Интервюто с Ди Мария: Не исках да си тръгвам от Мадрид

Той вече брои минутите до завръщането си на „Сантиаго Бернабеу”. Ще бъде в главната роля при визитата на Пари Сен Жермен в Мадрид другия вторник. Въпреки травматичното си напускане на „белия” клуб месеци след спечелването на Десетата, Анхел ди Мария пази чудесни спомени от етапа си в Реал Мадрид и ще изживее с особена емоция дуела между предишния и настоящия си отбор, в който ще се оспорва лидерството в групата в Шампионската лига. Анхел се завръща.

-         Как се чувствате в ПСЖ? Приспособихте ли се вече?

-         Да, истината е, че лека-полека се приспособявам, отвориха ми вратите широко от първия ден и помогнаха много и на мен, и на семейството ми. Това ми помогна да се впиша бързо, но съм отскоро тук и ще се чувствам тепърва още по на място.

-         Много ли е различен днес животът Ви в сравнение с Мадрид?

-         Прилича си. Градът е красив като Мадрид. Париж е изключителен, всеки го знае. Животът е подобен и правя подобни неща.

-         Какво Ви остава, за да се приспособите напълно?

-         Има какво, трябва да продължа процеса по вписването си тук. Не е лесно да се иде в клуб и да разбираш играчите и системата на игра от първия ден, но лека-полека го правя. Във всеки клуб, в който съм бил, ми се е случвало нещо такова. В Мадрид се залагаше много на контраатаката, футболът бе по-вертикален, тук е с повече подавания, къси разигравания, контролиране на топката, така че трябва да се приспособя.

-         Значи ПСЖ е различен от Мадрид на Карло Анчелоти?

-         Доста различен. При Карло имахме топката, но винаги търсехме повече контраатаката заради профила на играчите. Тук стилът е повече като на Барселона, защото имаме футболисти с качествата за това. Нещата се получават много добре.

-         Заради това ли Ви е трудно да си намерите мястото?

-         Да, може би, но в последния мач се чувствах много уютно. Бях говорил с треньора и той ми каза да държа повече топката и да не бягам толкова вертикално напред. Мисля, че ми се получи.

-         Налагало се е да се приспособявате към много позиции. При Анчелоти дори играхте в центъра на полузащитата…

-         Да, винаги съм казвал, че на всеки пост, където са ме слагали, съм се приспособявал. При Жозе Моуриньо играх отдясно и ми се получи добре. Сега се върнах на тази позиция, както и в националния отбор, и това е нещо положително, защото по-малко си мениш позицията на терена.

-         Чувствахте ли се длъжен на ПСЖ, когато взехте решението да идете в Париж след напускането на Манчестър Юнайтед?

-         Може би, защото можех да дойда и преди тук, но по различни причини от финансов характер не стана, та отидох в Юнайтед след напускането на Мадрид. През лятото имах нов шанс и не можех да кажа „не”, още повече че имах другари тук, които ми обясниха проекта, казаха ми добри думи за него, че е клуб в растеж.

-         Може ли ПСЖ да спечели Шампионската лига?

-         Да, има играчите за това и е нещо, от което клубът се нуждае. За да я спечелиш, ти трябва мъничко късмет. Казах го в Мадрид и времето ме оправда с онзи късен гол на Серхио Рамос срещу Атлетико Мадрид. Този отбор има нужните подправки: качество, хора с желание за големи неща, но ни трябва и късмет.

-         Натискът от обкръжението тук като онзи в Мадрид ли е?

-         Малко по-малък е, но се усеща напрежението от желанието за спечелване на ШЛ, като се започне от президента. Всички играчи го искаме, всеки знае, че не е лесно и трябва да се върви мач по мач. Трудно е, но срещу Мадрид бяхме на висота. Това е един от четирите най-добри отбора в Европа, а можехме да победим, макар че също така можехме и да паднем.

-         Разбрахте ли защо бяха критиките към ПСЖ след равенството?

-         Хората мислят, че трябва да бием всеки мач с по 5:0, но няма как да стане. Насреща ни беше Реал Мадрид – шампион преди, на крачка от финал миналия сезон заради малшанс. Ще идем обаче за победа на „Бернабеу”, както го правим навсякъде.

-         Как виждате Мадрид на Бенитес? Толкова ли е дефанзивен, както се говори в Испания?

-         Виждам ги в добро състояние. Не мисля, че са толкова дефанзивен отбор, но се говори много за това, защото не допускат голове. Понякога може да се случи да се защитават в някой определен мач заради обстоятелства, но Мадрид винаги ще е гранд, бори се за всичко и, с един или друг треньор, играчите в крайна сметка винаги ще решат проблемите.

-         Много ли е различен този Мадрид от онзи, когото оставихте през 2014 година?

-         Да. Мисля, че в онези години имаше различни етапи, имаше добри и лоши моменти, а последният блестящ бе спечелването на Десетата. Онзи финал на сезона обаче бе изключителен: да излизаш да печелиш всеки мач навсякъде в ШЛ. Накрая стряскахме всички съперници. Помните какво направихме в Мюнхен (б.р. – победа с 0:4 над Байерн насред „Алианц Арена”).

-         Усещате ли тръпка при мисълта за завръщането в Мадрид?

-         Тръпката вече я усетих в Париж. Видях се с хора от клуба и съотборници, които обичам много. Пък и, тъй като ми бе ред да мина антидопинговия контрол, имах време да си поговоря с тях. Ощастливи ме срещата с тях отново, разбира се. Ще е много хубаво да се върна на „Бернабеу” с друга фланелка.

-         Тогава какъв ПСЖ ще видим на „Бернабеу”?

-         Един смел отбор, който ще излезе в търсене на победата от самото начало, ще иска да притежава топката. Това са два съперника с огромен потенциал, изучаваме се много един другиго, но ще търсим победата като на всеки стадион.

-         Но срещата с мадридистите също ще е специална, нали?

-         Разбира се, че да, няма да ги забравя. Тръгнах си в много хубав момент за Мадрид, след спечелването на Десетата. Последните овации за мен в последния ми мач бяха също специални и винаги ще съм благодарен на публиката на Мадрид за всичко, което ми даде. Всичко, което правех, бе за да задоволя хората. Дали ме приемат или не, е тяхна работа, но винаги съм се опитвал да давам най-доброто от себе си с екипа на Реал Мадрид.

-         Ще отпразнувате ли евентуален гол?

-         Не, вече го казах: няма да празнувам от уважение към публиката и бившите си съотборници. Прекарах чудесни години в Мадрид.

-         Бихте ли приели отсега нова среща с Мадрид във финала на ШЛ?

-         Бих приел отсега всеки финал с ПСЖ в него. Би бил нещо невероятно и много голямо за всички нас – без значение дали срещу Реал Мадрид, или когото и да било.

-         Играли сте с Кристиано Роналдо и сега със Златан Ибрахимович. Кое е общото между тях?

-         Че искат да спечелят всичко, носят това отвътре. Имах късмета да играя с Лео (б.р. – Лионел Меси), Кристиано и сега Ибрахимович. Напред във времето със сигурност това, че съм играл с трима толкова големи футболисти, ще ме топли много.

-         Кристиано и Меси винаги са Ви искали на своя страна…

-         Е, трябва да се благодари, когато за някого се говори така. Дано сега успея да дам много голови асистенции на Ибрахимович! На мен също ми харесваше да съм на тяхна страна.

-         Меси или Кристиано? Сега можете да говорите ясно…

-         Не (б.и. – усмихва се). Наистина винаги съм казвал, че са двамата най-добри в света, защото е така и неслучайно всяка година ги снимат как държат „Златната топка”. Не избирам ни единия, ни другия – те са най-добрите.

-         Карим Бензема толкова важен ли е в Мадрид на Рафаел Бенитес, колкото бе в Мадрид на Анчелоти?

-         Честно казано, за мен той е един от нападателите, с които най-много ми е харесвало да играя. Карим е блестящ футболист, има качествата да играе и по-назад, и по фланговете, вкарва голове, вижда играта и е един от нападателите, с които най-добре съм се разбирал.

-         Бихте ли написал същото прощално писмо към Мадрид, каквото написахте преди на страниците на „Марка”?

-         То не бе написано под диктовката на гняв, а послужи за изясняване на нещата, които се говореха за мен, пък бяха изцяло лъжовни. Ако днес отида на „Бернабеу” и ме освиркат, ще е заради изговореното по мой адрес тогава. Моето намерение винаги бе било да остана, никога не съм искал да си ходя. Не зная много какво е ставало „в кухнята”, повече знаят агентите. Такива неща стават във футбола. Отидох си по грозен начин, но отнесох със себе си най-хубавото – последните овации от „Бернабеу”, и така се успокоявам.

-         Приключил етап…

-         Да, мина ми, когато отидох в Юнайтед, и сега мисля само за трофеи с ПСЖ. Целта този сезон е отново да спечелим всичко и да стигнем възможно най-далеч в ШЛ.

-         А какво стана в Юнайтед?

-         Започнах много добре, после имах проблеми с хора от клуба, започнах да стоя на пейката – футболни работи. После обирът в къщата ми. Всичко ме накара да искам да си тръгна бързо от там.

-         Как виждате френската лига?

-         Много е трудна, със сложни мачове и трябва да си на максимума си, за да побеждаваш. Случи ни се срещу Нант: не може да се подарява цяло полувреме на съперника, защото невинаги можеш обърна накрая.

-         А продължавате ли да следите отблизо Ла Лига?

-         Гледам от време на време. Имам приятели там и им пращам поздравителни съобщения при успехи. Когато минеш през даден клуб, винаги оставяш приятели там.

-         Виждате ли Мадрид като фаворит за титлата?

-         Да, Мадрид е в добра позиция, но накрая ще е все същото: Мадрид и Барса ще се отдалечат лека-полека от останалите и ще видим кой ще надделее. Мисля, че Барса губи много от липсата на Меси и Андрес Иниеста, но заместниците им отговориха добре на очакванията. Да си свикнал да имаш в отбора си тези двамата прави трудно справянето, когато ги няма.

-         А кой е най-лошият съперник за ПСЖ за спечелване на ШЛ: Мадрид или Барселона?

-         И двата. В Мадрид имаха контузени, но заместниците се представиха на ниво. И в двата клуба винаги са събирани най-добрите, така че трябва да си на максимума си, за да имаш шансове да ги биеш.

-         Как оценявате критиките, които получава Меси в Аржентина?

-         Винаги го критикуват. Трудно е да идеш там за няколко дни, да се приспособяваш към играчите и после да се мериш с отбори като Бразилия или Колумбия. Трябва да приемаш критиките, ала човек го боли, когато постига неща, например класирания на финали, а го засипват подобни хули. И това обаче е част от футбола и трябва да умеем да живеем с критиките.

-         За финал коментирайте някои имена. Давид Луиж…

-         Голям приятел. Прекарах три чудни години с него в Бенфика. Той ми помогна от самото начало там. Преживях и споделих много неща с него.

-         Единсон Кавани…

-         Голям нападател и голям пич. Щастлив съм, че мога да играя с него. Винаги иска да вкарва голове, да помага на отбора и да печели големи трофеи.

-         Лео Меси…

-         Един от най-добрите в света. Наистина смятам, че да мога да играя с него и да съм му приятел е върхът на всичко. И да споделям съблекалня в националния с такъв играч… Нямам думи.

-         Кристиано Роналдо…

-         Изживях големи неща с него. Чудесен човек, не е онова, което показва вътре на терена като образ. Вътрешно иска да спечели всичко, да вкарва голове, боли го, когато не вкара или отборът не спечели.

-         Златан Ибрахимович…

-         Това да съм играл с най-добрите винаги ме е правело горд. Няма вече кого да търся, вече съм играл с най-добрите. Само с Ибра ми оставаше и ето ме на негова страна. Не зная дали ще поднови договора си, или ще си тръгне, но ще опитам да се възползвам максимално от този сезон редом до него.

-         Насер Ал Келаифи…

-         Човек, който ми гласува доверие от самото начало. Винаги ме е искал в отбора си и съм му много благодарен за всички положени усилия да ме привлече.

-         Флорентино Перес…

-         Нямах много връзка с него, това е истината – нито когато ме купиха, нито въобще. Отидох си по грозен начин, но не съм му ядосан. Той е президент, който прави каквото трябва да прави, за да си върши работата. Когато ме купи, ме купи, а когато трябваше да си тръгна, си тръгнах.

-         Карло Анчелоти…

-         Велик треньор, както велики бяха и всички в неговия щаб. Голям човек, довери ми се в един от най-трудните моменти в моята кариера и съм му много благодарен. Заради него също така можах да бъда избран сред 11-те най-добри в света.

-         Кейлор Навас…

-         Говореше се много за Давид де Хеа, но мисля, че Кейлор така стана много силен. Издържа на цялото напрежение и се радвам много за него. Аз изживях много подобни неща, когато водеха футболисти с по-голямо име от моето, а накрая пак пускаха мен в игра. Нему се случи повече или по-малко същото: щяха да водят нов вратар, щеше да си тръгва… В крайна сметка бе възнаграден заслужено.

-         Лоран Блан…

-         И нему съм много благодарен. Обади ми се по телефона по време на ваканцията ми, за да ми каже да дойда в Париж и че съм им нужен като играч. Щастлив съм, че мога да работя с него.

Пабло Поло, „Марка”

Следвай ни: