Барселона - знамето на Каталуня

Барселона - знамето на Каталуня

През някои от най-трудните години за испанската област Каталуня флагът символизирал надеждите на хората за свобода. Именно той се явява като свързващото звено, обединяващо футболен клуб Барселона и неговите привърженици. През 115-годишния период на съществуване Барселона преживява моменти на слава и трагедия, добри и лоши времена, епичnи победи и съкрушителни поражения. Всичко това е допринесло за изграждането на един уникален клуб, чиято котировка е една от най-високите в света. Потвърждение на подобно мнение дават многобройните титли, спечелени през годините. Във витрината на музея са всички възможни отличия. Барса, както феновете свойски назовават клуба, е единственият отбор, участвал неизменно в евротурнирите. Разбира се, поколенията на тима жънат успехи и по испанските терени. Всичко това издига футболния клуб до най-голямата институция в Каталуня, или казано кратко - Барселона е знамето на областта. Нещо повече – за милиони хора по цял свят клубът е символ на тяхната идентичност не само в спортния смисъл на думата, но и от гледна точка на обществото, политиката и културата. Проучванията на специализираната в областта на спорта немска компания "Шпорт унд Маркт" показват, че Барселона е сред футболните клубове в Европа с най-много привърженици. Каталунците имат близо 300 млн. фенове.

През най-трудните периоди "Барса" е стандарт, който представлява чрез Каталуня и поданиците й желанието за свобода.  “Походът” към висините започва в края на XIX век.

Банкер определя „швейцарско” бъдеще

Швейцария е страна, необременена с политически интриги, изпълващи всекидневието й. Дори и от хиляди километри личи отсъствието на неизменния стрес, който сякаш е част от същността на други елитни държави от Стария континент, каквито примерно са Франция и Германия. Разкрепостеност, непринуденост и свобода са част от битието на „часовникарската” страна. А не се ли припокриват тези характеристики с нрава в играта на Барселона през всичките 115 години на съществуването на клуба? Категорично да. Тогава въпросът е: откъде изникна тази прилика между Швейцария и Барселона? Простото обяснение е връзката между тях. Тя е изградена от банкер. Всичко започва като вълшебна приказка. В края на XIX век, когато 22-годишният швейцарски бизнесмен Ханс (Жоан) Гампер и още десетима ентусиасти играели непознат спорт, наречен “футбол”. В хода на тези забавления той изрича идеята за основаване на футболен клуб "Барселона". На 22 октомври 1899 година публикува обява в местното списание "Los Deports" за набиране на футболисти. Явяват се 11 играчи. Мечтата му се превръща в реалност на 29 ноември 1899 година. В този ден той председателствал първото клубно събрание в колежа „Соле”. В историческата сбирка участват още Гуалтери Уайлд, Луис Д’Оссо, Бартоломеу Терадес, Ото Кунзле, Ото Майер, Енрик Дукал, Пере Кабот, Карлес Пуйол, Йозеп Йобет, Джон и Уилямс Парсънс. Членовете на събранието избират Уайлд за първия президент на клуба. Той, както и останалите, съчетавали своите административни задължения с футболните си умения, тъй като преди всичко те били футболисти.

Отначало играчите носели известните и до днес син и виненочервен цвят, като половината фланелка била с единия цвят, другата половина с другия, а гащетата били бели. Различни са версиите за именно този избор на цветовете на фланелките. Според едни те са заимствани от швейцарски клуб или швейцарски кантон. Друга теория гласи, че за избора са послужили сини и червени счетоводни моливи, които били много популярни по онова време. Или пък тезата, че майката на братята Комамала, които доставят екипировката, като малчугани обличала единия в червено, а другия в синьо, за да ги различава. В началото клубът споделял градския герб, като демонстрация на обвързаността. По-късно, през 1910 г., бордът решава, че клубът се нуждае от собствен такъв и организирали конкурс, за да намерят най-добрия дизайнер. Печели го анонимен член, който произвел представения модел.

Първият мач на отбора е загубата 0:1 от сборен отбор на англичани, живеещи в Бонанова. През 1901-а Барса печели първия си трофей - Копа Макая, и впоследствие бързо се превръща във водещ клуб в Каталуня и Испания. Освен в местното първенство участва и в турнира за Кралската купа. През 1905-а завоюва за първи път титлата на Каталуня... Но да се върнем на Гампер. Той акостира в Испания година преди основаването на клуба заради бизнес. Прегръща каталунския национализъм и променя името си от Ханс на Жоан. Спортът е част от същността му. Имал е успехи в плуването, колоезденето, леката атлетика, ръгбито и, разбира се, футбола. Бил е капитан на швейцарския Базел, играл е и за Екселсиор Цюрих и ФК Цюрих, както и за отбора по ръгби Атлетик юнион в Лион (Франция) през 1897-а. Гампер изиграва за Барса 100 мача и вкарва 48 гола в периода 1899-1903. Ентусиазмът за раждането на Барса е бил водещ за него, но той трудно можел да си представи значителните събития, които ще последват. Настанява се в президентското кресло през 1908 година, опитвайки се да спаси клуба от изчезване заради трагичното му финансово състояние. Месеци по-късно Барселона вече има и собствен стадион - "Карер Индустриа", който е с капацитет 6000 места.

До 1925 година Гампер е оглавявал Барса общо 5 пъти. Той възражда отбора, който под негово ръководство печели 11 титли на Каталуня, 6 пъти Купата на краля и 4 купи на Пиренеите. По това време в състава се подвизават легендарни играчи като Рикардо Замора, Хосеп Самитиер и великият голмайстор Паулино Алкантара (само Лео Меси е с повече), който има 357 попадения в 357 мача. Последната година от престоя на Гампер в клуба съвпада с диктатурата на генерал Мигел Примо де Ривера. По време на футболна среща феновете освиркват Кралския марш, заради което стадионът им е затворен за 6 месеца, които по-късно са намалени до 3. Гампер подава оставка и напуска поста си. През 1928-а Барса е сред основателите на Примера дивисион и се включва в първенството, което веднага печели. Еуфорията обаче е помрачена от ужасяваща трагедия, разиграла се през 1930 г., когато основателят Жоан Гампер се самоубива на 30 юли. Краят на „златния период” е поставен със започването на Гражданската война и безпардонните опити на

диктатора Франко, който искал да види смъртта на FCB
 
Още по средата на 20-те години на ХХ век Барселона страда от Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие. Въпреки че продължава да притежава играчи от нивото на Венторла, Райш и Ескола, клубът навлиза в период на западане, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправя пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на броя на членовете) и спортен, където, въпреки че печели каталунския шампионат през 1930, 1931, 1932, 1934, 1936 и 1938 г., успехът в Испания все им убягвал.

Месец след като започнали военните действия, президентът Хосеп Суньол е убит от войниците на диктатора генерал Франсиско Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което подобрило финансовото състояние на клуба, но половината отбор бил изпратен на заточение в Мексико и Франция. На 16 март 1938 година фашистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца след това Барселона попада под окупация и като символ на каталунската националност клубът, който тогава имал само 3 486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. Две години по-късно Маркус де ла Меса, близък съдружник на режима на Франко, бил назначен за президент. С този ход гаврите на диктатора не секват. По същото време името на клуба било променено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на испанското Club de Futbol Barcelona (името било окончателно възстановено през 1973-а) и четирите червени линии на каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година. Каталунският език и дори флагът също били забранени. „Ударите” изхвърлят Барса от елитната група. През 1943-а  в първи полуфинал за Купата на краля отборът побеждава Реал Мадрид с 3:0. Преди реванша обаче се достига до абсурда съдията и шефът на сигурността на Франко да заплашват футболистите и Реал печели с 11:1. Отвратен от този антифеърплей, Маркус де ла Меса подава оставка като президент. Въпреки тежките години обаче Барса оцелява. Възстановява се социално, а в спортно-технически аспект дори напредва. През 1950 г. в отбора вече е един от най-нашумелите тогава играчи - Ладислау Кубала. С пристигането му
 
"Барса" излиза от „сянката” на мадридските Реал и Атлетико

Със спечелването на Испанската лига през 1945, 1948 и 1949 г., както и на Copa Latina, клубът изглежда тотално променен, загърбвайки проблемите от предишните години. С играчи от ранга на Сезар, Басора, Веласко, Курта и братята Гонзало, както и членовете Сегуер, Биоска и Рамалетс, клубът посреща своята 50-а годишнина (през 1949-а), подкрепян от 24 893 поддръжници и общо 21 титли на Каталуня, 9 купи и 4 трофея от испанското първенство. С идването на Кубала през юни 1950-а скоро става ясно, че Барса вече е прекалено голям отбор за стадиона си „Лес Кортс”. В периода 1951-53 г. печели всички възможни купи. Знаменитата атакуваща формация: Сезар – Басора – Кубала – Морено - Маншон донася петте купи - Испанската лига, Купа на краля, Latin Cup, трофеите „Ева Дуарте” и „Мартин Роси”. Приказният сън сякаш няма край и на хоризонта изниква

„Нова земя”, или футболната катедрала на Каталуня – стадион „Камп Ноу”  

Тогавашният президент на FCB Франсеск Миро-Санс влага цялата си енергия за построяването на новия дом на клуба - стадион “Камп Ноу”. Официалното откриване е 24 септември 1957 г., а на трибуните, изпълнени до краен предел, са 90 000 зрители. На него представления изнасят всички поколения досега, но първа е „трупата” на великия треньор Хеленио Херера. Привилегия за всеки е да наблюдава „артисти” като Костич, Цибор, Еваристо, Кубала, Еуложио Мартинес, Суарес, Вилаверде, Оливела, Женсана, Сегара, Грация, Вердес и Техада. Всички те донасят шампионските титли за 1959 и 1960 г. и Купата на УЕФА (тогава Купа на панаирните градове) през 1958 и 1960-а след победи съответно на английските Лондон XI (2:2 и 6:0) и Бирмингам. Месеци по-късно Барса побеждава кръвния враг Реал с 2:1 в мач за КЕШ и го отстранява от надпреварата. Това е първа загуба за Кралския клуб в европейските турнири до този момент. Барса е на крачка от трофея, но на финала в Берн отстъпва на португалския Бенфика с 2:3.

През 1962-а тимът губи още един финал - този за купата на УЕФА, след 1:1 и 2:6 от Валенсия. Следва обаче доста неуспешен период в историята на каталунския тим, въпреки че привържениците продължават да се увеличават. Само три трофея влизат във витрината през новото десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968 и Купата на УЕФА през 1966 г. след успех над Сарагоса 0:1 и 4:2. Еуфорията вече е отстъпила предните позиции на безпокойството и анализите за безплодните години. Президентското кресло се оказва неудобно и за кратко след Франсеск Миро-Санс се изреждат без успех още трима. Малка утеха е Купата на носители на национални купи (КНК) след победа с 3:2 над Слован (Братислава). Вторият от тях - Нарцис де Карерас, опитва да прикрие неудачите с лозунги, но след по-малко от две години сдава поста на Агусти Монтал.

През 1973 г. бордът, председателстван от него, прави велик ход, довеждайки легендарния холандец Йохан Кройф. Великият предводител на трикратния шампион на Европа Аякс веднага се превръща в лидер на тима. Легендарният холандски треньор Ринус Микелс – „бащата” на Тоталния футбол, изповядван от великия Аякс, вече е изваял и последните щрихи на чудесната нападателна линия: Решак – Асенси – Кройф – Сотил – Марсиал. Още през първия сезон тази „атомна” атака на каталунците смазва Реал насред "Бернабеу" с 5:0 и в края на първенството печели титлата след 14-годишно прекъсване. Идва и още една легенда на Аякс - Йохан Неескенс. Навръх 75-ия юбилей членовете са достигнали до 69 566, което прави "Барса" най-могъщия клуб на света. Това морално признание обаче остава неподплатено, защото в следващите три години титлите убягват на синьо-червените. В търсене на промяната се стига до освобождаването на Агусти Монтал. Друга загуба обаче остава неизлечима – заминаването на Кройф за САЩ през 1978 г. На 6 май същата година следва нов завой, който най-сетне води до

истинското възраждане с Хосеп Луис Нунес

Той става президент с ясно послание за съживяване и възобновяване и остава на поста до началото на настоящия век. От този момент Барса започва значителен период на разширяване и финансова стабилност, свързана с увеличаване на членовете на клуба, поземлени подобрения и най-вече спортен успех. С 30 000 каталунци, присъстващи на финала в швейцарския град Базел, Барса, водена от Йоаким Рифе, печели Купата на носителите на национални купи през 1979-а, поваляйки немския Фортуна (Дюселдорф) с 4:3 след продължения. Същевременно с неуспех завършва битката за Суперкупата срещу еврошампиона Нотингам – 0:1; 1:1. КНК обаче отново е във витрината три години по-късно, когато синьо-червените начело с Удо Латек побеждават у дома белгийския Стандартд (Лиеж) с 2:1, но и този път Суперкупата остава мираж след 1:0 и 0:3 от шампиона на Стария континент Астън Вила.

Месец по-късно е осъществен може би най-големият трансфер въобще в световния футбол. Диего Марадона стъпва на „Ноу Камп”. Еуфорията обаче е за кратко, защото след два сезона митичният аржентинец си тръгва тихомълком, като дори и донеслият първата световна титла за Аржентина Луис Сезар Меноти е безсилен. Година след него най-после титлата на Испания отново е притежание на Барса, чийто треньор е англичанинът Тери Венейбълс. След нея тимът веднага набелязва недостижимата дотогава Купа на европейските шампиони. Тя е много, много близо, но отново се оказва твърде хлъзгава. Барса губи на финала в Севиля от „социалистическия” Стяуа (Букурещ) с 0:2 след дузпи. Точно 11-метровите удари докарват кошмарите за каталунците. Румънският вратар Хелмут Дукадам спасява и четирите удара на синьо-червените, а двама от съотборниците му успяват да надвият испанския страж Урутикоечеа. Разочарованието на всички е огромно. Привлечени са още голмайсторът на световното в Мексико 86 – англичанинът Гари Линекер и националният вратар Андони Субисарета, но сериозни успехи липсват. Футболистите също не са доволни и през 1988-а дори вдигат бунт срещу ръководството. Тогава президентът Нунес предприема хитър ход и назначава за треньор легендата...

Йохан Кройф промени историята

Обстановката веднага се успокоява. С новата си философия за играта холандецът създава непобедим отбор, известен и досега с прякора си „Дрийм тим”. Гради го обаче внимателно камък по камък. Първо прибира един от най-стойностните централни защитници по онова време - сънародника си Роналд Куман. После взема и един от най-големите футболисти на Дания за всички времена Михаел Лаудруп. В тима са вече Бакеро, Амор, Бегиристайн, Салинас, Гойкоечеа, Ферер и Серхи. Още след първия сезон Кройф и възпитаниците му печелят КНК, надигравайки с лекота на финала италианския Сампдория с 2:0. Далеч по-труден е полуфиналът срещу българския ЦСКА, който започва кошмарно за каталунците. Буреносните облаци над тях докарва... Христо Стоичков. Йохан обаче е щастлив, защото най-после е намерил „оръжието”, което да пробожда смъртоносно съперниците. И през 1990-а българинът вече е със синьо-червената фланелка. Година след това без контузения българин Манчестър Юнайтед бие на финала за КНК Барса с 2:1. После „пъзелът” на Кройф се оказва непосилна за разрешаване задача за противниците. В резултат на това следват четири поредни титли, една Купа на краля, три Суперкупи на Испания, две такива на Европа и най-важното: на „Камп Ноу” вече е най-жадуваният и недостижим дотогава трофей – Купата на европейските шампиони.

Той е завоюван на 20 май 1992 година на лондонската „футболна Мека” - стадион „Уембли”. Барса отново срази Сампдория след попадението в 118-ата минута на Роналд Куман. Веднага е привлечен и суперголмайсторът Ромарио. Изпълненията на дуета Стоичков – Ромарио изправят феновете на крака почти през всичките 90 минути на мачовете. Две години по-късно отборът е близо до втора европейска титла, но губи в Атина с 0:4 от италианския гранд Милан. Това е втората загуба от „росонерите” за последните 5 години, след като през 1989-а Барса им отстъпва Суперкупата след 1:1 и 0:1. След световното в САЩ'94 идва и още един от героите му - румънският титан Георге Хаджи. Следват два ялови сезона и холандският треньор се скарва с президента Нунес, който го освобождава. Въпреки това Кройф е наставникът, задържал се най-дълго начело на състава, и печели общо 11 титли. Няма съмнение, че огромен дял в завоюването им имаше и безспорно най-силният му футболист от онова поколение е Христо Стоичков. Този ореол на българската легенда отчасти може да оспори само Ромарио, но той бе за твърде кратък период в Барса и няма яркото излъчване на българина. След това уточнение остава да изречем закономерността, че по времето на Кройф

Стоичков – знамето на Барса

През 1989 година, в полуфинална среща от турнира за Купата на национални купи, Барселона играе полуфинал срещу ЦСКА (София). "Армейците" се представят изключително достойно, като Христо Стоичков отбелязва общо 3 гола в двете срещи. Същият сезон той е голмайстор на Европа. Това прави силно впечатление на Йохан Кройф, който поставя задача на ръководството на клуба да доведе българина на „Камп Ноу”. След редица препятствия (законодателството на Народна Република България, което забранява трансфер на футболисти под 28-годишна възраст) Христо Стоичков е закупен за рекордните 4,5 милиона долара. Още от първата тренировка Кройф разбира, че се е сдобил не просто с класен футболист, а с истински лидер. Футболист, който допринася изключително много за успехите на каталунците в следващите няколко години. 
Още в първия си мач за клуба българинът отбелязва гол. В сезона 1990-1991 Стоичков става голмайстор на Барселона с 14 попадения. Благодарение на неоспоримите си футболни качества, непримирим дух и спортна злоба той допринася изключително много за спечелването на 5 титли на страната, 1 КЕШ (купа на европейските шампиони), 2 купи на Испания и 1 КНК.

През 1994 г. Стоичков е избран за носител на "Златната топка". Той е и единственият българин, печелил някога най-голямото индивидуално футболно отличие. През лятото на 1994 година Христо демонстрира класата си на Световното първенство в САЩ, като националният ни отбор достига полуфинал, а Стоичков е голмайстор на първенството. За периода си в Барселона Ицо изиграва 225 мача, като отбелязва 119 гола. В интервю Йохан Кройф заявява, че българинът е най-добрият футболист, с когото някога е имал възможност да работи. Ицо е идол на цяла Каталуня. Подобно на „учителя” Кройф (като състезател) и Стоичков е с огнен характер. Паралелно с успехите двамата неведнъж влизат в нелицеприятни диалози. След серия такива през 1995-а българинът напуска и отива в италианския Парма. Година по-късно Кройф го няма и той се завръща в Барса. С Боби Робсън, бразилеца Роналдо и Луиш Фиго печели КНК. Английският специалист обаче е наследен от холандеца Луис Ван Гаал. Скандал след скандал са отношенията между него и Стоичков. Разривът е неизбежен. Фитилът е запален заради мача на България с Аржентина през 1998-а. Нападателят си заминава за родината на 2 март, макар да са му разрешили от 3-и. На 7-и президентът на Барса Нунес печели вота на недоверие и това развърза ръцете му срещу непокорния българин, който е идол на запалянковците. Именно заради феновете Ицо е недосегаем преди референдума. Договорът, който изтича на 30 юни, е скъсан по взаимно съгласие, като ръководството е принудено да направи сериозни отстъпки по искане на футболиста. Самият той дава пресконференция.  Запитан защо големите играчи на Барселона винаги биват принуждавани да си отидат, той заяви: “Сигурно за да не правят сянка на дребосъците” - с ясен намек за ниския ръст на Нунес.

Стоичков обвинява президента, че го използвал и го върнал в отбора преди време само от предизборни мотиви. “Защото знаеше, че публиката ме обича”, обяснява Камата. После сравнява Ван Гаал с Кройф, определяйки Йохан  за “номер едно”. Проблемите му с треньора започнали още на лагер-сбора в Швеция преди началото на първенството. “След това не се осмели да каже публично, че нямам място в отбора, понеже идваха избори”, добавя Стоичков. След драматичната раздяла Христо се завръща в ЦСКА. Следва период без много радости. Той отново връща клуба в подножието на футболния Олимп. Така продължава животът на каталунския тим. С идването на

 адвокат, „черно лале” и зъбльо - магьосник

Барса пак е на пиедестал. След освобождаването на Кройф за треньор е назначен англичанинът Боби Робсън, който обаче остава само един сезон и въпреки че изрича: "Каталуня е държава, а ФК Барселона е нейната армия", си тръгва. Няма как обаче да бъдат отречени успехите му. След победа над френския Пари Сен Жермен с 1:0 във витрината влиза рекордната четвърта КНК. Освен нея там са и Купата на Испания, националната и европейската Суперкупа. По това време в тима е новата бразилска перла Роналдо. Луис ван Гаал от Аякс е назначен за наследник на Робсън и печели 2 титли, като втората е навръх 100-годишния юбилей. Най-добрият футболист в този период е бразилската звезда Ривалдо. Холандският специалист обаче така и не успява да спечели привържениците на своя страна. Президентът Нунес си тръгва през 2000 г., оставяйки клуба в ръцете на един от заместниците си - Жоан Гаспарт. Същата година Луиш Фиго разярява феновете, като преминава по скандален начин в Реал М срещу 55 млн. евро, а те хвърлят по него свинска глава по време на дербито с кръвния враг.

Три сезона са доста дълъг период на неуспехи и президентът Гаспарт подава оставка. Адвокатът Жоан Лапорта печели президентските избори през 2003 година и това връща доверието на феновете. Същото лято е привлечен Роналдиньо от ПСЖ, който се превръща в новата суперзвезда не само на състава, но въобще в цял свят. Лапорта продължава традицията и нов холандец е назначен за треньор - Франк Рийкард. Следват незабравими мачове на тима, гарнирани с грандиозни спектакли на веселото момче с големите зъби – Роналдиньо. През 2005-а отборът става шампион на Испания. Следващият обаче е приказка. Барса отново е с титлата на страната, но върхът е спечелването на втората КЕШ в историята на клуба след успех с 2:1 над Арсенал в Париж. Месеци по-късно най-добрият играч на лондончани Тиери Анри идва на „Камп Ноу” срещу сумата от 24 млн. евро. Новият сезон обаче носи разочарование и едното такова е загубата с 0:3 от Севиля за европейската Суперкупа. В резултат на тези нерадости Рийкард си тръгва, а малко след това го последва и Роналдиньо. Нов холандец не идва, но пък треньорския пост заема чист каталунец – рожбата на Барса Джосеп Гуардиола. Под негово ръководство тимът крачи уверено към титлите на Испания, Европа и света. Сред жадната за успехи „детска градина” ясно се чуват бойни възгласи на дребосъка Лео. Следва …
 
Ерата на Меси и Пеп

В началота на сезон 2008-09 на кормилото на Барселона застава клубната легенда и участник от „дрийм тима“ Джосеп Гуардиола заменил на поста холандеца Франк Рийкард. Пеп е в началото на своята треньорска кариера и до момента е водил само „Б“ отбора на каталунците. Още в първия си сезон начело на родния клуб той печели абсолютно всички трофеи, които е възможно да бъдат спечелени. Като за начало става шампион по категоричен начин, два кръга преди края на шампионата в Примера дивисион и с осем точки преднина пред кръвния враг — Реал Мадрид. Печели и Купата на краля като на финала побеждават Атлетик (Билбао) с 4:1. Каталунците постигат исторически требъл след като на финала на Шампионска лига подчиняват Манчестър Юнайтед с 2:0. Успехите не приключват дотук. Пеп остава на „Камп Ноу“ до лятото на 2012-а. Равносметката му за този 4-годишен период е 3 шампионски титли на Испания, 2 национални купи, 3 пъти Суперкупа на Испания, 2 Световен клубен шампион, 2 Шампионска лига, 2 Суперкупа на Европа и 2 най-добър треньор на клуб на света.

Главно действащо лице в споменатите успехи е може би най-големият футболист в света за всички времена Лионел Меси. Аржентинецът вече четири пъти е избиран за най-добрия футболист в света и 3 пъти е носител на "Златната обувка" за голмайстор на Европа. Автор е и на 24 индивидуални рекорда като реализатор. През миналото лято бе избран за най-добър футболист на Мондала в Бразилия, където родината му Аржентина стана вицесветовен шампион. От началото на кариерата си до момента е изиграл за Барса над 500 мача в които е реализирал рекордните за клуба над 400 гола.

Разбира се Барса не е само Меси. Партнираха му и продължават да го правят големи играчи като Чави Ернандес, Андрес Иниеста, Карлес Пуйол и останалите испанци в тима. Играта, която демонстрира Барса - с постоянно притежание на топката, продължава да им носи както успехи, така и безброй аплодисменти и признание. Именно този начин на действие на терена бе основата и на националния тим на Испания, който за 4 години в периода 2008 – 2012 спечели 2 европейски и 1 световна титла.

През миналато лято ходовете на клуба останаха в сянка, заради Десетата на кръвния враг Реал Мадрид и световното в Бразилия. Футболните фенове по света бяха захласнати по Кристиано Роналдо и немската машина на Льов и някак си пропускаха покрай себе си събитията при каталунците. Привличането на заклеймения като „Канибал“ Луис Суарес (с наказание до октомври 2014 г.) дори предизвика нотки на съжаление към Барса, а някои стигнаха по-далеч, определайки трансфера като отчаян ход на един изхабен и замиращ отбор. През току що завършилият сезон обаче ясно се видя, че атомното трио Меси – Суарес – Неймар няма свой аналог по света. По всяка вероятност тази тенденция може да се запази и в близките поне 2 сезона. Междувременно клубът понесе жесток удар –

Смъртта на Франсеск "Тито" Виланова

Той бе помощник на Гуардиола и го наследи като старши треньор на 15 юни 2012-а. Още в първият си сезон стана шампион на Испания с рекордните 100 точки. Тито Виланова не успява да ръководи последния мач от първия полусезон (с Валядолид), тъй като само няколко дни преди това се подложи на операция. Лекарите установяват, че има тумор на слюнчената жлеза. Операцията преминава успешно. След като преборва на два пъти рак, Тито умира на 25 април 2014 г. Той обаче остава завинаги в сърцата на каталунците.

Лучо по стъпките на Пеп

За следващ треньор е назначен аржентинецът Херардо Мартино. Успехи липсват и година по-късно той е заменен от бившият футболист на клуба Луис Енрике. До момента Лучо повтаря успешния дебют на Гуардиола. За да е пълен триумфа обаче в събота – 6 юни, той трябва да покори най-високия връх – Шампионската лига. Арената е Олимпийския стадион в Берлин, а съперникът Ювентус.

Успехите на терена някак оставят в сянка ръководството на Барса. След Лапорта в шефското кресло се настани Сандро Росей, отстъпил го в последствие на настоящия президент Хосеп Мария Бартомеу. Истинският бос обаче е отборът, който пише поредната велика страница в историята си. Всичко това нареди каталунския тим сред грандовете в световния футбол …

ТОВА Е БАРСЕЛОНА:

Отличия:
23 пъти - Шампион на Испания: 1929, 1945, 1948, 1949, 1952, 1953, 1959, 1960, 1974, 1985, 1991, 1992, 1993, 1994, 1998, 1999, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2015
27 пъти - Купа на Краля (рекорд): 1910, 1912, 1913, 1920, 1922, 1925, 1926, 1928, 1942, 1951, 1952, 1953, 1957, 1959, 1963, 1968, 1971, 1978, 1981, 1983, 1988, 1990, 1997, 1998, 2009, 2012, 2015
11 пъти - Суперкупа на Испания (рекорд): 1984, 1992, 1993, 1995, 1997, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013
2 пъти – Купа на Испанската футболна лига: 1983, 1986
4 пъти –  Суперкупа на Европа: 1993, 1998, 2009, 2011
2 пъти – Световно клубно първенство: 2009, 2011
4 пъти – КЕШ (Шампионска лига): 1992, 2006, 2009, 2011
4 пъти –  КНК:  1979, 1982, 1989, 1997
3 пъти –  Купа на УЕФА: 1958, 1960, 1966

Легендарни футболисти:
Рикардо Замора, Паулино Алкантара, Хосеп Самитиер, Ладислау Кубала, Карлес Решак, Йохан Кройф, Мигел Бернардо Барнкети - Мигели, Йохан Неескенс, Алесанко, Бернд Шустер, Диего Марадона, Ханс Кранкъл, Андони Субисарета, Енрике Кастро Гонсалес - Кини, Роналд Куман, Гари Линекер, Джосеп Гуардиола, Христо Стоичков, Ромарио, Ривалдо, Роналдо, Роналдиньо, Хосе Мария Бакеро, Лионел Меси, Карлес Пуйол, Чави Ернандес, Андрес Иниеста и други.

Легендарни треньори:
Йохан Кройф, Хеленио Херера, Франк Рийкард, Фернандо Даучик, Боби Робсън, Джосеп Гуардиола и други.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти