Гледай на живо

Тежко поражение за Славия в Турция, Локомотив (Пд) с обрат срещу Марица на "Лаута"

Тим непобедим, тим безсмъртен – това е Севиля

Тим непобедим, тим безсмъртен – това е Севиля

За Севиля печеленето на Лига Европа е като да играеш в задния двор на къщата си. Щастливи са да играят в четвъртъците и да не оставят жив никого. Три поредни години, общо пет трофея – най-голямата доминация в историята на този турнир. Успехите вече спряха да изненадват, при все че остават мотивите за празнуването им от феновете (и как иначе!). Когато влезе в надпреварата, Севиля е фаворитът и останалите се ограничават само в това да опитват да го спрат. В последните три години всеки един от опиталите остана с празни ръце. Накрая ще вземат да сменят името на трофея, който момчетата на Унай Емери окончателно прибраха при себе си. От ерата на Байерн (Мюнхен) през 1970-те, никой тим не бе печелил три европейски купи подред. Нещо повече – до момента андалусци не са изгубили и един финал. Пет от пет – като грандовете. Те са непобедими.

Преди този финал очакванията бяха, че той може да е различен от предишните, тъй като съперникът бе исторически клуб в евротурнирите, патриций в световния футбол. Говорим за Ливърпул, чието име продължава да звучи високогласно, но сега без толкова съдържание. Нервите не надвиха „бяло-червените”. Не ги сломи нито гербът насреща, нито червеният екип, нито „You'll never walk alone”, нито гръмовното надмощие като численост на мърсисайдците по трибуните. Нито пък се оказа решаващо това, че противникът поведе през първото полувреме и игра много по-добре. В крайна сметка подходът на Севиля, поне в Лига Европа, винаги излиза печеливш.

Привържениците на Ливърпул имат мотиви да съжаляват. Видяха своя отбор да доминира през първото полувреме и се насладиха на изумителен гол на Даниел Стъридж с външен фалц с левачката в далечния ъгъл. Мигове на възход на „червените”, които атакуваха, биеха за първа топка и тичаха като отвързани – напълно в стила на британския футбол, с тотален интензитет и отдаденост. Ливърпул разполага с талант напред и лагуни отзад, макар че в онези моменти за феновете му всичко бе розово и не си спомняха за тази жестока реалност. За андалусците предстоеше изкачване на планина, ала те не трепнаха. Не знаят що е страх, безсмъртни са.

Към тегобите на мърсисайдци могат да се добавят двете претенции за дузпи – и двете за игра с ръка, и двете много вероятни дузпи. Съдията Юнас Ериксон не ги видя така и това смали проблемите за един безпътен през първото полувреме отбор на Севиля. Също така е вярно, че Ливърпул на Юрген Клоп твърде често объркваше интензитета с агресията и изнесе рецитал от ритници, от които съперниците оцеляха по чудо. Шведският рефер гледаше това и даваше нарушения, но изглеждаше еднакво незаинтересуван и да раздава жълти картони, и да показва чисти дузпи. Тимът на Емери дочака гроги почивката и именно в тази почивка се зароди всичко.

Досега не се знае какво е казал на своите играчи треньорът тогава, ала реакцията бе моментална. Или пък нищо особено не им е казал и всичко е било просто удар на съдбата. Работата е там, че още в първата атака второто полувреме топката се озова на десния фланг и там да прави магия се нае десният бек Мариано. Някой трябва да се наеме да обясни защо Франция се отказа от Кевин Гамейро за Евро 2016. Той е бърз, умен и разбира от футбол достатъчно, за да знае, че когато бекът има топката на фланга и се готви да центрира, той трябва да убие, ако трябва, но да изпревари защитника срещу себе си и да вкара гол. Същото нещо, което е един от фундаментите за всеки футболист, не осъзнаха нито Деян Ловрен, нито старецът Коло Туре, които не съумяха да спрат напора на французина и го оставиха сам пред празната врата, за да изравни.

Първа минута на второто полувреме и целият мач се бе променил. Докато само преди 15 минути всичко бе напъни на Ливърпул и молитви на Севиля, сега видяхме изцяло нов свят. Във футбола голът е магия, способна да мести планини и да променя динамики. Севиля го повярва, защото как иначе? Все пак те са кралете на този турнир, абсолютните царе на европейските четвъртъци. Никой не може да твърди обратното. Това също дава крила – за да побеждаваш, е важно да знаеш как да побеждаваш, да познаваш тайните на успеха. Казват, че за да победиш, първо трябва да загубиш и сигурно точно това си мислят в този момент на „Анфийлд”. В речника на Севиля тази крайност дори не се обсъжда.

Напорът на Ливърпул, довел само един супергол, бе подет от Севиля и го превърна в ярост. Един футболист изпъкна над всички, при все че успехът бе плод на отборен труд – Коке. Бекът по природа, иначе крило тази вечер, кара втория и третия гол, изживя една от най-хубавите вечери в живота си и избута своите до светлото и добре познато бъдеще. Накрая с усмивка видя по навик как истинският капитан – Хосе Антонио Рейес, се качва в ложата, за да приеме купата. За постоянно.

Трибуните в Базел, които изглеждаха като тези на „Анфийлд” с толкова фенове на „червените”, останаха неми пред поредния велик успех на андалусците в последното десетилетие. Останаха в ступор, неразбрали как техните любимци от толкова добри през първото полувреме се пречупиха при първия обратен удар от съдбата.

Емери правеше маймунджулъци край тъчлинията, защото това театралничене е негов обичай. Легна си с трета поредна купа в Лига Европа, след като трябваше да понесе много. Защото, това е истината, неговият футбол не е най-красивият на света. Никой обаче не може да оспори ефективността му, а това най-често е, което е най-важното накрая. Треньорите като него струват много и това лято отново ще се говори постоянно за възможно негово напускане на Нервион. Не може да доказва още много в Севиля, тъй като вече е най-успешният треньор в историята на клуба. Остава му единствено мечтата за по-предно класиране в Шампионската лига, което се разминава на „бяло-червените” досега. Този сезон играха първо там, но завършиха 3-ти в групата си и бяха изхвърлени в ЛЕ, което е все едно да бъдеш заточен в собствения си заден двор.

Третият пореден триумф на Севиля бележи нов удар за испанския футбол – това ще е третата година поред, в която и двата европейски турнира ще бъдат спечелени от отбори от Ла Лига. Премиър Лийг е по-популярна и, разбира се, по-богата, ала в Европа се излага. Нейните тимове не са на висотата, на която би трябвало да бъдат – нито по реноме, нито по бюджет. Ла Лига може и да е неравностойна на различните си етажи, но създава отбори, които умеят да се конкурират. А между тях няма друг като Севиля – бесен, мощен, силен, непобедим, безсмъртен… шампион. Сега им остава Купата на краля.

Гонсало Кабеса, „Ел Конфиденсиал”

Още от Футбол свят

Виж всички