Интервюто с Мората: Буфон и Икер ти блокират ума

Алваро Мората преживя огромна уплаха в един мач на Испания: тръгна за удар с глава и при падането словашки защитник се стовари с цялата си тежест върху крака му, пораждайки опасения за много тежка контузия. В крайна сметка се размина счупването на пищял и отново бе част от нападението на Ла Роха заедно с Диего Коща и Пако Алкасер.

-         Голям страх преживяхте срещу Словакия…

-         Да, беше добра възможност да играя като титуляр и смятам, че се представих добре. Мислех, че имам нещо счупено, защото много ме боля… всъщност още ме боли, когато стрелям силно.

-         Какво стана с чорапите в мача с Борусия (Мьонхенгладбах)?

-         Странна ситуация: помощник-треньорът ми каза, че мога да играя с тях, четвъртият съдия също, мои съотборници ги носеха като мен – срязани и с други чорапки отдолу. После при един мой протест към съдията той ме погледна от-до и ми каза: „Вън от терена!”. Естествено, тренерът побесня.

-         Масимилиано Алегри се вбеси, задето толкова бавно си сменихте чорапите…

-         С тренера нямам никакви проблеми. Знае, че се паля лесно, и ме ръчка, защото знае, че мога да давам повече, да вкарам повече голове и да играя по-добре. Беше въпрос не толкова на чорапите, а на това, че иска да се събудя на терена.

-         Защо се палите лесно?

-         Той знае, че когато каже нещо за мен в този план, в Испания ми задават въпроси и това ме кара да реагирам.

-         В кое се подобрихте?

-         По-зрял съм във всички планове на играта. Тренерът ме използва на друг пост – на левия фланг – и трябва да защитавам много повече. Тази зрялост ти дава постоянство, играенето на почти всички мачове в голям клуб.

-         Вие вече бяхте играл на крилото в Реал Мадрид Кастийя…

-         Да, харесва ми, но в Испания ми харесваше повече, защото в Италия защитават много добре, а отгоре на това до теб стигат малко топки. Ако се отдалечиш повече от вратата, за да застанеш на фланга, е по-трудно да вкарваш голове, а нападателят живее от голове.

-         Защо е по-трудно да се играе на фланга в Италия?

-         Защото там бековете ги подсигуряват на секундата. За да вкараш гол, трябва да стреляш отдалеч. В Испания почти винаги атакуваш бека един на един, а в Италия е много трудно да останеш един на един – винаги някой покрива гърба на бранителя.

-         Как решавате този проблем?

-         Като опитвам да съм умен. Трябва да издържа, докато тренерът реши да ме пусне на моята си позиция. Аз зная, че това е за доброто на отбора, трябва да положа усилия в защитната работа на колектива.

-         Фактът, че имате само три гола, свързан ли е с това?

-         Да, сигурен съм, но също така имах и няколко контузии, които не ми позволиха да съм на максимума си. Сега пак съм в топ форма. Идването в националния отбор винаги ме подсилва душевно и съм сигурен, че като вкарам първия гол, ще последват още много.

-         Приляга ли Ви стилът на националния отбор?

-         Истината е, че е напълно различен: в Юве играем затворено и компактно, а когато нападаме, сме много директни, докато в Ла Роха трябва да държим топката при нас и има случаи, когато централният нападател я пипа само два-три пъти в мач и поне в единия трябва да вкара гол. Различно е, но мога да играя в националния.

-         Малко участва в играта централният нападател, казвате…

-         Понякога ти се струва, че си един от зрителите: топката не стига до теб, защитниците и халфовете си я подават по 40 пъти, но това изисква още повече от теб, защото когато стигне, трябва да е гол.

-         Алкасер си заслужава мястото, нали?

-         Познавам го от много малък. Много интелигентен играч е и има у себе си онова, което струва най-скъпо – гола. Основополагащ е в този ни отбор. Голът е в кръвта му, измъкванията му от опека са половин гол и има качество да контролира добре топката и да завършва атаките.

-         Лично Вие сте в по-пряка конкуренция с Диего Коща…

-         Моята игра прилича повече на тази на Диего отколкото на тази на Пако. В крайна сметка става въпрос за това да не гледаш себе си в името на колектива. Не би ми пукало, ако спечеля еврокупата със само три влизания в игра.

-         Вие сте част от смяната на поколенията, предприета от Висенте дел Боске…

-         Бяхме европейски шампиони за младежи до 21 години. Мисля, че съм прав, като си спомням, че последното голямо поколение – днешното на Германия, бе сребърен медалист на европейското за младежи до 21 години, а после донесе световната купа за мъже. Не искам да казвам, че и ние ще го сторим, но важното е да имаме здрав блок, който идва отдолу. Федерацията и спортно-техническият щаб на долните възрастови групи се справиха добре. Ние не вярвахме, че е възможно да се качим при мъжете, но Юлен Лопетеги и Алберт Селадес, виждайки идещата смяна на поколенията, ни увериха, че мнозина от нас ще започнат да ходят в мъжкия отбор и трябва да сме подготвени.

-         Вашият баща Ви е пускал видеоклипове на Ван Бастен…

-         Да, за да видя как се играе с гръб към вратата, макар че от Ван Бастен можеш да вземеш всичко. Когато пътуваме, обичайно гледам клипове на нападатели, за да се уча. Баща ми е, освен най-големият ми почитател, и най-големият ми критик. Знае кои неща ме дразнят, но все пак ми ги казва, защото знае, че ги взимам предвид.

-         Липсва ли Ви Андреа Пирло?

-         На всички ни липсва. Пускаше много добри топки. Липсва ни не само като играч, а и като човек – беше ключово парче от мозайката на нашата съблекалня. Беше суперсимпатичен пич. С мен винаги говореше преди мачовете. Вечно ще съм му благодарен, както и на другите лидери в Юве, защото много си говорят с мен и ме карат да се чувствам силно обичан.

-         Подобрявате ли се, тренирайки с Джанлуиджи Буфон?

-         Да. Истината е, че е много голям и те плаши. Той и Икер Касийяс са тези, които най-много са ме плашили – блокират ти ума, когато останеш сам срещу тях.

-         Наскоро споделихте, че голът Ви срещу Реал Мадрид Ви е ядосал, но все пак е бил най-добрият момент във Вашия живот. Трябваше да докажете нещо с това ли?

-         Не го казах, защото е гол срещу Мадрид, който ги изхвърли, а защото класира нас на финал на Шампионската лига. Вече съм казвал, че бих се радвал голът да е срещу германски или английски отбор. Хората ме смятат за неблагодарник, но думите ми, че това е най-добрият ми момент в живота, нямат нищо общо с това, че голът е паднал точно срещу Мадрид.

-         Толкова ли са тежки тренировките в Юве, колкото се говори?

-         Има дни, в които идваме в базата в 10 часа сутринта. Провеждат ни тегления на кантар, изследвания на кръвта и урината. Трябва да закусваме всички заедно, после фитнес, тактика. Знаеш, че всеки ден ще работиш за сила в краката и аеробни упражнения. Два часа на ден сме на терена, а после още два часа невидима тренировка.

-         Невидима тренировка ли?

-         Да, диетата, която трябва да се следва, басейн, почивката…

-         Как стои въпросът с новия Ви договор?

-         Щастлив съм в Юве. Новият договор няма да е за повече време, защото не може да се сложат повече години в него. Би било признание от Юве за мен и показател, че съм добре приет.

-         Как е животът Ви в Торино?

-         Много спокоен. Направих много запознанства. Истината е, че е малък, но приветлив град. Обичайно съм в центъра с един приятел и кучето ми. Различен е животът ми от този в Мадрид. Много време прекарвам вкъщи, гледам филми…

-         Ходите ли до Алпите?

-         Да, също така в Монте Карло, Милано, Швейцария… те са наблизо. Торино е отправна точка, от която мога да се местя.

-         А пастата?

-         Когато човек отиде от Испания в Италия, е най-доброто нещо изобщо. Когато обаче го ядеш всеки ден, ти залипсва хамонът. Всеки път щом ми дойде гост от Испания ми носи хамон. Също така обичам семки, но тук е невъзможно да ги намериш. От малък обичам да гледам футбол на дивана, люпейки семки.

Ладислао Мониньо, „Ел Паис”

Следвай ни: