Ювентус – най-обичаната "госпожа" в Италия

Ако в Италия има футболен клуб, за който може да се каже, че е държава в държавата, това е Ювентус. Не само заради абсолютното господство на отбора по спечелени шампионски титли на Апенините - 31, и притежаването на всички възможни международни клубни отличия, но и защото тимът е част от империята на най-богатата фамилия на "Ботуша" - Аниели. А в Италия все още се коментира публично фактът, че без съгласието на собствениците на ФИАТ не се назначаваше дори заместник-министър. Юве е един от най-популярните професионални футболни клубове в света. Близо 12 милиона са само на Апенинския полуостров поддръжниците му, което се равнява на близо 30 на сто от всички италиански фенове, а по света те са около 180 милиона (43 милиона само в Европа). Известен факт е, че сред ВИП тифозите на отбора са починалият през 2007 година прочут тенор Лучано Павароти, легендата от Формула 1 Михаел Шумахер, настоящият №2 в световният тенис Роджър Федерер, певецът Ерос Рамацоти, рапърът Снуп Дог и други.

Голямата гордост на феновете освен всевъзможните отличия, е и значителният принос за „Скуадра адзура” през 1934, 1982 и 2006 г.,  когато страната печели три световни титли. 9 от състезателите на „черно-белите” са част от националния  тим през 1934 г., 6 през 1982 г. и 5 през 2006 г., а Юве е отборът, който има най-много световни шампиони за всички времена.  Клубът поддържа добри отношения с някои отбори, като Пиаченца, Ден Хааг (Холандия) и полския Легия (Варшава). Освен най-обичаният, Юве е и най-мразеният клуб в Италия. Голяма част от феновете на останалите отбори са категорични, че ги ненавиждат открито. Една от причините е, че Ювентус е известен като отборът на благородниците и аристократичния елит. Със съперници като съгражданина Торино и Интер комуникация почти липсва. През целия този период ювентинците придобиват няколко прозвища. Най-популярното от тях е “Старата госпожа” (la Vecchia Signora). Други известни прякори са "Приятелката на Италия" (la Fidanzata d'Italia), "бяло-черните" (I bianconeri) , както и „зебрите" (le zebre).

В двора на университета  “Масимо д'Адзелио Лицеум”
Преди 114 години на пейка в двора на учебното заведение на торинската улица "Ре Умберто" 12 студенти водят разпален разговор за футбол. Разгорещената полемика се води в първият ден на ноември, а годината 1897-а. Именно на това място и дата споменатите младежи основават Juventus Football Club S.p.A (преди него на Апенините е създаден само Дженоа от Генуа). Желанието на ентусиастите било екипите на техния отбор да бъдат розови, защото този цвят е модерен в салоните на града по онова време. И понеже не са разполагали с такива със споменатия цвят, използвали червени. Тази традиция се запазва до 1903 г., когато един от основателите пътувал до английския град Нотингам и останал пленен от “униформата” на тамошния Нотс Каунти. След като се завръща, той предлага "бяло-черното" райе на английския отбор да стане основен екип на бъдещия торински колос. Първият президент на Ювентус е Енрико Канфари, при когото тимът мери сили с най-опитните и организирани отбори в града. Мачовете се провеждат на площад "Д’Арми". Първата титла е спечелена през 1905 г., когато трофеят се разиграва между победителите на три провинции – Лигурия, Ломбардия и Пиемонт. След победи над Дженоа и Тилон Ювентус се окичва със златните медали. По това време президент на клуба е вече швейцарецът Алфредо Дик, но месеци по късно настава разцепление заради желанието на някои членове Юве да напусне град Торино. Намеренията им ядосали Дик, който взема някои от най-силните играчи и основава футболен клуб Торино. Ювентус прекарва по голямата част от времето си в опити да оцелее по време на Първата световна война. В тези години “бианконерите” са в сянката на Про Верчели и Казале. Тогава президент е поетът и писател Корадо Корадини, който написва клубния химн, запазил се до 60-те години на миналия век. Непосредствено след военния период обаче Ювентус вече е водещ тим, като най-голямата заслуга затова е на вратаря Джаконе и крайните защитници Ново и Бруна - първите футболисти, които печелят място в националния отбор. Така идва

1923 година – великото начало с тандема ФИАТ – Комби
Слънцето изгрява над “Старата госпожа” преди 92 години. Точно тогава Ювентус намира своя покровител. Става въпрос за мощната автомобилна компания ФИАТ, като на президентския пост застава Едуардо Аниели, син на основателя на консорциума Джовани Аниели. Друг подарък от съдбата е стартът на кариерата на Джампиеро Комби, един от най-добрите вратари в света. И всичко се развива като приказен сън. Юве се сдобива с ново игрище "Корсо Марсиле ФИАТ" - най-големия стадион по това време, намиращ се на „Марсиля Роуд“. С новия спомоществовател "бианконерите" печелят титлата през 1926 г., като звездите са националният вратар и капитан на тима, спечелил световната купа през 1934 г. Джампиеро Комби, безкомпромисният бранител Луиджи Алеманди, Розета, Мунерати, Бигато, Граби, унгарските състезатели Йожеф Вияла и Феленц Хирцер, който освен футболист е и правоспособен съдия. Радостта от спечелените медали е помрачена още преди получаването им от смъртта на треньора на тима Йено Кароли, настъпила малко преди края на шампионата вследствие на инфаркт. Сякаш в знак на благодарност към унгарския специалист идва "Великата петилетка на Ювентус" – 1931-35 г., през която отборът 5 пъти поред е шампион на страната. От шампионския тим, ръководен от Карло Чаркано, с изявите си блестят легендарният страж Комби, защитниците Фони, Розета, Калигарис, Бертолин, плеймейкърът Джовани Ферари, безпощадните аржентинци Луис Монти и Раймундо Орси, както и нападателите Чезарини и Феличе Борел - голмайстор на първенството през 1933 и 1934 г. Оттогава и започват първите изяви на тима  в световния футбол с участието му в купата на Европа (днешната Шампионска лига). След споменатия паметен период Ювентус изпада в летаргия и се задоволява с второстепенна роля в Серия "А". Изграденият вече лидерски характер подтиква към промени и през 1947 година на президентския пост застава следващият Аниели – Джовани, или Джани, както всички го наричат. С него начело се поставят основите на
 
Легендарния цикъл
В шампионския състав на "бяло-черните"  има няколко изключителни състезатели - вратарят Виола, защитниците Бертучели и Маненте, халфовете Мари, Парола, Пичинини, аржентинският нападател Мартино, Бониперти и "датското чудовище" Джон Хансен. Голямата звезда е Джанпиеро Бониперти с рекордните 444 мача и 179 гола - постижение, подобрено от Алесандро Дел Пиеро през 2006 г. Месеци след триумфа Джовани Аниели напуска шефското място и през 1955-а то е заето от неговия по-малък брат Умберто. И когато е писано да си на върха, съдбата винаги спуска отгоре по нещо стойностно и безценно. Такъв дар Ювентус получава през 1957 г., когато по-малкият Аниели подписва с двама нови нападатели, които впоследствие ще се превърнат в кошмарен тандем за съперниците. Става въпрос за Омар Сивори и Джон Чарлз. Още в дебютния им сезон Ювентус печели поредното си "скудето" през 1958 г., а дуото реализира общо 50 гола. Уелсецът Чарлс вкарва 28 попадения и става голмайстор, а аржентинецът Сивори се разписва 22 пъти.

Следващият шампионски състав през 1960 г. е проектиран от Любиша Брочич. Този отбор добавя в клубната витрина и купата на страната. Голямата фигура в него е Омар Сивори, който освен голмайстор на шампионата, е избран и за играч №1 на Италия. През 1961 г. Ювентус е отново носител на трофея, а пресата нарича шампионата "първенството на Сивори". Именно аржентинецът печели най-престижната индивидуална награда в Европа - "Златната топка". През 1972-а стартира дългият и успешен президентски период, продължил до 1986-а, на легендарния Джанпиетро Бониперти. Началото е поставено от чешкия специалист Честимир Бицпалек. Не е лесно, но място за притеснение няма, след като на негово разположение са суперфутболисти като вратарят Дзоф, Анастази, Бетега, Капело, бразилецът Алтафини, германецът Халер, Каузио. За съжаление на верните тифози, които пропътуват разстоянието между Италия и Белград, те губят финала на КЕШ през 1973 г. от холандския Аякс на Йохан Кройф с 0:1. Утехата са двете титли на Италия през 1972 и 1973 г. “Златният” период обаче настъпва след три сезона, когато за старши треньор е назначен темпераментният Джовани. Свършеното от него през следващите години се определя накратко като …

“Ерата Трапатони”
„Истината е, че обичам тази игра повече от жена си. Футболът е динг, данг, донг. Не става само с динг. “ Тези бисери са изречени от Джовани Трапатони - считан за най-успешния треньор не само в италианския клубен футбол. Завоювал е 7 титли от 8 финала в историята на евротурнирите, с което никой друг мениджър не може да се похвали. Наред с германеца  Удо Латек са двамата единствени специалисти, спечелили всичките три големи европейски клубни турнира. Роден е на 17 март в Кузано Миланино, провинция Милано. Състезателната му кариера също е повод за гордост. През 60-те и началото на 70-те години на миналия век записва 274 срещи в Серия "А" като защитник и полузащитник на Милан. Шампион на страната е през 1968-а, носител на купата – 1967-а. Безспорно най-престижните му отличия са КЕШ - 1963 и 1969,  КНК - 1968 и Междуконтинентална купа - 1969 г. 17 пъти е играл за „Скуадра адзура“. През 1971 г. окачва обувките на пирона като играч на скромния Варезе-1910. Две години по-късно започва работа като мениджър. Трапатони дебютира на новото поприще като водач на младежкия състав в любимия Милан, а от 1975 г. е назначен за наставник на представителния отбор, с който достига до финала за купата на Италия.

Стара мъдрост казва, че никой не е пророк в родното си място. Това разбира и “Трап”, както галено го наричат поддръжниците му. Месеци по-късно той вече е начело на друг италиански колос - Ювентус, с който печели всичко у дома и по света. Още с назначаването си в длъжност той налага в състава Бонинсеня, Ромео Болети, Бенети, Ширея, Тардели, Джентиле, Кабрини и Фурино. На следващия сезон "бианконерите" са шампиони, изпреварвайки вечния съперник Торино. Поводът за радост е двоен, защото във витрината е и първото международно отличие - купата на УЕФА, след успех над испанския Атлетик (Билбао) - 1:0 и 1:2. През лятото на 1982-а Ботуша е в еуфория от световната титла на Италия. Трапатони прави отличен ход с ангажирането на френската легенда Мишел Платини и полското оръдие Збигнев Бониек. Останалите в тима са световните шампиони Дзоф, Джентиле, Ширеа, Кабрини, Тардели и, разбира се, „златното момче” на Италия Паоло Роси. Всички те донасят нови две шампионски купи през 1984 и 1986 г. Междувременно „звездният” тим е „приземен” през 1983 г. от западногерманския Хамбургер ШФ с 0:1 на финала за КЕШ в Атина, но печели купата на КНК през 1984 г. след победа над Порто с 2:1. На следващата година във витрината на клуба намира място и най-престижният европейски клубен приз – КЕШ, след победа над Ливърпул с 1:0 (гол на Платини от дузпа). Този мач обаче ще бъде запомнен с трагичните инциденти на белгийския стадион „Хейзел”, при които намират смъртта си 39 италианци. Ювентус триумфира и с Междуконтиненталната купа през 1985 г., когато с помощта на лотарията на 11-метровите наказателни удари са наказани аржентинците от Архентинос Хуниорс (2:2, след дузпи 6:5).

Освен Платини, спечелил три поредни години - 1983, 1984 и 1985 „Златната топка”, в отбора са още и куп класни състезатели, като героя от Мондиал'82 Паоло Роси, Алдо Серена, полския дрибльор Бониек, уелсеца Йън Ръш, датчанина Михаел Лаудруп. През 1986 г. Трапатони напуска Ювентус след 10 години неуморен труд и поема Интер. При второто му идване на треньорския пост отборът не успява да спре хегемонията на Милан, въпреки че има на разположение Роберто Баджо, Скилачи, Виали, Дино Баджо, немците Колер и Хеслер, бразилеца Жулио Сезар. Той успява единствено да го изведе до нова европейска купа, тази на УЕФА през 1993. Съставът от Торино надделява с феноменална игра над Борусия (Дортмунд) и в двата мача с 3:1 и 3:0. Дирята, която оставя Трап, е най-ярката в историята на клуба. За това говори и визитката му в торинския тим: 6 титли - 1977, 1978, 1981, 1982, 1984 и 1986, 2 купи на Италия, КЕШ - 1985,  КНК - 1984, Купа на УЕФА - 1977 и 1993, Суперкупа на Европа - 1984,  Междуконтинентална купа - 1985. След легендарния наставник "Юве" не се оглежда дълго за негов наследник. Намира го и изборът е безпогрешен...

Марчело Липи идва – Аниели намаляват
Следващият триумф на Ювентус е свързан с началото на работата през 1994 година на менажерското трио Роберто Бетега – Антонио Джираудо – Лучано Моджи под президентството (1990 – 2003) на Виторио Чиусиано. Първата стъпка е направена с избора на слабоизвестния тогава треньор Марчело Липи. Разбира се, следящите шампионата на Серия „А” вече са осъзнали колко много е направил той при работата си в Аталанта и Наполи. Поверяването на поста от фамилията, колкото и рисковано да е, се оказва повече от успешен удар. Още при първия си сезон Липи прави Ювентус шампион и носител на купата през 1995 г. по възможно най-убедителен начин. От този великолепен състав се открояват почти всички състезатели – вратарят Перуци, Ферара, Порини, Такинарди, Роберто Баджо, Дел Пиеро, Виали, Раванели, хърватинът Ярни, португалецът Соуса, французинът Дешан.  На следващата година „бианконерите” печелят КЕШ, след като надделяват над Аякс  (1:1, след дузпи 4:2) в Рим. Следва невероятен трансфер, който довежда един от най-силните футболисти за всички времена в света - французина Зинедин Зидан. В традиционен мач за Междуконтиненталната купа пък е победен аржентинския Ривър Плейт с 1:0, след гол на новата звезда на тима Алесандро дел Пиеро.

В следващите 3-4 години със Зидан, който става основен двигател на отбора, "Старата госпожа" се превръща в хегемон в Европа. "Юве" играе още два финала за КЕШ (през 97 и 98 г.), които губи съответно от Борусия (Дортмунд) и Реал Мадрид. През 1999-а след няколко слаби резултати Футболният Пол Нюман, както наричат Липи в Италия заради приликата му с известния актьор, е уволнен. На негово място идва легендата на Милан Карло Анчелоти, който не е приет много радушно от тифозите на „Старата госпожа”. И след като „черно-белите” са изпреварени в три поредни първенства съответно от Милан, Рома и Лацио, ръководството залага на безработния тогава... Марчело Липи. С поемането на тима белокосият италианец като че ли промени нещата с вълшебна пръчка. И въпреки напускането на френския гений Зинедин Зидан, той извежда отбора до две шампионски титли - 2002 и 2003 г. Тимът на Липи достига и до финала на ШЛ през 2003 г., след като преди това именно италианците отстраняват считания за фаворит Реал Мадрид. „Росонерите” побеждават след изпълнение на дузпи с 3:2 и не позволяват на торинци да посветят ценното отличие на Джовани Аниели, който е издъхнал на 24 януари същата година.

На 24 юли 2003 са проведени чествания за 80-годишната връзка между семейство Аниели и Ювентус. През август тимът играе в САЩ за италианската суперкупа, която печели, но претърпява огромна загуба: президентът Виторио Чиузано почива само няколко дни преди Ювентус да вземе трофея, който е единствен през сезона. Негов наследник става Францо Гранде Стевенс. После Юве понася друг жесток удар: кончината на Умберто Аниели. След разочароващия период Липи напуска Юве, за да застане начело на националния отбор на Италия. Ръководството шокира всички, когато за негов заместник назначава Фабио Капело от Рома, който е начело в две шампионски години. За отличния климат в отбора огромен принос има генералният директор Лучано Моджи, който през 2006 е уличен като участник в корупционни схеми. И ако Капело е диригентът на прекрасната „футболна филхармония”, съставена от изпълнители като Фабио Канаваро, Буфон, Дзамброта, Виейра, Емерсон, Златан Ибрахимович, Дел Пиеро, Трезеге и Недвед, то именно Моджи е архитектът на големия проект Ювентус и безбройните победи. След този период обаче идват разкритията за

Аферите на Лучано Моджи
През лятото на 2006 г. избухва най-големият скандал в историята на италианския футбол. След подслушване на телефонни разговори органите на реда разкриват, че Ювентус манипулира изхода на първенството, като уговаря мачовете чрез съдии. Шеф на цялата организация е генералният мениджър на Юве Лучано Моджи. Следва спортен процес и “Старата госпожа” е изхвърлена от Серия "А", а титлите от 2005 и 2006 г. са отнети. През сезон 2006-07 Юве за първи път в историята си играе в Серия "Б". Почти всички от звездите - Канаваро, Ибрахимович, Виейра, Емерсон, Тюрам, Дзамброта, напускат. Остават обаче Дел Пиеро, Трезеге, Недвед, Каморанези и Буфон. Отборът започва сезона с минус 9 точки. Въпреки това, водени от бившия играч Дидие Дешан, “бианконерите” завършват на първо място и се завръщат в Серия "А", и веднага френският треньор е заменен от Клаудио Раниери.  Властите вече са отсекли, че Лучано Моджи е изхвърлен от футбола. Уличеният обвинява чрез италианските медии вицепрезидента на Милан Адриано Галиани за излезлите наяве скандали в Калчото. Освен това изхвърленият от футбола разкрива как през септември 2005-а се срещнал с тогавашния премиер на Италия и собственик на Милан Силвио Берлускони.

Всекидневникът "Ил Джорно" дава възможност на Лучано да се “изповяда” чрез страниците на изданието: "Това, което си мисля, е, че ми забиха нож в гърба, и то хора, от които никога не бих очаквал. Имам си нещо наум. През миналия септември се срещнах със Силвио Берлускони и той ми предложи да премина в Милан. Аз останах шокиран от предложението, но отказах, защото беше началото на първенството и трябваше да мисля за Ювентус. Всички ние знаем какъв е собственикът на "росонерите" - нужно му е малко, за да се вдъхнови за нещо. Всичко това ентусиазирано споделих с Галиани. Той обаче въобще не беше очарован от идеята, дори обратното. Две седмици по-късно в Италианската футболна федерация от прокуратурата в Торино бяха изпратени всичките телефонни разкрития за мен и другите футболни хора в Италия. Президентът на Италианската футболна федерация Франко Караро веднага съобщи на Адриано Галиани, а той казал на Берлускони да обмисли по-добре решението си дали да ме вземе на работа, защото се задавали големи скандали с въпросните разкрития."

Лучано Моджи не крие, че се е обаждал на шефовете на Съдийската комисия Бергамо и Пиерлуиджи Пайрето. От години всеки ден през седмицата съдийските шефове получават телефонни обаждания от шефове на футболни клубове от Серия "А" до Серия С/2, като се започне от Леандро Меани (Милан) и Джачинто Факети (Интер). "Аз просто исках да се уверя, че няма да ни пращат съдии, които да свирят срещу Ювентус, и да знам, че всички са добри професионалисти и свирят обективно. Едно нещо е сигурно - проклинам деня, в който срещнах Берлускони!", заявява бившият генерален мениджър на "Старата госпожа". На въпроса защо чак толкова късно се е разкрило всичко, Моджи отговаря: "Караро знаеше всичко. Публична тайна е, че не понасяше заместника си Иноченцо Мацини, който бе добър мой приятел. Просто изчакаха удобния момент, за да наклеветят и Пайрето, след като Галиани поиска шеф на съдиите да стане Пиерлуиджи Колина. После знаем откъде излязоха първите информации за скандала. Не е вярно, че аз съм организирал всичките разговори. Системата си е функционирала по този начин от години. Приписаха ми цялата вина на мен, защото италианската преса извади първо моето име. Ами Караро? Да не говорим за неговия секретар Гирели, който е наистина много опасен."

Отново към върха
След опустошителното “торнадо” клубът отново се съвзема и пак следва най-високите цели. За покоряване на Стария континент и света обаче се изисква време. Финансова криза е пуснала пипалата си в италианския футбол. Това е причината клубовете от „Ботуша“ да губят наддаването с англичани, испанци, немци и дори французи за най-конвертируемите футболисти. Така отборите са принудени да сглобяват тим от местни таланти и именити чужденци, чийто най-силни игри вече са история. Това като че ли не се приема трагично от клубовете. Причината – традициите на Апенините доказват, че индивидуализмът почти никога не е бил най-силният коз на тимовете. При успех героите са всички взели участие в мачовете. Заслугите са на всички и никога не се е робувало на една или две звезди. И в Ювентус винаги е така. За това след "Калчополи" клубът започва сериозна работа. Към днешна дата резултатът от нея са четири поредни шампионски титли, една национална купа и две Суперкупи на страната. Сега на дневен ред пред избраниците на треньора Масимилиано Алегри е битката в Берлин. Задачата срещу страховитата Барселона на Лионел Меси, Неймар и Луис Суарес е изключително тежка. Дори и да не успеят да повалят най-силният отбор в света през последните 10 години, „бианконерите“ няма от какво да се срамуват. Все пак Пирло, Тевес, Буфон, Погба и компания свалиха от трона Реал Мадрид. Историята обаче показва, че успехите над най-великия клубен тим в света са добра поличба за торинци. Дали пък не се задава нов европейски подвиг...

Джани Аниели – „Адвокатът“  
В европейската зала на автомобилната слава допреди 12 години имаше само двама живи членове от общо 11-те индустриални легенди. И двамата са италианци, родени са в Пиемонт, живели са в Торино и са работили за ФИАТ (на латински „Да бъде“). Независимо от тези съвпадения двамата са различни по натура, жизнен опит и финансова мощ. Става дума за две изключително известни имена - Джани Аниели и Джорджето Джуджаро. Другите членове на европейската зала на автомобилната слава са Карл Бенц, Робърт Бош, Еторе Бугати, Андре Ситроен, Готлиб Даймлер, Рудолф Дизел, Енцо Ферари, Алек Исигонис, Уилям Лайънс, Фердинанд Порше и Луи Рено. “Босът” сред тях обаче е главата на "ФИАТ” и собственик на Ювентус Джани Аниели. За всички в Италия той бе просто Адвоката, въпреки че не е упражнявал адвокатската професия нито за ден. Дядо му Джовани е един от основателите на фирмата, започнал като секретар на борда на директорите и за кратко време станал собственик на контролния пакет от акции. Дядото е човекът, превърнал дребната фабричка за автомобили от Торино в огромен мултинационален конгломерат. Роден на 12 март 1921 г. в Торино, малкият Джани завършва най-добрите училища в Торино и изглеждало, че ще изживее немного труден живот. Истинското му име е Джовани, като на дядото, но галеното обръщение - Джани, остава за цял живот още от детството. Младият Аниели иска да следва право, но Втората световна война обърква плановете му. Баща му Едуардо загива на 14 юли 1935 г. в самолетна катастрофа на 43 г. Джани влиза в редовете на армията и отива първо в Русия, после в Африка. След войната наистина завършва висше образование в Рим, но не право. Благодарение на дядо си едва 21-годишен е вече в борда на директорите на ФИАТ (FIAT - Fabbrica Italiana Automobile Torino или Италианска автомобилна фабрика Торино), където остава цели 53 години.

През юли 1946-а е първи заместник Виторио Валета, който се настанява в президентското кресло след оттеглянето на стария Аниели. 20 години по-късно Джани вече е главният шеф, пост, на който остава до юни 1996 г. Аниели почти не се е месил в директното ежедневно управление на групировката. Главната му публична роля е била своего рода посланик на ФИАТ по света. Независимо обаче, че е стоял настрана от ежедневната рутинна работа, главата на ФИАТ е бил в основата на всяко стратегическо за фирмата решение. Аниели е в основата на закупуването на Lancia през 1968 г. След година в директни преговори с Енцо Ферари успява да купи и 50% от капитала на прочутото Ferrari, което днес е 100 на 100 собственост на фирмата от Торино. Джани показва и много здрави нерви, издържайки цели 6 години "обсада" от страна на Енцо, многократно тръскащ проектодоговор за тотална продажба на фирмата си на Ford.

През почти 60-те си години в автомобилната индустрия Джани Аниели се е познавал с най-известните личности на ХХ век и според “жълтите” хроникьори е имал любовни авантюри с дизайнерката Джаки Роджърс, актрисите Анита Екберт, Рита Хейуърд и първата дама на САЩ Жаклин Кенеди Онасис. През 1973 г. заедно с двама американски приятели - Хенри Кисинджър и Нелсън Рокфелер, създава Тристранния клуб между европейци, американци и японци. В него членуват индустриалци, финансисти, политици и журналисти, а асоциацията често е оприличавана на правителство в сянка на световния капитализъм. Голямата страст на Аниели към Америка обаче не му пречи да ухажва пазара на СССР, което му спечелва славата на капиталиста, завоювал Съветите. След продължителни тайни преговори ФИАТ подписва с Хрушчов една от най-големите си стратегически сделки  за построяването на Волжските автомобилни заводи в Толиати и дава начало на епохата Жигули. Сделката от 1966 г. става един от най-големите технологични трансфери на миналия век. Русия получава напълно готов завод за автомобили от ФИAT с капацитет за производство на 660 000 коли годишно, както и мрежа от доставчици на необходимите за производството възли и агрегати - от метала до гумите. В същото време сделката е и майсторски изпипана в дипломатическо отношение, защото този огромен трансфер на технологии се осъществява в разгара на Студената война.

Сред най-уважаваните от него на първо място е бил Хенри Форд Втори. Двамата фамилни патриарси се виждали доста често. Но в бизнеса империите им никога не вървели заедно. Ford прави през 1984 г. предложение за "женитба" на Ford Europe и FIAT Auto. Преговорите обаче се провалят. През 1986 г. ФИАТ купува стария си "враг" Alfa Romeo, въпреки че години наред Аниели твърди, че Alfa не го интересува. След това Джани отказва на Toyota и Crysler Group. Ford се връща с ново предложение през лятото на 1999 г., но през март 2000 г. ФИАТ прави стратегически алианс с General Motors, а по повод подписването му Джани споделя, че когато е бил юноша, ако някой му бил казал, че ще стане партньор на фирмата №1 в света, никога не би повярвал. Аниели води умело преговорите, като държи силен коз в ръцете си - предложение от Daimler-Chrysler за пълно закупуване на ФИАТ. Истината е, че Джани Аниели никога не е искал фирмата му да е собственост на някой друг, освен на фамилията. Целта на живота му е групата да оцелее и в новия век, като продължи да прави автомобили. В резултат на сделката с General Motors FIAT е вторият по важност акционер в GM след един инвестиционен фонд. Това направи самия Аниели най-важния индивидуален собственик на акции в американския автогигант.

Аниели стои зад Инициативния комитет за провеждане на Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. И както винаги дотогава човекът - жива легенда, печели. Според едно социологическо проучване 99 на сто от италианците са заявили, че знаят името на папата и 100% - името на Адвоката. Той е явлението, донесло напредъка и покачване на авторитета на Италия с ФИАТ, Ферари и Ювентус. Адвоката бе известен с изключителния си чар и нюх към новото и авангардното. Бивши треньори и футболисти на Юве, между които Баджо, Платини и Трапатони, разказват за навика му да им се обажда рано сутрин за подробности около подготовката и мачовете им. В боксовете на Формула 1 Аниели питал Михаел Шумахер за най-малките подробности около устройството на неговото Ферари, а за работниците на ФИАТ той бил не просто работодател, а едва ли не глава на семейството.

Любопитните журналисти често искали мнението му по най-различни въпроси и получавали отговори в прословутия му сериозен стил, примесен с хумор: „Един съвет към вложителите? Дядо ми казваше: да купуват вино, в най-лошия случай ще го изпият по-късно, когато е отлежало.“ Влизайки в ролята си на обществен персонаж, Аниели прилагал правилото, което усвоил от дядо си - да не издава емоциите си и да не прави изказвания, които биха повлияли негативно върху акциите на ФИАТ. Друг голям почитател на Америка - Силвио Берлускони, сътворил голям гаф при първата си среща с Аниели, пристигайки за нея във вилата на Адвоката с Мерцедес. На следващите срещи бившият премиер пристига с новия си Фиат 130, но, както е известно, отношенията с Аниели остават хладни.

Блестящото развитие обаче дава своите жертви. Подобно на клана Кенеди и над семейство Аниели тегне проклятие. Трагичната поредица от събития, тръгнала от 1935 г., когато 43-годишният баща на Джани умира при самолетна катастрофа. Десет години по-късно майка му, доня Виргиния де Бурбон дел Монте, принцеса на Сан Фаустино, загинала при пътен инцидент. На 19 ноември 1953 г. Аниели се жени за Марела Карачиоло де Кастането и от брака си имат две деца – Едуардо (роден 1954 г.) и Маргерита (р.1955 г.). Наследниците никога не са имали работа с групата ФИАТ. През лятото на 1996 г., когато напуска поста си на президент, Джани обявява за свой наследник на поста сина на по-малкия си брат Умберто - Джовани Алберто. Съдбата обаче е разпоредила друго. Младият президент умира скоропостижно от рядка форма на рак едва на 33 години на 13 декември 1997 г. Съдбата обаче не спира дотук с ударите си и на 15 ноември 2000 г. синът на Джани Аниели - Едуардо, се самоубива. Според “жълтите” издания наследникът му не проявил интерес към бизнеса, а към източните религии и наркотиците. Аниели си отива на 24 януари 2003-а на 81 г., изпратен в последния си път от Торино и цяла Италия. Над 100 хиляди души участват в поклонението пред тленните останки на главата на ФИАТ и Ювентус. В потвърждение на голямата привързаност към Адвоката много възрастни италианци обичат да се титулуват „дългогодишни работници във ФИАТ. Никой не се изненадва, че ден след смъртта му най-авторитетният италиански ежедневник „Кориере дела сера“ посвещава цели 25 страници на Джани, а на погребението, предадено директно по първи канал на италианската национална телевизия RAI, присъстват най-висшите представители на държавната и изпълнителната власт - президентът на републиката Чампи и премиерът Берлускони, министри, индустриалци, синдикални дейци, работници и спортисти - всички те активни участници в живота на Аниели - Монарха на италианската република.

ТОВА Е ЮВЕНТУС

Отличия:
31 пъти - Шампион на Италия: 1905, 1926, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1950, 1952, 1958, 1960, 1961, 1967, 1972, 1973, 1975, 1977, 1978, 1981, 1982, 1984, 1986, 1995, 1997, 1998, 2002, 2003, 2012, 2013, 2014, 2015
10 пъти - Купа на Италия (рекорд): 1938, 1942, 1959, 1960, 1965, 1979, 1983, 1990, 1995, 2015
6 пъти - Суперкупа на Италия: 1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013
2 пъти - Междуконтинентална купа: 1985, 1996
2 пъти - Суперкупа на Европа: 1984, 1996;
2 пъти - КЕШ: 1985, 1996;
1 път - КНК: 1984;
3 пъти - Купа на УЕФА: 1977, 1990, 1993;
1 път - Интертото: 1999.

Легендарни футболисти:
Алесандро Дел Пиеро, Мишел Платини, Жозе Алтафини, Пиетро Анастази, Роберто Баджо, Роберто Бетега, Збигнев Бониек, Роберто Бонинсеня, Джампиеро Бониперти, Феличе Борел, Антонио Кабрини, Фабио Канаваро, Фабио Капело, Франко Каузио, Джон Чарлз, Джампиеро Комби, Антонело Кукуреду, Дидие Дешан, Чиро Ферара, Клаудио Джентиле, Хелмут Халер, Джон Хансен, Филипо Индзаги, Михаел Лаудруп, Джанфранко Леончини, Раймундо Орси, Анджело Перуци, Фабрицио Раванели, Паоло Роси, Салваторе Скилачи, Гаетано Ширея, Омар Сивори, Марко Тардели, Лилиан Тюрам, Джанлука Виали, Зинедин Зидан, Павел Недвед, Дино Дзоф, Джанлуиджи Буфон, Фабио Канаваро, Андреа Пирло и други.

Легендарни треньори:
Джовани Трапатони, Марчело Липи, Йено Кароли, Карло Чаркано, Честимир Бицпалек и други.

Следвай ни: