А сега накъде за бога на трансферите Мончи?

А сега накъде за бога на трансферите Мончи?

След 16 години на безпрецедентни успехи трансферният гуру Рамон Родригес Вердехо „Мончи” обяви най-тъжния за себе си възможен трансфер (при купищата напуснали за огромни пари звезди любимия му клуб): напуска Севиля.

Каква е причината? Това ли е идеалният момент за напускане на клуба? Какво ще стане с вече задействания план за оформянето на състава за новия сезон? Наистина ли си тръгва по лични причини, или е заради оферта от могъщ клуб? Достигнал ли е тавана си в Севиля? Ще може ли президентът Хосе Кастро да предотврати напускането му, както стори преди Хосе Мария дел Нидо? Ами Унай Емери? И той ли ще си тръгне?...

Множество са въпросите, останали да висят във въздуха в последното денонощие и подлудили обожаващите своя спортен директор севилисти. Лека-полека отговорите ще излязат. Отчасти и защото самият Мончи ще ги даде.

В понеделник, когато си вършеше работата съвсем нормално (посрещна агенти сутринта, следобед бе на връчване на награди), той бе лаконичен на заседанието на управителния съвет. Това ни оставя да опитваме да навръзваме събития в търсенето на отговор на наглед необяснимото.

Спомнете си например една фраза на Емери по време на честването миналия понеделник: „Много обичаме Лига Европа… но сега скачаме за Шампионската лига!”. А после се сетете за друга на Мончи само преди няколко дни: „Много се радвам, че съм където съм. Аз съм първо севилист и чак после спортен директор. Когато човек има всичко, което му е нужно, няма причини да търси промяна.”

След анализ на двете фрази и няколко телефонни обаждания се загнездва изводът, че може би ръководството на клуба не е дало на двамата необходимите им инструменти, за да мечтаят за атака на трофея в ШЛ, да направят отведнъж нужния скок в качеството. Така отново, както всеки сезон, са ги оставили да гонят чудеса.

Жарта още тлее, а Мончи вече е сторил твърде много за „лос бланкирохос”. Истинската звезда на историческата Севиля има правото, след 9 големи купи за 16 години, също като многото създадени и продадени от него да поиска да си тръгне в търсене на по-синьо небе.

Но къде би отишъл? Сега този въпрос си задава целият футболен свят. При богаташите, на които досега прескъпо продаваше ли?

От снощи свързват трансферния гуру с Реал Мадрид на Флорентино Перес и Манчестър Юнайтед на Жозе Моуриньо, ала е много трудно да си представи човек как Мончи би работил с две толкова мешащи се в неговото поле личности.

Той вече имаше една възможност да иде в Мадрид, също и в Малага и други клубове (през 2006 г. дори подписа предварителен договор с Алмерия и го разтрогна бързо след намесата на Дел Нидо). Предпочете обаче да продължи да работи по своя начин, близо до дома си, с 15-те си постоянно обикалящи футболната планета сътрудници. Севиля му даде пълна независимост и автономия плюс последната дума за всеки трансфер – и входящ, и изходящ.

Точно това Мончи цели най-много, оттам идва и усещането, че слуховете за интерес от „Сантиаго Бернабеу” са само слухове. Неговите приятели и съветници предвиждат, че би се провалил при работа рамо до рамо с Флорентино. От друга страна не би било никак странно това Перес да мисли за Мончи за запълване на позицията, която толкова очевидно липсва в неговия щаб, още повече че именно този пункт е причина за толкова много критики към президента на шампиона на Европа.

Мнозина биха платили прескъпо, за да могат да влязат в убежището на (бившия?) спортен директор на „Рамон Санчес Писхуан” и да хвърлят дори само един поглед върху стотиците категоризирани и класифицирани доклади, които пази в тайната си каса. Мончи е мъж с ниво и на място. Последната му работа бе да утвърди в Севиля Унай Емери, който бе изкушаван от Реал Мадрид преди финала на ШЛ с Атлетико Мадрид в Милано, и да прояви интерес към Марк Бартра за евентуален трансфер за 8 млн. евро. Напълно в стил „Мончи”.

 

ТРОФЕИТЕ ПРИ МОНЧИ (2000-2016?)

Купа на УЕФА/Лига Европа: 5 – рекорд (2006, 2007, 2014, 2015 и 2016)

Купа на краля: 2 (2007 и 2010)

Суперкупа на Испания: 1 (2007)

Суперкупа на Европа: 1 (2006)

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НЕТНИ ПЕЧАЛБИ ОТ ТРАНСФЕРИ ПРИ МОНЧИ

Даниел Алвеш: 35, 8 млн. евро

Серхио Рамос: 28 млн. евро

Карлос Бака: 23 млн. евро

Жулио Баптища: 22 млн. евро

Хосе Антонио Рейес: 22 млн. евро

Хесус Навас: 21+4 млн. евро

Алберто Морено: 16+6 млн. евро

Жофри Кондогбиа: 16 млн. евро

Иван Ракитич: 15,5 млн. евро

Алейш Видал: 15 млн. евро

Алваро Негредо: 10+3 млн. евро

Гари Медел: 10 млн. евро

Федерико Фацио: 9,8 млн. евро

Луис Алберто: 8 млн. евро

Адриано Корея: 7,5+4,5 млн. евро

*Заб.: в списъка не се включват още куп отлични и изгодни трансфери, донесли печалба не толкова финансово, колкото чисто спортно-технически, като например тези на Фредерик Кануте, Луиш Фабиано, Ренато, Сейду Кейта, Кристиан Поулсен, Евер Банега и други.

По материали на „Естадио Депортиво” и „Мундо Депортиво”

Още от Футбол свят

Виж всички