Балъков: Мачът на Стоичков ще бъде уникално шоу

Красимир Балъков е един от петимата поканени досега от Христо Стоичков българи наред с Наско Сираков, Йордан Лечков, Любослав Пенев и Емил Костадинов за неговия юбилеен мач на 20 май в София. По случай 50-годишнината на Камата на националния стадион в София ще пипат топката едни от най-големите звезди и най-техничните майстори през 80-те и 90-те години - Диего Марадона, Георге Хаджи, Карлос Валдерама, Джанфранко Дзола и много други световни величия. За голямото събитие Балъков говори пред “Труд” по телефона от Германия.

- Как сте, г-н Балъков, с какво се занимавате, откакто се разделихте с Литекс?

- Благодаря, добре съм. Отпочинах. Заредих се с енергия. Напълних батериите догоре, както се казва. Обръщам внимание на семейството и на моите лични ангажименти, за които нямам време, когато работя. Спокойно мога да ви кажа, че се чувствам перфектно. Всяка сутрин чакам с нетърпение поредния футболен епизод, който предстои в моята кариера.

- Сигурно сте имали оферти през изминалите месеци. Какво трябва да бъде предложението, заради което ще седнете отново на треньорската скамейка?

- Оферти е имало и ще има. Щом сега ми задавате този въпрос, значи не са били това, което търся. Тези, които ме познават по-добре, знаят какъв човек съм и какви са моите изисквания към професията и към мен самия. Казвал съм неведнъж, че в треньорската работа трябва да има пасване между двете страни. Аз държа на сериозното, професионално отношение и на общата философия, която да бъде споделена и от клуба, и от треньора.

- Бихте ли работили отново в България?

- Аз обичам тази професия и за мен не е толкова важно дали ще работя в България или някъде другаде. От осем години съм треньор и през повечето време съм бил навън, само 2-3 години прекарах в България. В нашия занаят трудно можеш да избираш. В България бих работил отново с удоволствие, защото има потенциал. И то голям потенциал. Но всяко начинание е въпрос на виждане, на концепция и на перспектива.

- Преди няколко дни излезе новината, че ще играете в юбилейния мач на Христо Стоичков.

- Разбира се, че ще играя. Изобщо не съм се замислял. Стоичков е най-големият български футболист и най-изявеният от нашето златно поколение. Когато Христо ме покани, трябва да съм мъртъв, за да не се отзова.

- Звездният мач на 20 май се очертава като голямото спортно събитие в България през следващата година. Споделяте ли това мнение?

- След като разбрах как се подготвя и с какъв замах се действа, мога да ви кажа, че ще бъде един уникален ден, стадионът ще се напълни докрай и ще стане страхотно представление. Красноречив е фактът, че толкова големи имена в световен мащаб ще уважат Христо и ще дойдат в София. Аз съм щастлив и горд, че съм сред хората, поканени от Стоичков. Каквото и да се говори, ние с него сме жънали безброй успехи и сме били заедно на терена и извън него.

- Смятате ли, че българските запалянковци имат нужда от такъв десерт след постния футбол в първенството?

- Не бих искал да се изказвам негативно за нашия футбол. Съгласен съм, че този мач ще дойде в подходящ момент и поводът е много хубав. Навършването на 50 години е юбилей, който трябва да се отбележи и да се помни. На Ицо му отива да направи такова нещо и само той може да го осъществи така, както го е замислил.

- Какъв е най-яркият ви спомен от Стоичков?

- Само един ли е, че да го разкажа? Толкова много са, че книга да напиша, няма да стигне. Един от най-силните спомени е неговият изравнителен гол срещу Германия в четвъртфинала на световното в Щатите, който постави началото на обрата и на нашата победа с 2:1. Преди това имахме спорове, което се случва във футбола, това е емоционална игра. Но след гола първи се поздравихме и се израдвахме. Така е със Стоичков - преживяванията са много. И то от хубави по-хубави. Може би моите най-големи спомени са пасовете, които съм му дал и той е превърнал в голове - комбинациите, които сме правили и сме радвали хората.

- Наскоро бе теглен жребият за групите на европейското - поредното първенство без участието на нашия национален отбор. Не стана ли прекалено дълго отсъствието на България?

- Това е много тънка и деликатна тема. Нека да я оставим преди коледните празници и да не коментираме негативни неща. Аз съм бил винаги оптимист и позитивно настроен. Независимо дали нещата се случват или не, човек трябва да гледа напред и да вярва в това, което прави, иначе никога няма да постигне целите си.

- Веднъж бяхте казали, че рано или късно ще работите в националния отбор. Рано ли е още? Или е станало късно?

- Нека да оставим тази тема. Съдбата си знае работата. Не е коректно да коментираме.

- Превъзмогнахте ли разочарованието от отпадането срещу отбор като Йелгава, което сложи край на работата ви в Литекс? Може би с малко повече късмет щяхте да се класирате.

- Казах ви, че гледам напред. Нещата не са толкова повърхностни, колкото изглеждат. Специално в този мач съдиите направиха много фрапантни грешки, иначе резултатът щеше да е друг. Късметът е част от футболната игра, но тук няма нищо общо. Сега е безсмислено да ровим в събития, които вече са история. Проблемът е, че навсякъде трябва търпение. Не може като с магическа пръчка да се случват нещата. Всичко изисква време. Особено когато работиш в по-трудни условия, отколкото, да кажем, в силно развитите европейски страни.

Ангел Виденов, "Труд"

Следвай ни: