Роберто Манчини имаше много какво да каже след драматичното поражение на Интер на гости на Наполи в понеделник и го стори в пространно интервю за италианския всекидневник „Кориере дело Спорт”. Представяме ви част от него.
- Какво бе настроението на връщане след нокаута в Неапол?
- Бяхме грохнали, но това бе, защото пристигнахме късно.
- Мина ли гневът от поражението?
- Разочарованието от резултата е силно веднага след мача, но после човек преглъща и започва да мисли само за положителните неща.
- Маурицио Сари твърди, че Интер е имал само едно положение след 90-ата минута…
- На мен не ми се струва така. Наполи игра чудесно и Гонсало Игуаин направи разликата с изключителен гол още в първата минута. Това да изостанем в самото начало ни постави в много трудна позиция в първия четвърт час, но после мачът бе нормален и равностоен. Мисля, че нашето представяне в този мач бе едно от най-добрите в това издание на първенството и че имаше също толкова положителни неща, колкото отрицателни.
- Какво обаче трябва да се поправи?
- Срещу Наполи може да се окажеш без голям контрол върху мача. Все пак аз очаквах да ни натиснат повече. Да изоставаш с 1:0 след 60 секунди те вади от равновесие, ала после, с изключение на първите 15 минути, когато те владееха повече топката, бяхме отлични.
- В двата допуснати гола имаше ли и липса на внимание от страна на Вашия отбор?
- При първия имаше объркване от страна на Хейсон Мурийо, но Игуаин все пак измайстори гол от класата на истински шампион. При втория той тръгна към топката в момента, в който нашите централни защитници излизаха напред, защото знаеше, че Раул Албиол е способен с глава да прати надалеч топката, а после стреля по диагонала. Именно Игуаин направи разликата, а не нашите грешки.
- Когато вече е минала „жегата” от мача, продължавате ли да сте също толкова критичен към съдийството на Орсато, колкото в понеделник вечер?
- Да, мисля по съвсем същия начин. Първият жълт картон на Юто Нагатомо бе напълно незаслужен, а и при втория това си беше половин нарушение, защото той не скочи право в своя човек.
- Колко точки ви отнеха с несправедливи според Вас изгонвания като това на Мурийо срещу Палермо и сега това на Нагатомо срещу Наполи?
- Не зная, но не искам да говоря за това. Аз говоря в по-общ план и имам предвид и всички останали отбори. Преди да санкционираш даден играч или да му покажеш жълт картон, трябва първо фаулът да го заслужава наистина.
- Когато твърдите, че има по-големи фаворити за скудетото от Интер, да не би да го казвате само за да отнемете от напрежението от своя тим?
- Наполи, Рома, Фиорентина и Ювентус са по-напред от нас, защото играят заедно от много време. Юве смени три класни единици от тима си, ала и докара 4-5 големи играчи, а останалите се познават от доста години. Ако ние сме на ниво и останем по върховете до самия край, ще видим какво ще се случи.
- Юве завърна ли се в битката за титлата?
- Да, и не се учудвам, защото знаех, че ще се върнат в групата на челниците. Седемте точки разлика до Наполи са обратими, защото е възможно да се удължи серията им или да се случи нещо подобно.
- Рома обаче не съумя да направи тази последна решаваща стъпка в качеството към върха. Защо?
- Рома е силен отбор, но… си е Рома. Същото важи както за тях, така и за Лацио: един ден си тук (б.и. – сочи нагоре), на другия си под масата. Рим е най-хубавият град на света и там ми беше много хубаво в продължение на седем години, но да се работи там като треньор или играч не е лесно. При все това „и джалороси” са си напълно в надпреварата за скудетото. Може пък след два кръга да бият Наполи, а ние да вземем трите точки в гостуването срещу Удинезе… Поне така ще прекараме празнично Рождество. Първенството обаче завършва в последния кръг: след като обърнах изоставане от 8 точки 6 кръга преди края срещу Манчестър Юнайтед и след като „изядох” 9-те точки аванс на Юве с Лацио, се научих, че във футбола всичко е възможно.
- Очаквахте ли подобно влияние върху нашето калчо от страна на Пауло Соуза?
- Фиорентина играе добре, но го правеше и миналия сезон. Когато един отбор играе заедно от дълго време, идва един момент, в който нещата стават автоматично. Това именно става сега с „виолетовите”.
- С Лацио обаче се случва точно обратното. Защо?
- Лацио постигна много миналия сезон, може би прекалено много. Не можеш винаги да вървиш на максимума от възможностите си.
- Ариго Саки твърди, че Интер играе древен футбол. Съществуват ли такива неща като млад футбол и древен футбол?
- Не ми се влиза в полемика. Няма един носител на истината във футбола: нито е Саки, нито съм аз… Всеки си има мнение и всяко трябва да се уважава. Като треньор аз гледам реалността: ако имаш Хулит, Ван Бастен, Барези, Малдини, Донадони, Райкард и всички онези големи шампиони от онзи велик Милан, ще играеш определен тип футбол. Аз обаче имам на разположение друг състав и когато срещам по-силни отбори, срещу които не мога да наложа контрол над играта, защото те са по-качествени и по-обиграни, трябва да се приспособявам. Бих бил идиот да действам другояче. Даден отбор трябва да расте и едновременно с това да постига резултати дори да не е изграден на 100%. Това да сме принудени да отбиваме атаки в началото може да се окаже важно за бъдещото ни израстване.
- Като говорим за израстване, колко може да се подобри Мауро Икарди?
- Мауро е още млад и е класическият централен нападател в силата си в наказателното поле, който ще ти вкарва винаги по 20 гола на сезон. Има определен тип на игра, за който му е нужна помощта на отбора, но има още много какво да подобри.
- До момента има малко голове. Като Един Джеко…
- Един се нуждае от време, за да възприеме италианското калчо. В Премиър Лийг се играе по-агресивно, но ти оставят пространства. В Италия има повече тактика. Ще видите, че ще вкара 20 гола. Като Мауро.
- Трудно ли е да съжителстват заедно на терена Икарди и Стеван Йоветич?
- Имат нужда да играят заедно шест месеца, а и не е казано, че ще им е достатъчно да открият разбирателството помежду си.
- Защо Йоветич изглежда по-пригоден за Серия А отколкото за Премиър Лийг?
- Той е идеален в техническо отношение нападател за Италия и Испания, но и в Англия спечели една шампионска титла.
- Като се върнем към летния трансферен прозорец, неуспехът в сделката за Пауло Дибала ли е най-голямото Ви угризение?
- Дибала е отличен и има голямо бъдеще пред себе си, защото е техничен и бърз играч. Бе наша цел от първостепенна важност.
„Кориере дело Спорт”