Волейболистът Методи Ананиев говори специално пред "7 дни спорт" за завръщането си в националния отбор, проблемите в Румъния и предстоящата олимпийска квалификация. Посрещачът говори за семейството си и коледните желания.
- От колко време не си получавал повиквателна за националния отбор?
- Последната повиквателна, която получих, беше преди 2 години. Разбира се, че се почувствах добре. Радвам се, че отново ми гласуват доверие, особено в такъв труден момент с оглед на трудната група, която имаме за предстоящата олимпийска квалификация. Разбира се, Пламен Константинов ще повика всички, които са в добра форма и могат да помогнат за класирането ни на олимпиадата в Рио.
- Ти си бил съотборник на Пламен Константинов в националния отбор, как го възприемаш обаче като твой треньор?
- Познавам Пламен Константинов само като състезател. Като такъв винаги ми е помагал с правилните съвети. А като треньор нямам наблюдения. Единствените ми впечатления са от мачовете, които съм гледал. Мога само да кажа, че води мачовете много добре, но повече впечатления се надявам да имам след края на квалификацията.
- Той изрази позицията си, че зад красивата витрина, наречена национален отбор, се крие една друга действителност. Върви ли надолу клубният ни волейбол?
- За съжаление това е реалността. Наистина нещата са страшни и не мисля, че нещо се е променило в последните 15-20 години. Скоро гледах предаване по тази тема и се върнах в първите си години в залата на Герена, когато чистихме сами залата и забивахме пирони в дюшемето преди тренировка.
- Ти си започнал кариерата си от "Левски". Сега, като гледаш този отбор толкова безпомощен, как се чувстваш?
- Жалко е и трудно мога да приема, че е толкова трудно в София да се намерят спонсори за отбори с толкова традиции като "Левски",ЦСКА и "Славия".
- Каква е причината да няма достатъчно спонсори във волейбола в България?
- Маркетинг и политиката на излъчването на мачовете. Ако някой спонсор търси реклама, според вас би ли гледал втори или трети канал да дадена телевизия? И кой би си дал парите за реклама на мач, който се гледа от 20 човека в залата и максимум 500 пред телевизионните екрани? Според мен много малко. От друга страна, добър пример е Полша, която предава всичките си мачове в HD формат. Те се гледат от милиони зрители и всяка седмица се излъчват поне по 3 мача.
- Кога ще ги стигнем поляците?
- Можем само да ги бием, но да ги стигнем - трудно. Но поне по фенове на волейбола по нищо не им отстъпваме.
- Би ли се върнал в "Левски"?
- Бих, но други отбори от България и чужбина, които не искам да споменавам, също имат интерес към мен, така че ще преценя кое е най-добре за мен и семейството ми.
- Да разбираме ли, че може да продължиш кариерата си в България?
- Малко вероятно, но не е невъзможно.
- Не е ли обидно това, че "сините" нямат зала?
- Може и така да се каже.
Страшно е, че голям клуб като "Левски" не може да осигури зала.
- Както се вижда, и в Румъния ситуацията не е перфектна. Какво всъщност се случва в Томис (Констанца)?
- Ситуацията е такава, че отборът няма повече пари и няма да могат да ни плащат. Така че имаме още няколко мача до края на полусезона и си тръгваме от Румъния. Няма да стоим тук за без пари. Нещата тук са много зле.
- Ти преживя две много тежки години във волейбола (б.а., два пъти къса връзки в коляното). Какво ти даде сили да продължиш?
- На първо място семейството. Никога не съм се предавал и не съм се замислял да се отказвам от спорта, дори и след двете тежки години, които прекарах в Полша. Но това е спортът. Хубави моменти много, но има и много трудни.
- Мислил ли си някога какво ще правиш, когато приключиш с волейбола?
- Доста често съм си задавал този въпрос и още търся отговора.
- Как прекарваш времето си извън игрището?
- Най-вече с жена ми и дъщеря ми, която расте много бързо. Когато не са около мен, играем игри с колегите и гледаме да се разнообразяваме с кино.
- Успяват ли двете жени в живота ти да ти оправят настроението в трудните моменти?
- За съжаление семейството ми не е тук с мен. Бяха ми на гости, но условията не позволяват да останат дълго. Отборът живее на хотел и е доста трудно трима души да живеят в една стая повече от 2-3 седмици. Дъщеря ми ходи на детска градина и е по-добре да си играе с децата, отколкото да скучае тук, особено когато никой от отбора няма деца.
- Наближават празници и обикновено в такива дни хората си правят равносметки. Ти би ли искал да промениш нещо в живота си?
- Не бих казал, че искам да променя каквото и да е. По-скоро бих пожелал здраве на мен и на всички около мен. Всичко останало ще се нареди рано или късно.
- Коя е мечтата, която не си сбъднал?
- Най-вече да отида най-накрая на олимпиада. Вече два пъти я пропускам поради независещи от мен причини.
- В този ред на мисли какви са шансовете ни за класиране на олимпиадата?
- Всичко зависи от нас. Имаме шансове за класиране колкото и останалите отбори. Показахме го на европейското първенство.
- А как ти се струва конкуренцията на твоя пост? Смяташ ли, че ще се пребориш за титулярно място в националния отбор?
- Защо не. Доста от играчите бяха с контузии, така че всичко е възможно.
-
Има ли отбор, в който мечтаеш да играеш?
- Напоследък мечтая да играя за отбор, в който да няма проблеми и да не казват постоянно, че ако евентуално загубим, ще ни глобят. В настоящия сезон това е преди всеки мач.
- Суеверен ли си? Имаш ли някакви ритуали преди мач?
- Не вярвам в суеверия. Ритуали точно нямам, но се опитвам да намеря 20 минути преди мач за концентрация.
- Вече стана ясно, че ще напуснеш Томис. Ще ти липсва ли Румъния?
- Все още не съм сигурен, но със сигурност няма да ми липсва хотелът. Момчетата в отбора са супер и мисля, че единствено те ще ми липсват.
- Какво те кара да се усмихваш?
- Най-често дъщеря ми. Не спира да ни изумява с щуротиите, които измисля тази малка госпожица. Но и много други неща ме карат да се усмихвам - жена ми, колегите, с които майтапите не спират.
- Има ли значение номерът, с който играеш в националния отбор?
- Всеки друг, но не и 9. След Полша нямам голямо желание да го виждам на гърба си отново.
- Какъв подарък си пожела за Коледа?
- Да бъда със семейството си, но май няма да се получи, така че трябва да пратя писмо на Дядо Коледа с ново желание.
Мая Димитрова, "7 дни спорт"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)