Испания е мерилото за целия европейски футбол

Испания е мерилото за целия европейски футбол

Логиката ме караше да си мисля, че финалът на Шампионската лига няма да е нова мадридска класика. Но Атлетико, който за съжаление отстрани Байерн (Мюнхен) на полуфиналите, и Реал Мадрид заслужиха мястото си в сблъсъка на „Меаца”. Затова и се повтори финалът от Лисабон през 2014 г.

Този път двубоят бе също толкова емоционален и ми напомни на нашия легендарен финал срещу Атлетико Мадрид в Брюксел през 1974 година. Тогава завършихме 0:0 в редовното време и в продълженията бяхме на прага от поражение, когато Шварценбек изравни буквално в последната минута с един зверски изстрел. Тогава нямаше въведени дузпи, та играхме втори мач на същия стадион два дни по-късно. Бихме 4:0.

След като миналия сезон Барселона спечели Шампионската лига, а Севиля взе за трети пореден път трофея в Лига Европа, трябва да изясним едно нещо: Испания доминира във футбола в Европа.

Отборите, които изглеждат най-близо до нейните, са Байерн и Борусия (Дортмунд) – съответно шампионът и подгласникът в Бундеслигата. Може би и Ювентус. Там където не видяхме промяна на тенденцията е Англия. Въпреки огромните финансови постъпления на клубовете.

Като гледах финала в ШЛ тази година, съжалих донякъде играчите. Там всички бяха дошли „на изпарения”, както ги описа един журналист. В Испания футболистите имат изцеждаща Лига от 20 отбора, а плюс това и Купа на краля, международни състезания… и на това отгоре продължения и после дузпи във финала на най-големия турнир.

В подобни вечери, при такива обстоятелства, един играч трябва да извади нещо повече от себе си. Като Гарет Бейл. Като зрител изпитваш болка, когато го гледаш как се запътва разбит към точката за изпълнение на дузпа. А после я вкара така авторитетно.

От моята гледна точка Реал Мадрид заслужи победата, въпреки че мачът висеше на косъм дълго време. В миналото не виждахме Кристиано Роналдо в собственото си поле да помага на защитата, а сега тези задачи бяха изпълнявани също от Бейл, Карим Бензема и останалите офанзивни таланти.

При все това се надявам следващият финал да не е ново мадридско дерби. Може би там ще е новият треньор на Байерн – Карло Анчелоти. За последно го стори преди две години, когато донесе Десетата на „белите”. Общо има три Европейски купи, което не е лоша визитка.

Повечето играчи във финала в Милано почти няма да имат време за почивка. Съвсем скоро предстои Евро 2016, а испанците, които ще защитават купата си, със сигурност ще имат какво да кажат.

За мен има три фаворита: това са световният шампион Германия, домакинът Франция и действащият европървенец Испания. В състава на Висенте дел Боске вече не е велик играч като Чави, а треньорът остави отвън и двама калени в битките ветерани като Фернандо Торес и Диего Коща. Целта пред Дел Боске сега е да задържи високото ниво на тима си, докато го подмладява. Ето например Лукас Васкес, който на 24 години не бе играл на най-голяма сцена, а на финала в събота влезе отлично като смяна и вкара първата дузпа накрая, като че беше в контрола.

Французите имат голямо предимство пред останалите с домакинството си. А и могат да се вгледат в примера на Атлетико. Там Антоан Гризман се утвърди като играч от световна класа. Той реши полуфиналния реванш в ШЛ в Мюнхен. Мнозина щяха да се уплашат да се доближат до Мануел Нойер за двубой един на един. Той обаче не трепна.

Остава ми да анализирам Германия, където Йоахим Льов също е включил нови лица. В Бундеслигата има множество младоци, които показват своя потенциал да се превърнат във велики играчи. Рядко един треньор е разполагал с изпълнено с толкова талант люпило.

След трите големи фаворити има няколко национални тимове, които имат качествата да предложат изненади. Например Белгия, която е много повече от Кевин Де Брайне и Еден Азар. Яник Ферейра Караско бе автор на гола на Атлетико във финала на ШЛ и се включи впечатляващо като смяна.

А да. Винаги в сметките са и италианците. Макар вече да не разполагат с двама гении като ветерана Андреа Пирло и непредвидимия Марио Балотели, никога не трябва да залагаш срещу „скуадра адзура” на голямо международно състезание.

 

Франц Бекенбауер, „АС”

Още от Футбол свят

Виж всички