Бала на 50: Горд съм от това, което постигнах през тези години!
Бала на 50: Горд съм от това, което постигнах през тези години!
29 март 2016 | 09:28
3108
0
Днес една от емблематичните фигури на българския футбол Красимир Балъков навършва 50 години. Магическият халф блесна с екипа на Етър (Велико Търново), след което направи име в чужбина в отборите на Спортинг (Лисабон) и Щутгарт. Попадна в Идеалния състав на световното първенство в САЩ' 94, на което постигнахме и най-големия си връх -четвъртото място. В петък вечер чрез победата над Португалия с 1:0 се върнахме към онези славни времена. Част от делегацията на БФС бе именно Бала, който изкара пет години в редиците на "лисабонските лъвове". След прибирането на "трикольорите" на летище София в неделя, той се съгласи да отговори на въпросите на "Тема Спорт".
- Г-н Балъков, как видяхте националния отбор по време на престоя му в Португалия?
- От дълги години не бях с националния отбор и сега съм много щастлив, че присъствах на мача в Португалия. Духът и това, което аз видях през тези дни с момчетата, ми направиха страхотно впечатление. Мога да кажа само позитивни неща. Всички, които си мислят, че този успех е дошъл нелогично или защото сме имали късмет и че португалците не са дали максимума от себе си, не е вярно. Момчетата играха с много голямо желание. Подготвяха се изключително професионално и играха мъжки. Показаха характер и силен колектив и накрая имаше и положителен резултат. Именно на тази база трябва да градят за в бъдеще. За мен бе голям късмет, че бях там с отбора и го приемам за страхотен подарък за юбилея. Благодаря им. Все пак да биеш седмия в света, защото Португалия е на това място в последните класации, не е повърхностно. Това носи самочувствие. И сега всички заедно с вас, медиите, трябва да подкрепим тези футболисти, защото в нас трябва да има освен национализъм и малко повече позитивизъм. Защото се вижда, че макар и да нямаме топфутболисти, можем да постигаме силни резултати.
- Във вторник (б. а. - днес) ставате на 50 години, как се чувствате?
- Не съм се чувствал по-добре никога. Когато правех 40, се чувствах зле, имах лошо усещане, беше ми някак некомфортно. Сега, когато ще празнувам 50 години, се чувствам като на 20, в кръга на шегата. Радвам се, че имам много приятели покрай мен, че съм здрав и като погледна назад, малко или много всичко се е случило така, както съм го искал. Щастлив и горд съм. Ако трябва да има някакво ново начало с тази годишнина, то това ще е някакъв нов заряд, който да ми донесе късмет в треньорската професия. Защото футболист повече няма да стана. Няма да мога да ритам повече, но треньор ще си остана. Човек трябва да уважава най-вече себе си.
- Като погледнете назад във времето, за какво съжалявате най-много в чисто футболен аспект? Може би това, че освен титлата с Етър, когато напуснахте на полусезона, за да заиграете в Спортинг (Лисабон), не спечелихте друга след това в кариерата си?
- Да, имам една титла - с Етър, участвах в нейното спечелване, макар че играх само през есента на шампионския сезон 1990/91. После извън България взех много купи в Португалия и Германия, но това, което ми липсва, е първото място в шампионата. Но пък от друга страна, съм го компенсирал с много любов и уважение от страна на отборите, в които съм играл, и всичко се е градяло около мен. Това не се случва на всеки. За съжаление това с титлите не мога да го променя (смее се)...
- Можеше ли да се стече по друг начин кариерата ви, в един момент бяхте близо до това да заиграете в ЦСКА, който по онова време продаваше много силно в чужбина? Вие водихте една подготовка с "червените"...
- Като погледна назад и като помисля малко по-трезво откъде съм излязъл, какво съм постигнал и по какъв начин... мога да бъда само доволен, че това, което се е случило, се е случило по точно този начин. Всички го знаете, че винаги е можело да се стане и по-добре, по-хубаво, но аз съм горд и щастлив от това, което съм постигнал. Имам много индивидуални отличия, които са ми гордост. Близнал съм от меда с купите, които съм спечелил. Дори и в първенството на България, което не беше хич лесно да се спечели по онова време от друг отбор освен ЦСКА и Левски. Имал съм удоволствието и късмета да бъда трениран от много добри специалисти, да се запозная с много велики личности... какво може да иска повече човек.
- Кои са личностите, които ви повлияха най-много?
- Много са личностите, които са маркирали моето развитие. Като се започне от Васил Матев, първия ми треньор в детските години. Георги Василев, който ме създаде като професионален футболист. Димитър Пенев, който ми бе треньор в националния отбор и с когото постигнахме големия връх в САЩ. Възхищавал съм на от сър Боби Робсън. Изключително голям джентълмен, който ми даде заряда и идеята да стана треньор още през 1992 година в Спортинг (Лисабон). Карлош Кейрош, една голяма личност в португалския футбол - дълги години треньор в Манчестър Юнайтед и старши на Реал Мадрид. Йоаким Льов, чието начало на кариерата видях в Щутгарт, Феликс Магат, един голям приятел и треньор. Страхотен човек и ръководител. Учил съм се и от Матиас Замер. Има още много, много... Всички президенти, през които съм минал като състезател и после като треньор. Това са хора, които ти оставят невероятни преживявания, емоции и спомени. Като се върна назад във времето, тази лента от 50 години ти минава като за секунди и виждам, че мога да бъда само горд и щастлив от постигнатото през тях. Още ми настръхва кожата, като се сетя за световното през 1994 година в САЩ и какво постигнахме. А ето, пляскаш с ръка и 50 години от живота ти вече са минали. Постиженията остават за младите като някаква цел, като амбиция в живота, макар и летвата да е много високо вдигната.
- Кой ви беше любимият футболист като дете, вашият идол?
- Ивелин Младенов (б.а. - нападател) от Етър. Той беше страхотен играч. Другите са Стефан Лъхчиев, Георги Цингов... Това са моите идоли и разбира се, онзи отбор на Етър през 80-те години на миналия век, покрай който растях. Най-големите примери за мен по онова време са били професионалните футболисти на клуба ми. Такава беше системата. Днес е лесно всеки да харесва Меси и Роналдо. Можеш да ги гледаш постоянно по телевизията, в интернет... По онова време за големите имена можеше само да слушаш. Къде да ги видя? Тук-там, ако се пуснеше някой мач по телевизията, но беше рядкост. Така че идолите ми бяха вкъщи, там, където растях като футболист.
- Мечтаете ли някой ден да поемете националния отбор?
- Мечтите са едно, а реалностите съвсем друго. Тимът си има треньор, който се справя много добре и е създал страхотен колектив с момчетата. Така че нека оставим тези хора да работят на спокойствие. Когато му дойде времето и ако е писано, може да се случи. Важното е да сме живи и здрави. Пак казвам, за мен беше огромно удоволствие, че успяхме да победим Португалия, където съм играл цели пет години в Спортинг (Лисабон). Преди мача казах на капитана Дяков: "Стягайте се, че не искам да ни излагате с Ивайло Йорданов, трябва да направите добро впечатление!".
- Какво предвиждате за юбилея?
- Ще събера всички мои колеги, с които съм играл в националния отбор най-вече, ръководители, близки и приятели и т.н. Ще ги уважа и почерпя. С Асоциацията на спортните журналисти също ще изпием по една чаша вино. Ще обявим и дата за пресконференцията за 20-годишнината на SOS детските селища. Повече от 15 години съм посланик на добра воля на SOS детските селища. По-добър подарък от това някой, колкото му сърце дава, да сложи в касата на SOS детските селища за мен няма. Подаръци не ни трябват, по-добре да помогнем на децата, които имат нужда.
- Предполагам, че на юбилея ще остане една празнина в сърцето ви след кончината на Трифон Иванов?
- Не малка, а голяма празнина, и то не само на юбилея, а завинаги. Така ще е в сърцата на всички колеги, които ще бъдат на моя рожден ден. Каквото и да кажем за Трифон, ще е малко. Той ще ни чака горе и там пак ще играем футбол със звездите. Лека му пръст... Ще ни липсва изключително много. Но той ще е с нас на юбилея, винаги ще е с нас.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)