Селекционерът на националния отбор по волейбол Пламен Константинов и играчите ще имат по-различна Коледа. В дните преди празниците, когато всички пазаруват, опаковат подаръци и се готвят да седнат на трапезата, той събра волейболистите за кратка подготовка преди олимпийската квалификация в Берлин (5-10 януари). Там в жестока конкуренция осем отбора ще се борят за едно място в Рио, а други два отбора ще имат шанс за допълнителна квалификация. В тази лудница обявеният за треньор на годината Константинов намери време да разкаже пред “7 дни спорт” за своите коледни спомени и да направи равносметка на ситуацията в националния отбор и българския волейбол.
- Как е останала Коледа в представите ти от детството?
- По-различно беше в онези години. Промени се дори климатът. Коледа беше по-зимна, винаги имаше сняг. Като няма сняг, ми се струва, че не е истинска Коледа. Такова усещане ми е останало. Това пролетно време не го асоциирам с Коледа. Освен това тогава беше Дядо Мраз, не Дядо Коледа. Дядо Мраз вече се забрави. Ето как бързо се променяме.
- Кога те напусна еуфорията около празника, подаръците и всичко останало? Казват, че това е знак, че един човек остарява.
- Всичко това е приятно. Това е и семеен празник. Когато не съм имал ангажимент, винаги съм гледал да отида при баща ми, да се съберем на Бъдни вечер и Коледа. Това са от малкото моменти, в които имаме възможност да се съберем. Това е хубавата част от празника. А иначе подаръците не ме вълнуват толкова.
- Намираш ли изобщо време да се прибираш при баща ти.
- Всяка година, когато имаме някаква пауза, съм там. Специално на Бъдни вечер гледам да се събираме. Но тази година няма да се получи заради тренировъчния процес. На човек му липсва това, което няма. Като живееш в лудницата на големия град, ти липсва спокойствието. Когато отида там, даже се наспивам по друг начин. Може би защото и въздухът до планината е друг.
- Каква ще е Коледа за волейболистите?
- Тренировъчна. Ще тренираме и на 24-ти, и на 25-и. Такива са обстоятелствата. Винаги в предолимпийска година, като направят такъв турнир по празниците, трябва да тренираш.
- Ще има ли все пак някакъв купон за Коледа или Нова година?
- Организиран купон не. На Бъдни вечер е по-добре играчите да отидат при семействата и близките си. Тогава няма да ги държим в хотел. Но трябва да се има предвид, че ще се тренира на следващия ден. Всичко трябва да е с мярка - и хапването, и пийването. Някой ми каза, че Лидл са ни спонсор и са издали готварска книга на Манчев и Шишков, която искат да подарят на играчите. Аз се чудих няма ли някоя книга на доктор Емилова, а трябва готварска да е. Аз мисля в каква форма си, колко килограма са, а те ще им подаряват готварски книги (смее се).
- Салпаров показа, че се справя на скарата в една реклама.
- Той няма такива проблеми, а и на поста либеро не се отразява до такава степен, защото либерата не скачат.
- Всички очакват подарък от вас след празниците. Реални ли са тези очаквания за квалификационния турнир в Берлин?
- Аз не съм фен на изхвърлянията. Особено преди големи турнири не обичам да се качвам на вълната на емоцията и еуфорията, защото знам, че реално всичко е възможно. Много е трудно да предвидиш такъв турнир, защото отборите се събират и тренират една седмица преди турнира. Много е трудно да се контролира спортната форма, да се направи тренировъчен цикъл. Това до голяма степен свежда прогнозите до много ниска успеваемост. Теоретично имаме своите шансове, но при такава конкуренция не можеш да кажеш, че шансовете ти са 50 на 50. Там са олимпийският шампион, европейският шампион, световният шампион и шампионът от Световната лига. Дори към тези отбори да вземем и добавим Германия като домакин, шансовете стават по 20% за всеки. Такива са, общо взето, шансовете.
- Можем ли да кажем, че стойностите във волейбола се променят? Традиционно силни отбори от последните години като Полша и Русия направиха слаби турнири тази година.
- За Полша не бих казал. Те заложиха всичко в Световната купа и там Италия ги изпревари само по точки. До последния ден на турнира те бяха на олимпиадата. Изиграха турнира на ниво и до голяма степен не им стигна шанс. По-големият срив е при Русия, но след връщането на Алекно националният им отбор може да има друго лице, независимо че не постигнаха резултати на Световната купа и европейското първенство. Той ще заложи на друга конфигурация и други състезатели и Русия ще е различна от това, което беше на европейското
Освен това Алекно е най-облагодетелстван, защото всичките му играчи играят в Русия и са му пред очите.
- Какво повече можем да покажем ние в сравнение с европейското, защото май ще ни трябва повече?
- Не мисля. Според мен, ако можем да покажем това, което направихме на европейското, ще ни стигне да се промъкнем в тройката. Въпросът е дали ще успеем да задържим това ниво.
- Връщат се основни играчи. Може би Скримов е част от това малко, което не ни достигна на европейското.
- Да, Тошко Скримов е част от това, но пък сега имаме друг проблем - Владо Николов. След една целенасочена подготовка той изигра отлично европейско първенство. Но бъдете сигурни, че той не може да изиграе 5 поредни мача на тази квалификация. Там нещата ще са по-различни.
- А кой ще може да ги изиграе вместо него?
- Според мен Цецо Соколов също няма да може. Той няма един изигран мач. В клубния му отбор го пускат само на блок. Не е играл в нападение, на сервис. Диагоналът трябва да се товари. Той трябва да взима най-много топки и най-трудните. Защо си мислим, че ще може да изиграе 5 мача в Берлин? Сложно е. Учиков е другият диагонал, на който залагам. Той не е разкрил пълния си потенциал в националния отбор. Трябваше му време да влезе в климата на отбора, в системата на игра. Толкова години на него не е залагано, което според мен е грешка. Трябваше да му се даде повече шанс през годините и сега щеше да му е по-лесно.
- Как ти се виждат стойностите в група с Финландия, Русия и Франция? Всички говорят за олимпийския и европейския шампион, но започваме срещу Финландия.
- Аз изобщо не подценявам мача с Финландия. Напротив, те като стил са един от отборите, които ни тормозят. Това е отбор, който винаги ни създава главоболия. Аз лично залагам на първите два мача, такова ми е желанието - Финландия и Русия.
- Франция може ли да задържи това ниво? Те също имат нашия проблем - разчитат на малък брой играчи и нямат равностойни резерви.
- Това са им топ състезателите и с тях могат да играят на такова ниво. Изненади откъм състав при Франция не очаквам. Франция може да има проблеми, ако някои от основните им състезатели имат проблеми или когато спрат да се забавляват. Това лято Франция го изигра, забавлявайки се, без да им тежат никакви очаквания. Именно големите очаквания могат да променят нещата в един отбор
- А помага ли им това, че във Франция погледите не са насочени толкова към волейбола? Тук всички чакат на вас.
- Това помага. Във Франция не са вторачени всички във волейбола. Това е едно от нещата, които при нас тежат. Очакванията са към волейбола и ние трябва да направим някакъв резултат. А големи очаквания носят след себе си големи разочарования, ако нещата не се случат. При нас ситуацията е двуполюсна - всичко е черно и бяло.
- Не го ли карате прекалено скромно? Ние сме един от малкото отбори, които изобщо успяха да затруднят Франция. Явно не сме чак толкова слаби.
- Аз не казвам, че сме слаби. Но предпочитам да поскромничим, отколкото да се изхвърляме. По-добре да сме по-обрани в приказките и самооценките, защото това допълнително оставя погрешни впечатления в обществото. Не съм привърженик на това да се направи един резултат и след това да не можем да си затворим устата и постоянно да се парадира, че сме най-добрите. В спорта винаги има обратна страна и няма как да ти върви постоянно. Трябва да си готов и за другата, по-неприятната страна.
- Трябва да изиграем евентуално 5 мача за 5 дни в Берлин. Можем ли да си дадем почивен ден?
- Аз искам третият ден да е почивен. При положение, че имаш две победи, можеш да отидеш на вариант третият ден да е почивен. Но това зависи от резултатите. Ако ние и Франция имаме по две победи преди полуфиналите, бих дал възможност на друг състав, който да излезе и да се бори за победа, а титулярите да почиват.
- А може ли почивният ден да е на полуфинала, ако се прецени, че съперникът е много силен и е по-добре да се запазят сили за решителния мач за трето място, който ти дава шанс за олимпиадата?
- Да, така е, но на полуфинал не може да се направи това. На полуфинала може в самия мач да прецениш как вървят нещата. Това не може да се реши преди мача. Ако ти върви мачът, трябва да го играеш. Ако тотално не ти върви, вече можеш да тръгнеш на промени в хода на играта.
- Какво ще стане при некласиране на олимпиадата? Вероятно ще се изгубят инерцията и еуфорията от европейското.
- Тук не съм съгласен. Голямото предизвикателство за нашия волейбол предстои и това е световното първенство през 2018 г. Смятам, че то ще задържи и инерцията, и популярността, и вниманието към волейбола, защото това е най-големият спортен форум, който организираме въобще в спорта. Волейболът е в тройката на колективните спортове по популярност и това ще е форум с национално значение.
- Но световното няма да може да задържи някои играчи от сегашния отбор, които вече са в края на силите си. Има ли кой да ги смени?
- Ще трябва да намерим. А имаме ли друг избор? Не можем да очакваме, че Владо на 42 години ще изиграе още един олимпийски цикъл. Трябва да дадем шанс на други. Ако няма, трудно ще се направи резултат. Но трябва да се опитаме и да заложим на други хора. Всичко се решава от олимпийската квалификация. Ако се класираме, това лято ще е под знака на олимпиадата с най-доброто, което имаме в момента. Ако не се класираме на олимпиада, ще трябва още от това лято да започнем да залагаме на играчи с изглед към това световно първенство и следващата олимпиада. Тази квалификация може да промени цялостната стратегия.
- Кои от опитните играчи могат да останат до 2018 година например? Играчи като Салпаров, Жеков и Алексиев също са по-близо до края на кариерата си поне за националния отбор.
- Да, това е истина. Но всяко нещо с времето си. Не е нужно да зачеркваме някого, преди да се е стигнало до този момент. Когато му дойде времето, ще седнем, ще преценим и ще стане ясно.
- Какво ти дава като знания, опит и развитие работата в националния отбор?
- Като опит нивото да си треньор на националния отбор е възможно най-високото. Срещаш най-силните отбори. Връх и удоволствие е да работиш на това ниво. Когато работиш на по-ниско ниво, не се докосваш до върховете на спорта и това ти липсва. Като играч в националния отбор съм играл на най-високо ниво, достигали сме до това да играем с най-силните отбори като с равни. Сега тази работа ме връща към това.
- А какво ти взе? Чисто материално най-вероятно много пари от това, че не работиш с клубен отбор.
- Материално да. Въпреки че аз не се оплаквам от условията, които съм договорил с федерацията, но при всички положения в чужбина има по-високи договори. Това невинаги е най-важното. Отнема ми работата в залата, когато няма състезания. Един треньор също може да загуби ритъм и форма. Ако не работиш в залата, ако не водиш мачове. Винаги има рискове, когато идваш от период, в който не си работил. От друга страна, да работиш с национален и клубен отбор е убийствено, особено когато и двата са на високо ниво. Това означава 12 месеца ангажименти. Наистина е тежко. Ако имаш добре подбрани щабове, това може да ти помогне.
- От следващата година вероятно ще си на такъв режим. Имал ли си оферти от клубни отбори?
- Да, имал съм, но аз категорично отказах да разглеждам оферти преди олимпийската квалификация, защото е безсмислено. Дори и да приемеш една оферта, тя ще ни донесе негативи. Трябва да знаеш кога да приемеш. Ако е отбор, който вече съм водил, може да се получи. Ако имаш щаб и система на работа, е окей. Но ако поемаш нов отбор и тръгваш от нулата, ти трябва подготвителен период да внедриш системата на игра в новия си отбор. А през това време аз трябва да водя подготовка с националния отбор. Това е безсмислено. Единственото, което ще ми донесе, са негативи и един договор. Но много трудно може да се постигне резултат. Прецених, че едното пречи на другото. В интерес на истината работата в националния отбор пречи на клубната кариера. Би могла да помогне на човек, който не е работил на високо ниво до този момент, и това да го изстреля в полезрението на големите клубове. Но сериозните отбори много трудно се съгласяват да вземат треньор, който води национален отбор.
- Пречи ли това, че си българин. Какво реноме имат българите като треньори?
- Трудно е да се каже. В последните години големите успехи на Радо Стойчев промениха виждането за българските треньори. В по-старите поколения имаме треньори, които са канени от всички големи страни да им предадат своя опит. След това има вакуум - период, в който български специалисти не са били на световната сцена.
- Направи ли те по-смирен треньорската работа?
- На моменти да.
- Много се говореше за отношенията ти с Владо Николов, когато той отново попадна в състава. Сега дори си разменяте комплименти. Станахте ли приятели?
- Не е нужно да сме приятели. Приятели не. Не си ходим на гости, не си пием кафето всеки ден. И това не е нужно. Ние сме различни и няма как да стане да сме първи приятели. Аз не съм злопаметен. Склонен съм даже прекалено да прощавам. Сега кой на кого трябва да прощава, това е друг въпрос. Но аз не съм злопаметен, което в такива ситуации помага. Другото нещо е, че да си треньор на националния отбор е най-голямото наказание. В клубен отбор можеш да избираш играчи от целия свят. Този не ти харесва - довиждане, идва следващият. Там на играчите им се плаща, имат договор и на базата на това се съобразяват много повече с треньора, отколкото в националния отбор. В националния няма толкова пари, играеш повече за страната си и за публиката. Освен това треньорът на националния отбор не може да избира. Това са състезателите, няма други. И треньорът трябва да намери път към всеки един. Другото голямо наказание е да си треньор на хора, с които си играл. Това е много сложно. Не го пожелавам на никого.
- Направихте страхотен жест към гимнастичките, като им отстъпихте наградата Отбор на годината. Това отборно решение ли беше?
- Говорихме си преди церемонията за един жест към ансамбъла. Това не е само кавалерски жест. Те показаха добри резултати през годината и направиха по-добър резултат на голямо първенство от нас. Не искам да омаловажавам нашия резултат. Отборът ни показа едно друго лице и заслужава такава награда. Но ние, волейболистите, избираме нашия отбор на годината и това е ансамбълът. Журналистите са гласували и сме спечелили ние, но те са нашият отбор на годината.
- След церемонията каза, че не говори добре за спорта ни фактът, че ти си треньор на годината. Какво точно имаш предвид?
- Бих приел наградата за по-заслужена, ако бяхме взели медал. Какъвто и да е медал на голямо първенство в отборен спорт е нещо голямо. В индивидуален спорт трябва да намериш един гениален спортист, който да постигне добър резултат, а на нас ни трябват 15, които по едно и също време да се родят, да станат играчи и да играят заедно. Ако бяхме спечелили медал, можехме да очакваме да спечелим такива награди. Може би някои спортове са ощетени. Това имах предвид. В предишни години без медал трудно щяхме да се преборим. Очевидно има отстъпление в другите спортове.
- Как се преодолява целият този яд след мача с Франция? Нас, журналистите и феновете, ни е много яд, не знам вие как живеете.
- Не се преодолява. Ние в един ден загубихме и три медала, това се получи. Аз това нещо съм го преживявал на световното в Япония, но тогава успяхме да превъзмогнем загубата. Но сега като домакини бяхме толкова близо до финала, а и не само. Аз мисля, че с тази публика нямаше как да загубим финала. Всички осъзнаваме, че в мача с Франция загубихме титлата.
- След европейското започна инициатива да обикаляш градове и да говориш с кметовете за развитието на волейбола. Защо ти е да го правиш?
- Защото всички сме тръгнали от някъде. И като гледам как изчезват традиционни школи, които са вадили големи състезатели, аз мисля, че ние всички го дължим на спорта и трябва да се опитаме да го съхраним, да го спасим.
- Ще успееш ли в това начинание, защото то дори не е твоя работа?
- Само с моите сили не мога. Но ако убедиш хората, че има смисъл, тогава може да се ангажират. Даже вече има конкретни резултати от това, което си говорим по места. Има кметове и хора от бизнеса, които са готови да помогнат. Тук световното първенство е много важно. Ще има мачове в четири града, но българският отбор няма да играе всеки ден и във всеки град. За да имаш публика, трябва да си създал волейболни фенове в този град.
- В три от градовете няма дори мъжки отбор в елитната група.
- Точно това. За да имаш фенове, трябва да има отбор. Хората в града да се запалят, за да има волейболна общественост. И тогава, дори да не играе българският отбор, хората ще отидат да гледат волейбол.
- Какво може да направи в тази насока федерацията?
- Има едно грешно разбиране, че федерацията трябва да финансира под някаква форма клубовете. Това го няма никъде по света. Това, до което трябва да достигнем, е волейболната лига да е отделна структура. От там да минават телевизионни и рекламни права и да стигат пари до клубовете. Финансирането на федерацията е целево. Федерацията поддържа 8 национални отбора с парите, които получава, и разпределя по клубовете парите, които получава от тотото. Навсякъде федерациите отговорят за националните отбори, а лигата е отделно.
- Около тази коледна подготовка имаше заглавия “Коледата невъзможна за националите”. Възможна ли е Коледата за българския волейбол?
- Дано Коледа да ни върне това, което съдбата не ни даде в София на европейското. Дано ни го върне в Берлин. Влизане в тройката ще означава поне допълнителен шанс за класиране за олимпиадата. Надявам се нашата Коледа да е между 5-и и 10-и януари.
- Тогава е руската Коледа. Добре ли е, че играем с Русия в деня след Коледа, като знаем как празнуват те?
- За тях този празник е малък повод. Големият празник там е Нова година. Неслучайно Алекно ги събира и отиват в Германия. Той много добре знае какво е Нова година за руската душа и затова по-добре е Нова година в Германия под око, защото за един ден може да се нанесат непоправими щети (смее се).
Тодор Христов, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)