Фреди Бобич: Структурите в България не действат

Фреди Бобич: Структурите в България не действат

В днешния футбол се говори за супертриото Меси – Неймар - Суарес. Но още през 90-те години в малкия Щутгарт светът се захласваше по магическия триъгълник Балъков – Елбер - Бобич. Екип на предаването "Код Спорт" по TV+ гостува на европейския шампион Фреди Бобич по време на световното първенство по футбол на сняг.   

- Хер Бобич, виждаме ви в прекрасна форма на световното първенство върху сняг в Ароза. Какво изживяване е да сте тук?

- Не ми е за първи път, а за шести. Много е приятно да съм гост на този турнир. Винаги е специално, защото играем на особено голяма надморска височина. В планината, навсякъде около нас има сняг. Много е студено. За нас, бившите футболисти, е нещо доста различно и специфично. Това, разбира се, не е футболът, който сме играли преди.

- В Германия често припомнят за магическото трио Бобич -  Елбер - Балъков. Спомняте ли си и в планината за онези времена? Какво ще ни разкажете?

- Абсолютно сте прави, че и в Ароза се говори за магическия триъгълник. Тези времена бяха паметни за нас. Бяха хубави. Да играя с Красимир и Джоване Елбер в Щутгарт беше огромно удоволствие. Доставяхме наслада на хората и не се учудвам, че и днес в Германия не спират да говорят за нас. Имахме много, много прекрасни спомени не само от терена.

- Коя беше най-добрата комбинация на магическия триъгълник?

- Никога не правихме едно и също нещо. Импровизирахме, бяхме различни футболисти. Красимир беше главата на триото. Наричахме го нашия баща. Технически перфектен футболист, нищо не изпускаше от погледа си. В това време беше в пика на кариерата си. Вкарваше феноменални голове от свободни удари. Джоване беше техничар, не можеш да му запомниш финтовете, много интуитивен. Аз пък бях много целеустремен. Играех най-динамично. И когато ни събереш тримата, комбинациите се получаваха, без да ги учим.

- Вашите корени са от Хърватия и Словения. Балъков е от България, а Елбер е от Бразилия. Как станахте така близки приятели?

- На първо място, защото се разбирахме добре. Красимир можеше да говори сърбо-хърватски. Елбер говореше перфектно немски. И с него се разбирах. А Бала и Джоване си приказваха на португалски. Красимир вече бе направил голямо име в лисабонския Спортинг. Така си говорихме помежду си и винаги се разбирахме. Беше ни лесно. Освен това Бала впечатляващо бързо научи немския, така че езикът стана един и същ.

- Кой беше душата на триото?

- Абсолютно ясно е - името му е Елбер. Не спираше да си прави майтапи. Имало е случаи да не можем да се спрем да се смеем заради него. 

- Ядосвал ли сте се на Балъков?

- Не, не помня. Сигурно на терена е имало определени ситуации, когато сме си казали и нещо по-остро. Всеки си е изказал мнението. Това е съвсем нормално. Ние сме колеги, уважавахме се. Но дори приятелите понякога трябва да са по-твърди.

- По ваше време Щутгарт играеше може би най-красивия футбол в Бундеслигата. Защо не успя да стане шампион?

- Защото играхме само два сезона заедно. Ако бяхме останали в Щутгарт още две-три години, съм убеден, че щяхме да сме шампиони. Успяхме да спечелим Купата на Германия и да се класираме четвърти в Бундеслигата. Борихме се много, искахме и титлата. Но не бяхме узрели за триумфа. Отборът точно бе започнал да се развива, когато Джоване ни напусне и силата ни спадна.

- Как така позволихте на Джанфранко Дзола само няколко секунди след влизането си във финала за КНК да вкара гол за Челси, който се оказа единствен?

- Изключително горчив момент за нас. Дзола тъкмо бе влязъл и може би никой от нашия тим още не го броеше. Защитата ни проспа ситуацията и Дзола вкара този гол. Голямо нещастие, защото не трябваше да губим този финал. Болеше ни много.

- Щутгарт ли беше по-добрият отбор?

- Като цяло финалът беше равностоен. Вървеше към справедливо равенство. Който имаше повече късмет, той щеше да спечели. Още ме е яд, но така се случва във финалите.

- Преди финала в самолета за Швеция Балъков имаше проблеми с един журналист. Повлия ли това върху мача?

- Въобще не. Бяхме се концентрирали изцяло върху мача. Всичко останало наоколо го бяхме забравили. 

- След вашата ера Щутгарт все пак стана шампион, но в последните години в клуба се говори много повече за оцеляване. Какво се случва?

- Не само Щутгарт е в такова положение. И други отбори с големи традиции като Хамбургер и Вердер се борят да не изпаднат. Проблемът е, че се появяват нови клубове с амбиции, богати спонсори, скъпи футболисти. Вижте Инголщад как се представя в първия си сезон в Бундеслигата. Лайпциг също атакува. Хофенхайм вече стана основен участник в Бундеслигата. Футболът се променя. Германия не е изключение. Така някои традиционни клубове се оказват в проблемна ситуация, защото нямат достатъчно капитали. Когато не ти достигат парите, няма как да вземеш най-добрите играчи. Започват постепенно да се трупат и дългове, които не можеш да покриеш. А освен това оставаш далече от върха, защото другите са богати. Щутгарт днес  е пример за това негативно развитие.

- Съгласен ли сте, че във футбола започна да се говори повече за пари, отколкото за играта?

- Аз искам да говоря за футбол, за таланти, за играчи. Но не можем да подминем факта, че футболът е едно бизнес начинание. Съвсем ясно е, че когато имаш по-големи възможности, взимаш по-добрите футболисти, по-добре научените играчи. Това е пазар и той се подчинява на пазарните закони. Който може да си позволи повече качество, накрая се радва на повече успехи. 

- Защо напуснахте като спортен директор на Щутгарт?

- Защото имахме различни виждания с президента и борда на директорите. Аз исках да се променят неща, а те не. Окей, няма проблеми. Така е във футбола. Хората се събират и се разделят.

- Представяте ли си, че един ден Балъков ще бъде треньор на Щутгарт?

- Защо не? Но в Щутгарт се страхуват да поканят Красимир. Той е голямо име. Има повече от 100 мача за отбора. Затова и ги е страх от него.

- Като директор предлагали ли сте го за треньор?

- Да, имаше една ситуация, в която исках да назнача Красимир за треньор на Щутгарт. Но нямах право еднолично да взема решението. Клубът не е моя собственост. Трябваше да обсъждаме с борда на директорите и президента. А не всички бяха убедени, че Красимир е правилното решение.

- Балъков беше една от най-добрите десетки на своето време. Мислите ли, че не му върви като треньор?

- Не съм съгласен, че не му върви. Аз съдя по това, което е направил. Винаги клубовете му са били много подредени, въпреки че често не са имали достатъчно средства. Балъков обича и работи с младите футболисти. Когато започна кариерата си в Грасхопърс, отиде в един отбор с голямо име, който нямаше никакви пари. Въпреки младите момчета, Балъков беше успешен. В Черноморец (Бургас) работихме заедно и имахме много млад състав. Не бяхме най-богатият клуб в лигата, но изградихме много неща. В Хайдук всички бяха доволни от Балъков. После в Кайзерслаутерн определено нямаше късмет. Когато пое тима, той вече беше изпаднал. Президентът направи грешка, че го уволни. В Литекс вие знаете по-добре какво се случи. Аз съм наблюдавал и знам, че в първия си сезон Балъков свърши супер работа в Ловеч. Гледах отбора му, виждах средната възраст. Литекс беше изключително млад тим и това трябва да се уважава.

- Знаете ли какво се случи с Черноморец?

- Знам, че всичко, което изградихме, се срути. Много ми е мъчно. Жалко е, защото показахме как в кратко време хубави неща могат да се случват. Проблемът е, че собствениците и инвеститорите трябва да градят проекти за години наред, а не за един-два сезона. Този план трябваше да се развива десетина години.

- Това ли е причината накрая Черноморец да се окаже неуспешен проект?

- Ако работиш правилно и дългосрочно, тогава имаш успех. Днес Лудогорец го показва в България. Съвсем ясно е. Работят в една посока от години и имат успехи. Защо имат успехи? Защото не си нарушават начертания път. Не се задоволиха, че са станали няколко пъти шампиони, а продължават да искат повече. Трябва винаги да работиш професионално. А не днес да градиш, а утре да спреш.

- Знаете ли, че българската "А" група остана с девет отбора?

- За съжаление знам. Но това не ме учудва. В България много неща са възможни. 

- Лотар Матеус също нямаше успехи с националния отбор на България. Недружелюбна ли е родината ни към големи германски имена като него и вас?

- Не знам, не знам. Структурите в България не действат. При вас видях много големи таланти, но не видях структура. Когато дойдох, казах, че на първо място трябва да изградим нея. Без нея няма да имаме успехи. Базите са най-важни. Когато ги има, децата са там. Трябва да се гради, а българите имат проблеми с това. Освен това има много корупция. Вижте само как съдиите ръководят мачовете. В много ситуации си казвах, че има нещо нечисто. Футболният съюз трябва да бъде сериозен. Да се грижи за футбола. А не само в централата да се гледат и да си казват колко красиви пичове са. Трябва да мислят за футбола. В България има хора, запознах се с такива, които са готови да се раздават за играта. Но много повече са тези, които гледат само себе си.

- Какво ви отговори Балъков, когато му казахте, че се съмнявате в корупция?

- То се вижда, не е нужно да си говорим. Бил съм и в Хърватия. Там също има корупция. Знам какво правят футболистите. 

- Какво правят играчите?

- Знам какво правят. Млади футболисти ходят в клубове за залагания... Стават манипулируеми за такава история. В крайна сметка това са хора. А когато някой има финансови проблеми, започва да прави глупости. Нормално е. Ще се върна в началото. В България има много талант, но трябва да се изгради базата. Трябва да се направи програма и да се изпълнява. Този проблем не е само на България, а и на други държави. Но много други страни показаха, че проблемът е решим.

- Да поговорим малко и за футбол. Кои други български футболисти освен Балъков са ви впечатлили?

- Много обичах да гледам Любо Пенев. Разбира се и Стоичков. Въобще вашето "златно" поколение. Йордан Лечков и Петър Хубчев играеха в Бундеслигата. Всички бяха изключително класни футболисти. Отборът ви беше истинска мечта. 

- Бяхте в София, когато ви победихме с 3:2 в евроквалификация през 95-а.

- Да, бях, но не играх. Имам само един мач срещу България в Берлин и тогава спечелихме с 3:1 и се класирахме за еврофиналите. Когато играех, побеждавахме. Когато не играех, ни биехте. Това е.

- Какво означава за Германия два пъти да загуби поред от България?

- Не мога да преценя. За България това е нещо голямо. В германския национален тим бяхме ядосани, но продължихме напред. 

- Кой е най-големият ви триумф?

- Разбира се, титлата на европейското първенство в Англия. В кариерата съм имал доста особени неща. Но винаги на първо място поставям първия ми мач и първия гол в Бундеслигата. Защо? Това не е титла. Но тогава си казах - вече съм в Бундеслигата.

- Кога беше този гол и срещу кого?

- Беше срещу Хамбургер, а големият Ули Щайн пазеше на вратата. Случи се през 1994 година.

- Може ли Германия да спечели и предстоящото европейско първенство?

- Бундестима е абсолютен фаворит. Има три-четири отбора, които ще се борят за титлата. Но когато си световен шампион като Германия, няма как да не си на първо място в прогнозите. Нормално е. Германия може да спечели титлата, но има и какво да подобри в играта си през оставащото време. Сигурен съм, че отборът ще отиде възможно най-добре подготвен.

- Кой е най-добрият нападател в света в момента?

- Този сезон е Луис Суарес. Той прави фантастични игри. Една сензационна марка за гола. Разбира се, Лео Меси е най-добрият футболист в света. Но вие ме питате за номер 9. Суарес е човекът, който вкарва както пожелае.

- Играхте преди и в Болтън. Можете ли да сравните Висшата лига с Бундеслигата?

- Доста са различни. Висшата лига не е толкова красива, ако се гледат футболните качества. Но там има много повече физика, много повече присъства мощта на тялото. Футболистите се борят повече. Бундеслигата подчертано се стреми към голове и офанзивна игра. Но като цяло и двата продукта са много добри. В Англия има много повече известни футболисти. Защо? Защото имат повече пари, както казах и в началото на това интервю.

- Защо в Бундеслигата не идват като собственици руски олигарси или арабски шейхове?

- Не е възможно. 

- Защо?

- Защото имаме различна структура. Статутите на клубовете са различни, членовете имат своята дума. Акциите са разделени и не можеш да имаш 51 процента. А собствениците, за които питате, искат да имат пълния контрол. В Германия това е невъзможно.

- Може ли така един ден дори Байерн да не е конкурентноспособен на тимове като Челси, Пари Сен Жермен и Манчестър Сити?

- Може би Байерн няма да има толкова много пари като изброените. Но клубът е достатъчно богат и няма никакви дългове. Има си собствен стадион, който е разпродаден за всеки мач. Байерн е продукт, който винаги ще е конкурентен на всички големи. Там има много качество и пари.

- Нормално ли е последният във Висшата лига да получава повече пари от телевизиите отколкото Байерн?

- Така е. В Англия имат различен договор за телевизионните права. Той е за страшно много пари. Но вие кажете в кой отбор би отишъл един футболист - в Байерн или в Стоук?

- И накрая да ви попитаме - можем ли да ви видим и като треньор, не само като директор?

- Отдавна съм решил, че никога няма да бъда треньор. Искам да съм част от управлението на процеса. Това е работата, която ми харесва и тя ми доставя удоволствие.

Още от Футбол свят

Виж всички