Тевес – рядката порода на футболиста, предпочел сърцето пред парите

Тевес – рядката порода на футболиста, предпочел сърцето пред парите

Събитието бе вечерно, но феновете започнаха да се събират извън „Ла Бомбонера” още от 9 часа сутринта, носейки своите синьо-жълти цветове като брони. Когато портите най-накрая се отвориха, около 40 000 привърженици се стекоха през тях, всеки от тях с малка кутия храна в ръцете си. Цената на билета за завръщането на Карлос Тевес у дома в Бока Хуниорс бе какъвто и да е дълготраен продукт, който да послужи на местна обществена кухня. Цена, поставена от самия Тевес.

„Марш обратно в Аржентина!”, пословично изкрещя към него след стачката на аржентинеца в Манчестър Сити Роберто Манчини. Четири години по-късно Тевес най-сетне се подчини. В понеделник той се завърна в клуба на своето детство, за да бъде посрещнат с незапомнен плам. Диего Марадона също бе там, за да го почете: Тевес ще носи фамозната „десетка”. Той описа деня като най-добрия в живота си.

Естествено, от тази страна на Атлантика, е изкушаващо да започнем да сипем възхвали. Едва месец след като игра финал в ШЛ с екипа на Ювентус и при публичния интерес на Атлетико Мадрид и Ливърпул към него, мнозинството определи избора на Тевес като лесния и като предивременно прекратяване на кариерата на само 31 години. Колко жалко! Каква загуба! Защо един добър футболист би искал да напусне Европа, където се играе всичкият добър футбол?

Един материал го описва като „вдигащ бялото знаме”, след като се връща за „няколко прощални мача в клуба, където започна”, все едно се прибира да играе за кръчмарския си отбор, а не за лидера в Аржентина в лига с едно от най-свирепите съперничества в световния спорт. А неверието към мотивите на решението на Тевес е една от причините то да е особено интригуващо.

Защото като се завърна, той стори нещо освежаващо извънредно за модерния футбол, който все повече се насочва към формализирана вселена без граници, където футболистите просто се движат напред-назад като дипломати, наети пеперуди, пърхащи инстинктивно към най-ярките светлини. Домът е слабост, болест, нещо, от което да се бяга, неудобство, което да пожертваш на олтара на амбицията – очевидно най-значимото качество, което един футболист може да има. Домът е нещо, което можеш опакова и престрои, където си поискаш. Домът е, където е „проектът”.

Резултатът от това е едно странно и системно откъсване от корена, при което футболистите всячески стават от никъде. Разбира се, от време на време те се прибират „у дома”, за да заснемат документален филм или да открият статуя по техния образ, ала все пак домът им е тук и сега: луксозен апартамент, първа класа в самолета, одобрен от Газпром сапунен мехур, в който всичко от Манчестър през Мадрид до Москва изглежда повече или по-малко едно и също.

Периодично си разказваме други истории за това как всичко е започнало: израстването на Кристиано Роналдо в нищета в Мадейра, тероризирането от Гарет Бейл на кардифските училищни футболисти – тези истории обаче са насочени към един и същи край. Те започват „Там”, но само за да завършат „Тук”, където всички заживели щастливо до края на дните си, играли футбол по телевизията сякаш завинаги, преди в крайна сметка да се оттеглят и да прекарат оставащото си време, теглейки топките на жребия за груповата фаза на Шампионската лига. Сапуненият мехур ги държи вътре в себе си и винаги ще ги държи.

Сапуненият мехур никога не хвана вътре в себе си Тевес. Той напусна Бока преди повече от десетилетие, ала през цялото време си остана привърженик на тима, продукт на гетата на Буенос Айрес, „играч на народа”, както го каза Марадона. Можете да видите това в неговото тичане като булдог на терена и недолюбването на всяка власт.

Когато Тевес опразни къщата си в Чешир след напускането на Манчестър Сити, бяха открити следи от обгоряване в мазето – оказа се, че той е правел asados, традиционна аржентинска скара, вътре при дъжд. Тевес е напуснал Буенос Айрес, но Буенос Айрес никога не е напускал Тевес.

Той винаги е изглеждал някак различен. За него пътят винаги е бил в кръг. И затова, докато навлизаше на терена под бесните аплодисменти и скандирания на феновете на Бока, го стори със странно и непознато изражение, което можем да наречем „чисто задоволство”. Карлитос бе завършил кръга. Карлитос, най-сетне, си бе у дома.

Джонатан Лиу, „Дейли Телеграф”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички