Стоичков: В първия си ден в Барса Ван Гаал каза "тук много мирише на Кройф"

Стоичков: В първия си ден в Барса Ван Гаал каза "тук много мирише на Кройф"

В Лондон при визитата ни в базата на Челси направихме интервю с Христо Стоичков, без да решим кога ще го излъчим. Договорихме се, че когато заснемем втората част в Лас Вегас, Маями или Барселона, тогава ще определим дата. Дори се пошегувахме с Камата, че записът с него може да чака дори до Коледа и пак ще е интересен. И както обикновено става, докато си правехме планове, Господ се смееше и ни разминаваше с многото ангажименти на Кавалера на "Златната топка" в телевизионния гигант "Унивижън". И ето, че Коледа дойде, и за тези три-четири месеца дори уволниха Жозе Моуриньо от Челси, но ексклузивното интервю с единствения българин сред "Стоте най-велики футболисти" в историята на най-популярния спорт си е пак актуално и надяваме се интересно за зрителите на "Код Спорт" по TV+.
 
- Повече от 20 години сме заедно, следя твоята кариера, по целия свят сме правили интервюта, филми, но повярвай ми, никога не съм и мислил, че тук, в сърцето на футболен клуб Челси, ще имаме възможност да правим едно спокойно и дълго интервю, където те посрещнаха като приятел. Тук на Острова се случиха някои знакови моменти от твоята кариера - стана първият българин европейски клубен шампион, пак в Лондон през 2004 г. бе и церемонията по обявяването на "Стоте най-велики играчи на XX в.". Така реши съдбата - за някои неща да те коронясат в Англия, въпреки че ти често казваш, че това не е твоята държава. Още ли е така?
 
- Аз все още смятам, че е така. Просто няма да мога да се аклиматизирам, да ми е добре. Вярно - Англия е Англия, Лондон е Лондон, но като Барселона като град, като всичко, което се случи в моята кариера, като футболист с екипа на Барселона, няма измерения. Вярно 2004 г. имах тази голяма възможност Пеле да обяви "Стоте най".
 
- Кажи го смело и направо - "Стоте най-велики играчи на XX в.".
 
- За някои е така, за мен пак ще си остане старата поговорка, че без моите колеги, без моето семейство, без моите приятели нямаше да съм там. Действително от много неща съм се лишавал в моя живот. Не съм имал възможността да бъда много близко до моите деца, постоянно пътуване, постоянни мачове. Но да си там, между "стоте" е престиж. Все пак съм тръгнал от една малка държава като България, постигнал съм тези неща, но за мен винаги ще остане това, че 1992 г., когато седнах отпред и вдигнах още по-високо Kупата на eвропейските шампиони, ще остане знаково, но това не ми пречеше, защото го направих спонтанно, от мен самия си дойде.
 
- Тази снимка тогава обиколи света. Но все пак и в България се появиха някои моралисти, които казаха "защо така направи, седна пред кралицата"? Сега би ли го повторил това нещо?
 
- Пак ще го повторя, естествено. Все пак бях първият и бях там. Някои ще кажат "но защо". Ами, защото ако не бяхме спечелили, нямаше да седна. За жалост, някои критици не могат никога да седнат там, няма да бъдат никога, защото няма да им се отдаде тази възможност.
 
- Има ли нещо, за което никога не си говорил, свързано с този финал на "Уембли" със Сампдория? Как спа преди мача, нещо по-различно имаше ли? Как го преживя, все пак това е първа европейска титла за Барселона, оттам тръгна цялата история?
 
- Беше един дълъг процес, за да стигнем до този финал. Имахме много препятствия преди да стигнем до "Уембли", но знаехме, че този отбор е стигнал вече своята класа, връхна точка за победи. Знаехме какво трябва да играем, знаехме всеки футболист какво трябваше да направи в този момент. Нищо специално преди мача, напротив - очаквах, че ще бъде много по-голямо напрежението между нас, очаквах че напрежението между Йохан и нас, самите футболисти ще бъде нещо по-различно. Но напротив, преди мача отидохме да играем голф. Направи сметка докъде бяхме я докарали, да си повярваме и по-малко да мислим в часовете преди мача. Просто бяхме необременени от това, че ще играем този финал. Ние знаехме, че сме по-добри, знаехме, че имаме по-класни футболисти в отбора, знаехме, че отборът ще даде всичко възможно да победи. Нищо специално, просто го изиграхме. Да, тежък мач, не може да кажеш, че мачът беше много лесен, защото победихме с 1:0 от фаул, но и Сампдория също имаше много добри положения да вкара гол. Може би, ако те бяха успели първи да отбележат гол, нещата щяха да са много по-трудни, но дойде 111-ата минута, където без едно заучено такова положение от един такъв фаул, който предния ден на празна врата си говорехме с Куман и с Бакеро, викам "Бий я във вратата да я вкараш, утре пак ще я вкараш". Ето така стана всичко - много спонтанно, много набързо, защото нормално от тази позиция или аз мога да я бия директно във вратата, или Роналд, но решихме в този момент кое ще бъде най-удачно, защото за мен и за моите колеги винаги е било на първо място колективът, винаги е било отборът да побеждава, независимо кой ще вкара гол и стана така, че с този гол...
 
- Винаги си бил непредсказуем в изявления, в интервюта. Знам само едно, че винаги казваш, както и сега не пропусна "моите колеги, моите съотборници", но веднъж кажи какво ти коства на теб да спечелиш "Златната топка"? Хората явно не си дават реална представа може би във времето, какво е българин да вземе "Златната топка" - нещо, което както сега са Меси и Роналдо на върха на славата, така тогава бяхте трима-четирима - ти, Ромарио, Ван Бастен, Баджо. Какво ти костваше на теб това?
 
- Много неща са ми коствали. Когато отидох в Барселона и започнах да разбирам испански, знаех вече да говоря, първите ми разговори бяха с Йохан - "ще работя с теб до тогава, докато спечелиш "Златна топка". Действително на мен ми костваше много труд. Когато отборът тренираше сутрин, мен ме викаше на индивидуални тренировки следобяд, защото имаше някои неща, които той искаше да тренира, без никой да знае какво трябва да правя по време на мач. През седмицата много малко разговаряхме на тази тема, но знаеше Лаудруп какво трябваше да прави, Бакеро какво трябваше да направи, Бегиристайн, Еузебио, Гойкоечея или Хулио Салинас, после вече, когато дойде и Ромарио. За мен тези неща са важни във футбола, защото когато един треньор като Йохан Кройф иска да направи това, което и самият футболист го иска, е много по-лесно. От много неща съм се лишавал, много пъти съм се лишавал да не бъда със семейството, с приятели, защото за мен действително 24 часа в денонощието беше футбол. Аз исках да стана, исках да бъда. В крайна сметка с много труд, с много желание се постигнаха някои неща. Вярно, омразата  никога няма да напусне завистливия човек, защото как да ти го обясня - аз нямам злоба, не завиждам на никого, но се сблъсквам с тези неща, не мога да ги избегна. "Ама, защо спечелил така", "ама, те му я дадоха", "ама, той вкара три дузпи", аз не мога да ги изтрия тези неща, тя историята е там - 38 гола в България, 6 гола на световно първенство, "Златна топка", "50-те най-добри в Европа", "Стоте най-добри в света". Това са неща, които са написани със "златни" букви, аз не мога да ги изтрия, макар че искате да ги изтриете, но не можете. Те остават в историята. Завистта е нещо много мрачно в тези хора, когато им видиш физиономията от злобата, с която говорят, която я произнасят... Ти виждаш колко неща си видял с мен и къде сме били. Нито в Испания са такива завистливи, нито в Англия, нито в Италия. Където сме били, си видял за какво става въпрос. Само ние се правим, че сме някакви разбирачи на футбол.
 
- Как те посрещат сега в Челси?
 
- Действително тези дни, които съм тук в Англия е нещо изключително. Тази голяма база, виждаш каква е. 32 стадиона имат, 32 тренировъчни стадиона, които ние в България да съберем от всички професионални отбори, не може да имаме такива терени, каквито има тук. То затова е Челси, затова е Барселона, затова е Манчестър Юнайтед, затова е Арсенал, затова е Реал Мадрид, защото те влагат, виждат къде е бъдещето на футбола, да има деца, да има подрастващо поколение. Виж колко треньори работят.
 
- Спрямо нас те са вече в стратосферата...
 
- Ние да бягаме срещу тях, не можем да ги стигнем. Няма шанс, никакъв шанс, защото хората са професионалисти. Ние мислим как да излъжем някой, как да го окрадем, как да завъртим някоя друга далавера и си мислим, че сме направили нещо във футбола.
 
- Но искаме винаги да ходим на Световно.
 
- Е, как, но с какво? Ние може да идем, да хванем самолета и като туристи. Или на Европейско да хванем самолета или с колата да отидем във Франция догодина. От България до Франция е нищо - един ден, за да отидеш и да гледаш.
 
- Да сменим темата към нещо положително, достатъчно негативизъм се коментира в България. Кога точно разбра, че печелиш "Златната топка", къде беше и кой ти съобщи?
 
- Първо 1992 г. ми я взеха, буквално ми я взеха от ръцете, защото така трябваше да стане. Вярно, спечели един достоен човек, един от най-големите футболисти в историята на световния футбол - Марко ван Бастен. Аз ни най-малко трябва да се сърдя, че той е спечелил. Напротив - хората, които организираха тези неща, които видяха нещо негативно, за да не мога, след като си станал европейски шампион, след като си станал носител на купата, след като си бил с националния отбор на едно добро ниво. Всичко това, което се завъртя около "Дрийм тийм", около националния отбор на България, просто нямаше шанс да...
 
- Тогава се каза, че това са медиите на Берлускони. Марко ван Бастен беше в неговия отбор - Милан. Те ли повлияха?
 
- Аз не мога да споря, защото познавам отлично Силвио Берлускони, познавам отлично Марко ван Бастен. Просто нека тези, които са го направили, съвестта да си е за тях. Напротив, аз съм щастлив човек, никога не съм бил в негативизъм. Да, борихме се много футболисти във времето, в което играехме кой да спечели. Действително пък 1994 г. мечтата ми стана реалност - голмайстор на световно първенство, шампион с Барселона четири пъти подред, финал за Шампионска лига, макар че загубихме, но трябва да стигнеш до там. Без да играеш, не може да стигнеш никога. На световното първенство България записа "златната" история на българския футбол. И вече тези неща дойдоха на мястото си да спечеля. Да, когато видях на топката, че пише моето име, си казах, че няма шанс вече да не съм аз.
 
- Къде стана това, в Барселона ли?
 
- В Барселона, на много секретно място. Може би много малко хора знаеха, че ще съм новият носител на "Златната топка". Казах на жена ми Мариана, на децата ми не им казах, защото знаеш, че могат да кажат нещо. Знаеха и две момчета французи, които донесоха топката и Аранча Санчес-Викарио.
 
- Понеже сме в Англия, имаше два твои страхотни мача с Барселона срещу Манчестър Юнайтед. Може би те също много повлияха тогава да триумфираш със "Златната топка". Помниш ли ги тези мачове?
 
- Може би с Манчестър Юнайтед беше един от най-важните ми моменти в тази година. 2:2 направихме в Манчестър, ответният мач в Барселона беше страхотен, победихме с 4:0, отбелязах 100-ия ми гол на "Камп Ноу". Просто неща, които не се забравят никога. Да вкараш 100-ия ти гол на "Камп Ноу", над 100 хиляди зрители бяха на този мач, това остава в историята.
 
- Какво би направил ти, както сър Алекс Фъргюсън не допусна Бербатов във финалния мач, щеше ли да си замълчиш тогава?
 
- Естествено. Аз в много от мачовете с Барселона не съм и започвал титуляр, но направи сметка по наше време кои бяхме - Куман, Лаудруп, Ромарио и аз. Един винаги трябваше да бъде отвън, такива бяха правилата, бяха само трима чужденци. След това времената се промениха, започнаха - чужденци колкото си искаш. Купуваш ги и не знаеш защо ги купуваш. Но аз мисля, че за един професионалист, който е свързан с този клуб, ни най-малко трябва да бъде сърдит. Някъде чухте ли Лаудруп да каже нещо, че не игра на финала 1994 г.? Нещо да разбрахте, че Ромарио или аз, когато не съм играл? Това е един колектив и треньорът избира кои ще са най-добрите, защото колективът е над всеки и затова ние от "Дрийм тийма" успяхме. Независимо кой играеше, той трябваше да дава максимума от себе си. След това времената се промениха, не бях щастлив от това, че дойдоха много други футболисти и пренебрегнаха тези, които бяхме в съблекалнята. Започна да се говори за Йохан Кройф, за това... Ако не си там, няма да говорят за теб.
 
- Като два остри камъка, с Кройф сте имали сблъсъци, но преди няколко месеца видях как той се отнася с теб - като със син.
 
- Аз винаги ще бъда благодарен на Йохан първо, че ме изкара от България, не толкова, че са платили в тези времена толкова пари за моя трансфер. Благодарен съм за това, че той настояваше да бъда в Барселона, той настояваше отборът да играе така, той настояваше всичките неща да са свързани около моята игра, да се извлече най-позитивното. В крайна сметка той постигна нещо, което не беше се постигало в историята на испанския футбол - четири пъти подред да си шампион на Испания. И най-големият оптимист в тези времена, щеше да каже, че Реал Мадрид не може да бъде победен толкова пъти. Действително този голям колектив, който Йохан направи, с тези футболисти, които бяхме, постигнахме немислимото. В крайна сметка за мен той остава човекът, който направи основите на днешната Барселона. Казват, че сега са най-успешните. Да, но някъде ние сме оставили първата плоча, първия камък, нещо сме направили, за да стигнете да сте най-добрите. Първи път европейски шампион, да, после станаха две, три, четири, пет. Ама, първата-първа. Суперкупа на Европа, но първата-първа. Да, станаха пет, но без първата няма втора. Някои неща са толкова силно свързани с клуба, че не може да ги избегнеш. Да, философията на Барселона продължава да бъде в това дело, започнато от Йохан Кройф и "Дрийм тийм", продължено от тези футболисти, ще продължат сигурно занапред. За мен това е по-важното, че философията на футболен клуб Барселона продължава да бъде това, което беше през 90-те години.
 
- Жозе Моуриньо те прегръща като брат. Как запазихте отношенията си, след като цяла Каталуния го мрази, в момента той е големият враг, а вие сте такива големи приятели?
 
- Много хора не познават човека отвътре, защото никога не са имали тази възможност, макар и едно кафе да изпият с него. Но ние сме специалисти, ние сме факири да пишем, да казваме, казаха ми, ама нещо не дочух... Когато нямаш възможността да бъдеш близо, ти можеш да го оценяваш само ей там, на зеления терен - дали ще я подаде, дали ще вкара гол, дали ще пропусне пас, дали ще направи фаул, но когато ти не познаваш човека, ни най-малко ти трябва да казваш "А", та камо ли да кажеш и "Б". Аз Моуриньо го познавам още от първия ден, когато той влезе в съблекалнята на Барселона. Имай предвид тогава кои бяхме в тази съблекалня, когато Боби Робсън, лека му пръст и Моуриньо дойдоха от Порто. Аз ще се сложа най-отзад - Пеп Гуардиола, Амор, Сержи, Луис Енрике, Роналдо, Блан, Попеску, Иван де ла Пеня, Фиго, Роже, Оскар, Ферер, аз. Просто виждаш, че вътре има футболисти, които са световни шампиони, носители на "Златна топка" и някакъв стрес. Моуриньо беше на 33-34 години, млад специалист, но много говореха - "той преводач, амо той това, той онова". Неговата работа беше нещо специфично, той е един честен човек, един човек, който винаги върви лице срещу лице, откровен човек, който ти казва право нещата каквито са. По време на тренировката винаги записваше нещо, беше един човек, който обединяваше всички тези звезди в отбора, изкарваха най-доброто за даден мач и затова в годините, когато аз съм бил две години с него, той за мен остава човек, който винаги е мислил за доброто на футболистите. Неслучайно след толкова години, когато той ми е бил треньор до днес, когато аз му звънна или той ми звънне, телефона винаги е налице. Това уважение си остана още от 1996 г. до ден-днешен, защото и единият, и другият си е заслужил това право да може да пият една бира, да вечерят със семейство, за разговарят за футбол, за неща извън футбола. Той бил игрорирал хората. Да, и аз ги игнорирам, зависи как ме питаш, какво искаш да знаеш.
 
- Трябва да споменем - има един треньор, на който ти не искаш да му казваш името, но мисля, че е моментът да кажеш защо се скъсаха отношенията ви с Ван Гаал?
 
- Историята е много голяма, дълга, широка колкото една нива. Не може футболист, който е бил посредствен, защото това го знам лично от човек, който му е казал "събирай си багажа и да не си в съблекалнята, защото не можеш да играеш футбол". Той е от генерацията на Йохан Кройф или Неескенс и е бил с два леви крака и оттам го пращат да играе в Белгия, защото в Аякс как да играе? И оттам започва една вражда между Луис и Йохан Кройф. Щастието му се усмихва на Ван Гаал да дойде треньор в Барселона 1997 г. Когато в първия ден го представят, с неговото влизане в съблекалнята, почна да оглежда футболистите един по един. Бяхме 24-25 човека и в един момент казва "тука много мирише на Кройф". Еми, ти на какво искаш да мирише? Нали той е направил футболисти, в тази съблекалня е бил Йохан Кройф, така мирише победата. Но злобата между тях двамата продължи. След това се пренесе и при нас, започна с мене, със Сержи, с Оскар, с Гуардиола и с Ривалдо след това, като дойде. Как да ти го обясня? Как да преживееш, когато ти си бил посредствен футболист, не си можел да я подаваш и виждаш в един момент, че имаш "Златна топка" в съблекалнята, "Златна обувка", още една "Златна топка", още една "Златна обувка". Той това не можеше да го преживее, това е его. Той мисли, че всичко от футбола разбира, но това е топка, тя се върти, не знаеш като ударя сега, къде ще тупне и какво ще стане.
 
- Докога ще мирише на Кройф?
 
- Цял живот. Докато има футбол - емблемата, името "Йохан Кройф" остава тук. Няма място за сравнение за тези неща.
 
- Защо се разочарова от Платини?
 
- Беше ми страхотен идол, няма какво да крия. И много от моите колеги впоследствие, които свършиха своята кариера и станаха някакви функционери във федерации, сложиха по една вратовръзка, те забравиха, че са играли футбол. Тях ги интересува повече да пише ФИФА, УЕФА, да сложат по една вратовръзка и да забравят, че са били футболисти. Платини е един от тях, той забрави какво обеща в неговата кампания - да помага и на по-малките отбори. С какво помага Платини на малките отбори? Какво е това Шампионска лига? Това е "commercial", за мен тази Шампионска лига не е Шампионска лига. Там играят отбори, които са втори, трети, четвърти. Има някои отбори, които не са и ставали последните 20 години шампиони, но играят в Шампионска лига. Значи България, Румъния, Сърбия, Македония, Хърватия, има отбори от други страни, където са ставали шампиони и те не могат да се преборят да стигнат да играят Шампионска лига. Левски е изключение, че един път влезе в Шампионска лига, Лудогорец също. Но колко кръга трябваше да играят тези отбори, за да стигнат в групите на Шампионска лига?
 
- Да, но светът днес е комерсиален.
 
- Да, обаче тогава да не говорим, че това е Шампионска лига. Ще я наречем "Комерсиална лига". Това не е Шампионска лига! Навремето беше най-добре - бъркаш в бурканчето - Барселона - Манчестър. Дрън! Първият заминал. Втори кръг - пак всички в гърнето, пак бъркаш, пак вадиш. Това е Шампионска лига, а не групи, пък дирижиран жребий, пък водач на групата, пък не е водач на групата. Ама, нали си Шампионска лига, защо трябва да си водач на групата? Защо трябва да си поставен? Защо трябва другите да ги слагаш там? Дай шанс на всички. Сега чувам, че искал да прави световно първенство, ако станел президент на ФИФА. 40 отбора на световно първенство! Еми, за какво са тези квалификации? Ние сме 53, направи ги всичките. Какво те бърка? Бутай ги там всичките и това е. Да стигнеш до края, да паднеш в дупката и хептен да се оклепаш.
 
- В телевизионния гигант "Унивижън" са много радостни и щастливи, когато те нахъсат и има критичен коментар от теб на тези действия...
 
- Не, те не са критични. Това е реалността на футбола, те заробиха нашия футбол, те оцапаха моя футбол, те оцапаха моето име. Корумпирани мачове, уредени мачове, хванаха ги повече от половината от ФИФА, ще видим какво ще стане и от УЕФА рано или късно, защото то няма накъде, колелото се върти постоянно.
 
- Българският футбол ще остане чист...
 
 - А, българският, той си е винаги чист. Там е чист като кристалната вода.
 
- Не е тайна, че всеки, който те познава, споделя, че откакто си в Маями си много спокоен. Така ли е наистина и как приемаш това намигване на съдбата, често си имал контра с журналистите, сега си в тази гилдия? Виждал съм на Световното как ти се радва екипът до теб, всеки път им даваше торта.
 
- Първо, че имам възможност да бъда с такива големи професионалисти. "Унивижън Депортес" постави рекорд на последното световно първенство - 120 млн. аудитория. Големи професионалисти - Луис Омар Tапия, Енрике Бермудес, Едгар Мартинес, Хорхе Перес Наваро, Пабло Рамирес, Хосе Луис Салидо, Феликс Фернандес.
 
- За тях телевизиите се борят като за футболистите на трансферния пазар.
 
- Просто нямат шанс да се борят срещу нас, защото генералният ни директор Хуан Карлос Родригес направи непобедим екип. Екип, който с всеки изминал ден показва какво е професионализмът. С тези филми, които правим, както беше с Чоло Симеоне, с Луис Суарес, с Ромарио, сега с Моуриньо, те ще продължават тези неща да се правят. Ще бъда няколко дни с Патрик Клуйверт, ще ида до Карибите за три-четири дена по джапанки и така. Просто "Унивижън" не е само програма, тя е много повече от програма. Нашите мачове и програми се гледат в Америка, но също се дават и в Мексико. Имай предвид, че 140-150 млн. са Мексико и над 300 млн. са Америка. Да победиш другите канали не е лесно, трябва да имаш нещо ново, да ги изпревариш тези хора, за да може тези предавания да бъдат гледани. Виждаш това, което сме го направили и което продължаваме да правим е благодарение на "Унивижън".
 
- Явно работата в Маями ти допада, затова аз искам като специално предаване да направим специално продължение на нашия разговор в Лас Вегас.
 
- Ха-ха, там топличко ли е?
 
- Да, надявам се там да те видим и да продължим с втората част от нашия разговор, защото както ти казваш - в Англия слънцето го виждат само...
 
- По новините. Така че да побързаме да се приберем да погледаме новините, защото днес беше бая студено.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти