Станимир Стоилов е сред най-търсените хора в Казахстан в последните няколко дни. В неделя Мъри и неговият Астана грабнаха титлата за втора поредна година, като вече са със статут на местни герои. Малко след спечелването на златните медали Стоилов даде специално интервю пред "7 дни спорт". Той говори за себе си, критериите си, вътрешните битки със самия себе си и бъдещето.
- Г-н Стоилов, честито! Какво е усещането след спечелената втора титла?
- Усещането е за добре свършена работа. Чисто емоционално се чувстваме също доволни и щастливи след такъв тежък сезон. Битки за първенство, купа, европейски турнири - на трите фронта докарахме нещата почти до края. Смятам, че това е добър атестат за треньори и футболисти.
- Коя беше по-трудната - първата или втората титла?
- И двете бяха доста тежки, защото първенството е доста изравнено, особено в първата шестица. Навсякъде може да се загубят точки и трябва да си изключително внимателен. Да се допускат минимум грешки, имахме голяма задача - участие в Лига Европа. Ние обаче я преизпълнихме, тъй като влязохме в Шампионската лига. Трябваше да се концентрираме на два фронта и финала за купата. Тази година беше по-натоварена, но пък отборът беше по-обигран. Нямам приоритети, всеки трофей е сладък. Щом е трофей, влиза във визитката на треньори, играчи и във витрината на клуба естествено.
- Това ли е разликата?
- Според мен, да. По-обигран, по-уверен, повече време да си повярват футболистите.
- Какво е израстването на отбора?
- Да правя паралели? Аз не съм човекът, който трябва да ги прави. Резултатите са факт, другите да правят паралелите. За мен е важно, че отборът се представи успешно и в Европа, и в първенството. Това е показателното.
- На какво ниво в момента е отборът и ще успее ли да се задържи така?
- Аз лично очаквам огромно отпускане в отбора. Очаквам проблеми в последните три двубоя - финала и двата мача за Шампионската лига. Специално финалната среща за купата е като десерт. Ще се опитаме да убедим футболистите, че финалът не е просто разходка. Ако можем да направим дубъл, няма да е лошо. Взехме суперкупата, ще направим всичко възможно от мотивационна гледна точка всичко да е наред.
- Съперникът ви Кайрат какъв стил практикува?
- Кайрат ги поздравявам, че бяха достойни съперници. Един клуб, който много успешно се развива. Имат отличен отбор, отличен треньор, прекрасни футболисти. Бяха на едно много високо ниво. Не само Кайрат, всички от първата шестица бяха на висота. Всеки можеше да победи, всеки да загуби точки - и ние, и Кайрат. Съперничеството беше жестоко. Смятам, че имаха реален шанс за шампионата, но допуснаха някои леки грешки и това им коства титлата.
- На последния мач буквално в последните минути вкарахте решителния гол, с който спечелихте титлата.
- С оглед на играта до 87-ата минута имахме над 10 голови положения, които трябваше да реализираме, но техният вратар се представи доста успешно. И напрежението беше по-голямо, желанието беше прекомерно, но като игра, като поведение почти не дадохме възможност да напуснат собствената половина, дори нямаха положение пред нашата врата. Бях доволен, само голът ни липсваше. За наша радост дойде в 87-ата минута, което беше изключително радостен и емоционален момент.
- Имате още два мача в Шампионската лига - с Бенфика и Галатасарай, защо очаквате проблеми в тях?
- Повече притеснения имам за мача за купата. За шампионската лига, особено за домакинския мач, мисля, че пълният стадион ще даде достатъчен импулс на играчите.
- Все още ли е възможно и Бенфика, и Галатасарай да подходят с пренебрежение към вас?
- Мисля, че за Бенфика може да се получи такова нещо, да видим едно подценяване. Аз съм 99 на 100 сигурен, че Бенфика вече е в другия кръг на Шампионската лига, така че е много важно какво ще се случи в другия мач - Атлетико (Мадрид) - Галатасарай. Както и да се развие - и да спечелим, и да загубим, на нас ни предстои финален мач в Истанбул. Да, Галатасарай е много по-именит и опитен отбор от нас и аз мисля, че те са фаворити в този мач, но ние трябва да отидем в Истанбул и да се опитаме да направим чудото. Това са 90 минути, отборът трябва да играе футбол и да се покаже.
- В България едва ли някой се съмнява, че вие ще дадете всичко от себе си. Как усещате атмосферата и самите момчета?
- Аз им казах и на футболистите: колкото по-високи задачи им поставяме, те показват, че могат да скачат по-високо. Досега прекалено бързо трябваше да се настройват. В събота първенство, после купа и бяха много емоционално презаредени. Сега се притеснявам от това да не помислят, че всичко е приключило, има и такава вероятност. Ще направим всичко възможно да ги държим в максимална концентрация и мотивация.
- Договорът ви с Астана? Какво е вашето желание - да останете или да търсите ново предизвикателство?
- Моето желание беше да приключи шампионатът и борбата за титлата и след това вече агентите ще започнат разговори. Ако се стигне до договорка по контракта, аз лично имам желание да остана в Астана, ако ли не, ще трябва да търся друго предизвикателство.
- Има ли за вас още глад за успехи, какво повече можете да постигнете с този отбор?
- Да ви кажа честно, трудно можем да очакваме по-големи успехи от Астана, от това което показахме. В момента успехите, които постигнахме, са малко повече от реалните ни възможности. Ще трябва да бъдем по-реалисти, предполагам, че и в ръководството ще са реалисти да преценят, че Астана направи повече, отколкото беше възможно на този етап. Естествено ще е много важно дали ще можем, ако остана тук да подсилим отбора, защото предната година взехме само един футболист, и то на 19 години. Това също ще е важно - как ще сменим кръвта или каква смес ще добавим.
- Има ли ръководството желанието и възможността да надгради откъм качество?
- Това е въпрос на бюджет, на пари. Миналата година успяхме да привлечем един футболист, сега ще видим какво ще преценят и какви ще са възможностите на клуба.
- Има ли насищане от успехи Станимир Стоилов?
- Победите винаги те държат в тонус, винаги ти дават амбиция и същевременно винаги те принуждават да си топ. Всяка загуба изживяваш доста тежко. Основата е в нагласата. За мое щастие и късмет досега винаги съм бил в отбори, които са се стремели към нещо по-голямо в шампионата и в Европа. Винаги съм казвал, че едно от нещата, които най-високо оценявам, е, че винаги съм използвал задачите и амбициите, които има ръководството на клуба. Винаги това, което собственикът е поставял досега, 99 процента съм го изпълнявал като амбиции и желания. Имало е и преизпълнение на плановете.
- Опиянението от успеха кара ли професионалиста да се опива?
- Аз съм прекалено критичен към отбора и към себе си, за да загубя реалността. Винаги съм бил много критичен към моите футболисти, дори съм прекалявал, но като дойдат успехите, те първи разбират защо е била тази критичност. Всеки треньор би трябвало да има мотивация да се развива и работи върху професионалното си развитие и да намира баланса между опиянението от постигането на целите и резултатите и това да си здраво стъпил на земята. Защото прекомерното самозабравяне винаги е лош съветник. В момента, в който един треньор реши, че е станал прекалено добър, или че е стигнал върха, това е сигурен знак и предвестник на предстоящ провал, затова аз гледам да съм реалист и да работя много.
- Колко далече са българските треньори от средно добрите европейски клубове? И защо например сръбските специалисти доста по-успешно се котират от българските?
- Специално българските са много далече. Според мен ние, в България, изпуснахме възможността да възпитаме и да обучим едно поколение от млади треньори които да могат да работят добре не само в България, но и в чужбина. Признавам си, интересът към българските специалисти е нулев. Разликата между българските и сръбските треньори е огромна. В Сърбия се работи много с треньорите. Но има и една основна разлика: сръбските агенти работят освен с футболисти и с треньори. Затова и техните треньори толкова добре се котират из цял свят. С нас, българските наставници, не работят много агенти. Българските мениджъри предпочитат да работят повече с футболисти, отколкото с треньори.
- Казват, че човек, за да успява, трябва да мечтае. За какъв точно клуб си мечтае Станимир Стоилов?
- Ако трябва да съм безкрайно откровен, аз мечтая да поработя в сериозен клуб от нормална европейска държава от силно първенство. Като реалист обаче си давам сметка, че това много трудно би станало. Затова моите цели и моите мечти са да мога да работя на място и в клубове, в които има високи задължителни цели, защото само така, когато в личен план човек гони високи цели и на професионално ниво са му поставени също високи изисквания, могат да се постигат резултати. Това би ме карало и аз да се развивам също така.
- Защо според вас в България нашите специалисти са толкова често сменяни?
- Чух, че през този уикенд Едуард Ераносян и Ферарио Спасов са си подали оставки, но нека бъдем обективни. Аз лично уважавам и двамата, но не мога да си обясня какви точно очаквания могат да имат специалистите, феновете и ръководителите на Монтана. Отборът е новак, има нелоши футболисти, но в крайна сметка трябва да се отчитат реалностите. При Лудогорец и Ераносян най-вероятно напрежението си е казало думата. А и когато няма резултати, най-логичното е треньорът да бъде първият, който си тръгва. За добро или лошо това е реалността в нашия занаят. Иначе въпросът е интересен, но като цяло българските специалисти в българското първенство нямат спокойствието и възможността да работят дългосрочно. Обективните реалности са такива, че в големите клубове не се чака, искат се бързи резултати, в по-малките при първа, втора или трета грешка треньорът се маха, а не се изчаква, за да се види какво може да направи този треньор поне в рамките на половин сезон, да речем.
- Замесиха името ви с треньора на Ботев (Пловдив) Ермин Шиляк, в крайна сметка препоръчвали ли сте го него на настоящите шефове?
- Този треньор не съм го виждал на снимка дори, така че няма как да го препоръчам. Освен това, ако въобще някой ме пита, аз бих препоръчал български треньор. И понеже аз съм странен, имам своите разбирания, предпочитам да не давам съвети. В крайна сметка Ботев, както и всеки друг клуб, си има ръководство.
- Как се живее далеч от родината и семейството?
- Аз съм футболен човек. Професията ми изисква да свиквам с такъв начин на живот. Естествено, че не е лесно, трудно се свиква, но нямам проблем с това. Не е приятно да си далеч от най-близките, но в крайна сметка длъжен съм да го приема като начин на живот.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)