете си и да се раздели с някои от играчите си с най-големи възнаграждения като Андреа Пирло – сподели Карло Анчелоти, символ на успешните времена, през октомври за “So Foot”. – Мисля, че Милан искаше да го задържи, но срещу намалена заплата, което играчът не прие. Берлускони може и да спести някое евро, но за сметка на това клубът му изгуби феноменален футболист.”

А Ювентус извлече полза. След идването на Пирло като свободен агент през 2011 г. (“сделката на века” по думите на Джанлуиджи Буфон) “Старата госпожа” взе три поредни пъти Скудетото, а халфът бе избиран три пъти за Футболист на годината в Серия А.

ЗАКЪСНЕНИЕ СЪС СТАДИОНА

Големият съперник от Торино взе преднина в една друга превърнала се в ключова в областта на футболната икономика област: стадиона. Милан, както и повечето италиански клубове, пострада от отлив на публиката заради корупционните скандали и насилието на и извън трибуните, което дава преднина на английските и германските клубове.

Ювентус проправи пътя за следване в Италия с преместването през 2011 г. на “Ювентус Стейдиъм”, който има само 41 000 седящи места, ала позволява на клуба да събира 34 млн. евро годишно от входни такси срещу само 25-те милиона за “Сан Сиро” и неговите 80 000 места.

В резултат Юве на фамилията Аньели успя да се завърши и тази година в Топ 10 на най-високо оборотните европейски клубове в класацията на “Делойт”, докато Милан за първи път в историята си излезе от там. Ломбардците най-сетне се разбудиха и преди няколко дни представиха своя проект за нов стадион за 48 000 зрители, който ще им позволи да събират повече пари... след 2019 година, осем след Юве.

ПРОБЛЕМЪТ С (НЕ)ПРЕДАВАНЕТО НА ЦЕННОСТИТЕ

Легендите на Милан си остават най-търсените гласове за анализ на пропадането, особено по отношение на извънфинансовите аспекти. Често Паоло Малдини се изказва и думите му всеки път звучат все по-точно. Още през декември 2012 г. бившият капитан се изрази доста песимистично пред “Република”:

“Имах късмета да съм част от клуба в 25 чудесни за него години. Когато дойдох, намерих здрава основа за изграждането на голям отбор: големи играчи и големи мъже. Разбира се, благодарение и на вложенията, защото се купуваха най-добрите. Берлускони пристигна и веднага ни научи да мислим мащабно, но у нас вече бе вграден нов манталитет. Създаде се нещо вълшебно благодарение на характера на новите и на вече присъстващите там. Малко по малко всичко това се изгуби и Милан се превърна от вълшебен отбор в твърде обикновен. Знаете ли защо? Защото, за разлика от толкова големи европейски клубове като Реал Мадрид, Барселона или Байерн (Мюнхен), където написалите златните страници в историята имена оставаха да работят и да предадат знанията си на младите, Милан забрави да стори това в добавка към лошите вложения на пазара. Никой от легендарните ни играчи няма водеща роля в настоящия Милан. Вижте историята на Байерн и на Реал Мадрид и ролята, давана във времето на Бекенбауер, Хьонес, Румениге, Бутрагеньо, Гайего, Валдано.”

БЕЗ СПОРТЕН ДИРЕКТОР, БЕЗ СТРАТЕГИЯ?

Един от начините да поставиш кандидатурата си за пост в ръководството на Милан ли е това? Може би. Но най-учудващото е, че клубът не направи нищо, за да задържи в орбитата си тази жива легенда с толкова много за споделяне и предаване от момента на оттеглянето му през 2009 година. “Не съм част от семейството”, каза той с горчилка в същото интервю.

Малдини винаги е споделял, че не се интересува от треньорския занаят, но че би станал спортен директор на клуба на живота си, а всеки път когато се открива сгоден случай, бива отрязан от Адриано Галиани, довереника на Берлускони. След напускането през 2013 г. на историческия спортен директор Ариедо Брайда, заменил Андони Субисарета в тази роля в Барселона наскоро, именно влиятелният вицепрезидент се нагърби сам с този пост. Пост, който е далеч от компетенциите му според Малдини, казал през март м.г. пред “Гадзета дело Спорт” следното:

“Галиани е голям ръководител, ала не е квалифициран да разбира играчите. Прави всичко съвсем сам, а това е невъзможно. Брайда имаше все по-умалена роля в последните години. Преди Леонардо помагаше да се разбере дали даден играч се е приспособил към Милан, или не. Помня как когато Лео ме искаше на всяка цена за спортен директор, Галиани каза: “Този пост е отживелица.” Това не е вярно. Ако се заобиколиш със способни хора, ще правиш по-малко грешки. Ако треньорът дойде и ти каже: “Пирло е свършил и не ми трябва”, е нужно да има някой в клуба, който да му отговори: “Не е вярно: Пирло е част от наследството на клуба, трябва да остане!”. По този начин не бихме направили подобен подарък на Юве.”

ЛОШИТЕ СДЕЛКИ НА ТРАНСФЕРНИЯ ПАЗАР

Скорошните събития оправдават становището на синеокия бивш капитан. Разбира се, Милан направи някои добри сделки като например вземането на свободния агент Жереми Менез след изтичането на договора му с ПСЖ, а назначението на Пипо Индзаги за треньор е стъпка в желаната от Малдини посока. Би ли обаче един способен спортен директор санкционирал покупката за 11 млн. евро през 2013 г. на Алесандро Матри, изиграл 15 мача (с един гол) и сменил още три отбора впоследствие, след като е продал по-рано своя юноша на Каляри само за 2 млн.? Или тази на Кевин Констант за 8 млн. евро, продаден седем месеца по-късно за 2,5 млн.?

За сравнение, Ювентус със спортния си директор Фабио Паратичи изглежда като машина за добри сделки. Освен Пирло, бяха купени Карлос Тевес за само 9 млн. евро и Артуро Видал за малко повече, а за десерт бяха осигурени гратис услугите на Пол Погба, станал само за три години един от най-високо ценените играчи на планетата.

И тук Малдини има своето обяснение: “Днешният Милан не може да си позволи да няма мрежа от съгледвачи на високо ниво. Преди можехме да купуваме най-добрите, днес трябва да търсим най-добрите възможни за отбора. Милан е на светлинни години в тази област зад далеч по-малки клубове.”

ПСЖ КАТО СИМВОЛ

По ирония на съдбата символичният край на великия Милан дойде през лятото на 2012 г. с продажбата на двамата най-добри играчи на тима – Тиаго Силва и Златан Ибрахимович, на ПСЖ – клуб, от който навремето купуваше най-добрите му футболисти като Уеа и Леонардо. Клуб, в който спортната стратегия след нахлуването на катарските капитали пое по пътя на успеха благодарение на същия този Леонардо.

Клубът купува играчи с изграден манталитет на победители и с голям опит, дава им всичко, от което имат нужда, за да се чувстват задължени, и прави всичко да ги задържи за възможно най-дълго време, дори отвъд завършека на кариерата им. Не е случайно това, че на тези принципи в управлението на клуба си залага по собствени признания оставащият в много близки отношения с Леонардо президент на ПСЖ Насер ал-Хелаифи. Принципи, които бяха захвърлени на боклука от Милан за голямо съжаление на Малдини.

Грегоар Фльоро, “Екип”

Бъди част от "Домът на феновете”, играй и печели със Sportal.bg.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти