Балъков: Нашето поколение щяхме да бъдем на нивото на Меси, Иниеста и Робен

Една от най-големите звезди на световния футбол през 90-те Красимир Балъков гостува в предаването "КОД СПОРТ" по TV+. Магичният халф, който остави ярка следа в националния отбор, в "Спортинг" (Лисабон) и в "Щутгарт", говори дни преди 50-годишния си юбилей. 

- Наясно сме, че комплименти се правят на хубави жени и на калпави мъже, но случаят при теб е друг, защото ще празнуваш 50-годишен юбилей, а си в перфектна форма. Предполагам, че си на килограмите, с които играеше.

- Е, един-два килограма съм качил, но все пак вече колко години не играя футбол. Станаха 13, тъй като спрях през 2003 г. Един-два килограма е абсолютно нормално да качиш след футболната кариера.

-  На мача на твоя колега и приятел Христо Стоичков на 20 май ще се съберете много "десетки" – Марадона, Хаджи, Валдерама, Баджо, Савичевич. Как ще се разберете за две фланелки с номер 10?

-  Доколкото разбрах няма да са две фланелките с номер 10, а ще бъдат шест или седем. Това е напълно нормално, защото всички тези футболисти сме играли с него. По някакъв начин сме щамповали имената си с номер 10. За мен ще бъде абсолютно удоволствие поради две причини. Първо, че съм поканен от Ицо да участвам и второ - да играя рамо до рамо с такива световни звезди, макар и на една пределна възраст, ще бъде един изключително щастлив момент за мен.

-  Хаджи говори много за "десетките”, включително и за теб в интервю за "Код Спорт", спомена и за теб. Той каза, че всеки от "десетките” си държи на номера. "Десетките” правят футбола според него. Наистина ли е така? Тези играчи ще изчезнат ли някога от футбола?

-  Те са малко модифицирани в момента в модерния футбол. Не са на изчезване, но се преливат в една модерна система на динамичен футбол. Преди, по нашето време, "десетките” бяха наистина един елемент в отбора, около който се градеше почти всичко. Бяха основният фактор на успехите, но в съвременния футбол е малко по-различно. Лека-полека се вливат в цялата игра и най-вече в средата на терена с помощта на други елементи, които също добре и качествено могат да дават тънките пасове.

-  През 1994 г. те избраха заедно с Христо Стоичков в идеалния отбор на световното първенство, игра финал за КНК с "Щутгарт” през 1997 г. Кой твой успех цениш най-много?

-  Ще излъжа, ако не посоча този успех, който направихме с националния отбор. В края на краищата националният отбор е над всичко. Идваме, играем с гордост и чест, че сме извикани, защитаваме родината. Всички успехи, които съм постигнал в българския национален отбор за мен са най-големите. Разбира се, на клубно ниво също имам много успехи, но за мен най-важно бе световното през 1994 г.

-  В един период, за една година, Йордан Лечков вземаше най-голямата заплата в Бундеслигата, после ти го смени за по-дълъг период...

-  Заплатите и парите в днешно време даже не са и тема. Едно време беше голяма тема, защото тепърва излизаха заплатите на футболистите. Спомням си, че на Щефан Ефенберг беше първата заплата в Бундеслигата, която излезе и след това веднага моята като най-солидните заплати в това първенство. Беше много интересно за всички, за цялото футболно общество как може Ефенберг и Балъков да получават такива пари. Докато сега един млад футболист, който направи пет мача и има някакъв талант, вече отива на пет-шест милиона. Просто динамиката и начинът на виждане са много по-различни отпреди. Но всички, които играехме в националния отбор, бяхме в силни клубни тимове, бяхме водещи фигури и съответно получавахме добри заплати.

-  Това е признание за българския талант, но ще дочакаме ли нещо подобно?

-  Аз винаги съм бил оптимист. Макар че от дълги години ние нямаме нещо конкретно като факти да покажем, аз съм оптимист. Рано или късно всичко се повтаря. И преди нас е имало големи генерации, които са постигали успехи. Не са били като нашите, на базата на това, което са имали като възможности, но е имало и големи имена, да не ги изброявам. Даже някои са по-големи и от нас! Но времето е дошло през 1994 г., когато ние постигнахме нещо много голямо. Сигурен съм, че след време...Може да сме живи, може и да не сме, но след време ще има при всички положения друга генерация, за която ще се говори.

-  Какво се случи, че не се осъществиха трансферите ти в "Барселона” и в "Байерн” (Мюнхен)? Вече мина давност и може да разкриеш...

-  Не знам, много мениджъри играха роля. Ние, футболистите като се доверим на мениджърите си... По принцип аз съм човек, който като си даде думата, стоя твърдо зад нея, дори и да губя от това. Предполагам, че много от моите колеги са така и се доверяваме на хората, които движат нещата за нас. В такива отбори като "Барселона”, "Реал” (Мадрид) не е лесно да се преговаря, не е лесно да се сключи някакво споразумение. Не знам каква беше причината. Може би аз бях по-скъп от Хаджи тогава. Борбата беше между него и мен. Или неговите контакти са били по-силни, или те са избрали неговите качества, които са били по-различни от моите.

-  Много пред нас бяха румънските мениджъри.

-  И това може да се каже, но трудно мога да вляза в кухнята след толкова години, за да знам каква е била причината. За мен щеше да бъде голямо удоволствие да играя заедно с Ицо в "Барселона” и може би щяхме да водим съвсем други разговори, но в края на краищата такава е била съдбата. Приемам я, аз съм много доволен от това, което ми се случи в кариерата, независимо, че можеше много повече да постигна и да играя в още по-големи отбори. Но, както казахме, "десетките” са важни и покрай тях се гради. Когато подписвам договор, искат да е дългосрочен, блокират ме с клаузи, с които трудно мога да изляза или трябва да се платят големи пари. Това е проблем за прескачане в другите отбори.

-  А за националния отбор замислял ли си се, че ако не беше останал да играеш в него, може би нямаше да се класираме на голямо първенство през новия век, защото после се видя какво ни липсва. Всъщност какво ли липсва – лидер ли, треньор ли, или всичко?

-  Първо, ако се сещате аз две години направих пауза в националния отбор. Отказах се след Франция’98. Не съм се отказал директно, но дадох път на младите, защото виждах, че отборът се подновява. Две години след това г-н Иван Вуцов, който имаше активна дейност по онова време и за мен е много ценен и компетентен, доказан кадър, заедно със Стойчо Младенов говориха, обадиха ми се по телефона, навиваха ме, срещаха се с мен, убеждаваха ме и аз накрая не можах да издържа, разбира се. Казах: "Добре, хайде, връщам се!”.

- Но резултатите обра Пламен Марков.

-  Да, първият път малко не ни достигна за класиране. Беше нормално, тогава още се градеше отборът. После дойде Пламен Марков. И за двамата от работата ми с тях като състезател мога да кажа само хубави думи. Успяхме с Пламен да се класираме. Макар че не доиграх квалификациите, пак ме навиваха да остана в националния отбор, но аз просто не си представях как мога да бъда помощник-треньор на Феликс Магат в "Щутгарт” и в същото време да ходя на европейското първенство в Португалия. Макар че, ако сега имах втори такъв шанс, щях да го направя. Щеше да бъде нещо неестествено за мен, но и много интересно като спомен.

-  Много пъти си бил сред вариантите за нов национален селекционер. Имало ли е реално предложение, а и ти самият виждаш ли се като такъв?

-  Тази тема е много деликатна. Винаги след такива разговори в медиите излизат най-различни спекулации. Познаваме се много добре, с повечето от БФС сме и приятели. Тук обаче не става въпрос за приятелство, а за една сериозна работа, за начин на мислене, философия, концепция, визията, която имам. Имали сме един-два разговора преди много време Може би времето не е било дорасло, за да работим заедно. Не е, защото те не ме искат или аз отказвам, просто не сме достигнали до единомислие. За мен националният отбор не е нормален отбор. Националните тимове изискват съвсем друг вид работа.

- Следиш ли какво се случва в българския футбол? Интересна ли ти е тази „А” група с девет отбора?

- Тази група е стечение на обстоятелствата. Сами знаете колко хора се изказаха за случилото се. Бях в един от клубовете, който сега играе във втора дивизия – „Литекс”. За мен е жалко! Спазване на закони, всичко е окей и правилно, но ако ние искаме да променим нещо в българския футбол..."Рестарт” на българския футбол – тази дума се пое от много ръководители и аз смятам, че в нея е истината. Рано или късно ние трябва да направим този "рестарт”. По какъв начин? Аз не мога да говоря, защото не съм в структурите. Имам си лично мнение, но то е само, ако ме попита някой. Нямаме друг шанс. Дали постепенно ще стане, дали изведнъж ще стане...За мен ще бъде по-добре да бъде изведнъж и по-бързо, за да можем да начертаем по-бързо правилата и някаква концепция, която може би БФС вече си има в главата, нямам представа. След 1993 г., когато победихме Франция, французите си направиха генерален рестарт на футбола, на всички нива и видяхме какви резултати дойдоха след това – европейски и световни шампиони. При нас е дошло времето да помислим много сериозно върху това нещо. Тук няма никакви критики към хората, които управляват футбола, към Футболния съюз, към всички, които обичаме футбола. Напротив! Трябва всички да се обединим и като истински мъже да се сложат нещата на масата и да се види кое наистина е най-добре да направим.

-  Имаме ли все още таланти във футбола? Ти работи в "Гнездо на акули" в Бургас, имаш поглед и върху Академията на "Литекс”, която даде десетки национали?

-  Имаме таланти. Аз например работих с 14-15 национални състезатели в "Литекс”. Таланти има, въпросът е, че понякога няма търпение. "Литекс” има някакво търпение, защото се вижда, че оттам излизат футболисти, които накрая ги и продават. Има някаква система, която за българските условия е изключително качествена. Но малко са отборите, които имат търпение в това отношение.

-  Къде виждаш следващата ти спирка в твоята кариера?

- Не знам, само Господ може да каже. Знам само, че имам богат опит. Знам какво е да бъдеш треньор, вече осем години съм такъв. Уважавам всички, които изпълняват тази професия, защото съм наясно колко е тежка и колко неоценена е в последно време. Вече няма тежестта, която имаше преди 10-20 години, но трябва да се съобразяваме с времето и да е напасваме.

-  Често правиш сравнения за живота в Германия и в България. Не криеш, че си недоволен от някои неща в нашата действителност. Какво най-вече те дразни?

-  Не знам дали само в нашата действителност. Това го има навсякъде, но най-много ме дразни некоректността и нелоялността. Когато човек даде дума, трябва да си я спазва. В България за жалост много малко хора си спазват това, което казват. Това, че някой е излъгал или е казал неща, които не се случват...Има го навсякъде, има и благородни лъжи. Всички сме ги използвали, но трябва да си човек, особено когато стане въпрос за някакъв бизнес, за нещо, което има смисъл и се дава начален път, трябва да има търпение, лоялност и коректност.

- Колко щеше да струва днес Красимир Балъков?

- Трудно мога да кажа, но като гледам за какви футболисти какви огромни пари се вадят...Имам много добър поглед в Бундеслигата. Нашето поколение – дали аз, дали моите колеги, без значение, които играхме по онова време в силни отбори и с нашите качества, ние щяхме да бъдем на нивото на Меси, Иниеста, Робен и другите големи звезди.  

- В топ 10 на играчите.

- Сто процента щяхме да бъдем, защото качествата ги имаме.

-  "Лестър” обаче може да стане шампион, въпреки колосалните суми, които се наливат в "Манчестър Юнайтед”, "Манчестър Сити”, "Челси”. Как оценяваш ситуацията на Острова?

- Когато двама се борят, третият печели. Понякога го има този случай. В Англия може да се случи това изключение и е хубаво, за да може тези, които имат много добри условия да се усетят малко и да видят, че не само парите са най-важни, а също компетентност, колектив, характер.

-  Кой според теб е най-модерният треньор в света?

-  За мен това е Пеп Гуардиола. Това е треньор, който прави в някои отношения даже революция в съвременния футбол.

-  Последният мач "Байерн” – "Ювентус” (4:2)...

-  Това е типичният пример за това какво означава един съвременен треньор, каква изобщо е треньорската професия. Два големи, силни, изключителни отбора доминираха по едно полувреме. Да вкараш четири гола на италиански отбор, който е научен да играе перфектно дефанзивно, трябва да имаш не само треньор, но и креативни играчи, дух, публика, всичко.

-  Защо за 100 години българският футбол не успя да създаде треньор, който да работи и да остави следа в елитно първенство? Ти имаш осем мача в Бундеслигата, Стоичков – девет мача в Примера...

-  Защото не получаваме реално шансове като другите колеги. Ако съм влязъл в един отбор, съм влязъл именно, за да ми се даде шанс и ако отборът е изпаднал, да ми се даде шанс сам да направя подготовка, да говоря със състезатели, да си направя състава заедно със спортния директор, но да имам шанс от самото начало. Ние нямаме шанс. Нито Стоичков имаше, нито аз имах. Ето, Мъри Стоилов взеха го, дадоха му шанс от самото начало, той се доказа и в "Левски”, сега го прави и навън, макар и в друга държава, където футболът не е топ, но го прави и има резултати. Значи има кадърни български треньори. Смятам, че особено хора, които сме живели дълго време в чужбина, имаме много голям поглед над нещата, но понякога в силните първенства, на нас не ни се дава шанс. Ако това се случи, съм сигурен, че ние ще имаме успехи.

- Къде живееш повече – в Германия или в България? Синът ти тренираше тенис, продължава ли да играе?

-  Синът ми тренира тенис и в Германия, и в България. В момента и двамата сме в България. Разбира се, винаги живея там, където ми е работата. Когато нямам работа, живея повече в България, отколкото в Германия, но си имам бизнес и в Германия, така че от време на време се прибирам и там. Общо взето – интернационална личност.

- Как се чувстваш преди да смениш номера на годините – 4 с 5? Предвиждаш ли нещо специално за рождения ти ден на 29 март?

-  Чувствах се по-лошо, когато сменях 3 с 4. Чувството бе някак си скептично. 40 години...Виждаха ми се много. Обаче сега се чувствам перфектно, както винаги. За рождения ден, разбира се, ще събера приятелите. Бенефис съм правил, Ицо ни изпревари с организацията. Но той го заслужава! Ще бъде нещо великолепно на 20 май! Като традиция, като извървян път, 50 години е нещо специално, особено за хора в публичното пространство. При всички положения всички мои колеги и ръководители, които съм имал, ще бъдат поканени. Ще се съберем, ще се видим, ще изпием по една чаша бяло или червено вино. Имам и малко по-странична идея, която все още не искам да споделям. Тя ще е изненада.