Кaнчелскис пред Sportal.bg: Бербо и Стенли са класа, още ме боли за загубата през 1997 (част II)

Кaнчелскис пред Sportal.bg: Бербо и Стенли са класа, още ме боли за загубата през 1997 (част II)

Бившият руски национал и участник на Евро’92 и Евро’96 Андрей Канчелскис е един от най-значимите продукти на прочутата съветска футболна школа. Роденият на 23 януари 1969 година Канчелскис „проби“ в елита на Европа в началото на 1991, когато носителят на КЕШ за 1968 Манчестър Юнайтед брои 600 хил. паунда за правата му на украинския Шахтьор (Донецк). С него в редиците си “червените дяволи” спечелиха историческата първа титла във Висшата лига след създаването й, дублираха я година по-късно и положиха основите на бъдещия тотален хегемон на Острова.

В периода 1991-1995 година Андрей се превърна в един от любимците на феновете на “Олд Трафорд” и се утвърди сред най-добрите на дясното крило в световен мащаб. Под ръководството на великия Сър Алекс украинецът, избрал да играе за Русия след разпада на СССР, спечели два пъти Премиършип (1993,1994) и “Къмюнити Шийлдс” (1993,1994) и по веднъж Купата на Англия (1994), Купата на Лигата (1992) и КНК (1991).

След като слезе от сцената на “Театъра на мечтите”, Канчелскис остави трайна следа на „Гудисън Парк“ с фланелката на Евертън. Последва кратък престой в състава на италианския Фиорентина, преди да натрупа куп отличия с друг славен европейски клуб - Глазгоу Рейнджърс. На “Айброкс” бившият играч на “Сборная”, който ще остане в историята като футболиста, отбелязал последния гол за Съветския съюз, два пъти триумфира с титлата (1999, 2000) и три пъти с Купата на Шотландия (1999, 2000, 2002).

В момента 47-годишният Канчелскис, който сложи край на кариерата си през 2006 година като играч на Криля Советов, е старши треньор на третодивизионния Солярис (Москва). С бившата звезда на Манчестър Юнайтед разговаряме в курортния комплекс Албена, където е на подготовка със столичния клуб. След като ви представихме първата част от интервюто, в която основен акцентът бяха трансферът и славният престой на “Олд Трафорд”, трофеите с екипа на “червените дяволи”, работата на великия Сър Алекс и някои „несчупени“ и до днес рекорди, дойде ред и на втората.

Какво мисли любимецът на феновете в “Театъра на мечтите” за 1995 година за престоя на Димитър Бербатов в бившия му отбор, какво помни от сблъсъците си със Стилиян Петров в дербито на Глазгоу и от загубената битка с България (0:1) за Мондиал’98, какви са амбициите му като треньор, четете в редовете по-долу.

- Кой момент бихте определили за най-сладък във Вашата кариера? Вероятно титлите на Англия и Шотландия, хеттрика срещу Манчестър Сити през 1994 година или…?

- Много хора говорят за титлите, които спечелих с Юнайтед, за хеттрика ми във вратата на Сити при знаменитата победа с 5:0, но истината е, че за мен най-ценният, най-хубавият момент бе този, в който за първи път вдигнах значим трофей над главата си. Случи се през 1990 година, когато със Съветския съюз спечелихме Европейското първенство за младежи. Имахме страхотен състав, сплав от талант, креативни идеи и вяра, че сме способни да победим всеки един отбор. Както и се случи накрая, след като първо сломихме Западна Германия с Щефан Ефенберг, Андреас Мьолер и Оливер Бирхоф в състава си, а след това на финала и Югославия с играчи като Давор Шукер (б. а. голмайстор на шампионата), Ален Бокшич, Предраг Миятович и Синиша Михайлович в редиците си. Да, титлите с Юнайтед и с Рейнджърс са ми много ценни, но не мога да ги сравня с първата ми, европейската ми титла. Често са ми питали и за головете ми - да, нямам много попадения, но пък за сметка на това повечето от тях са красиви. И все пак бих предпочел не дотам хубав гол за 2:1, отколкото шедьовър при 3:0 или 4:0.

- Между другото, говорейки доста за Юнайтед, четири години в клуба прекара най-голямата звезда на България през новото хилядолетие - Димитър Бербатов. Имахте ли възможност да следите отблизо изявите му на “Олд Трафорд” и какво е мнението ви за престоя му в тима? Много хора на Острова, а и у нас го определиха за не толкова успешен, мненията винаги бяха противоположни...

- Искам да попитам следното: има ли друг българин, играл за Манчестър Юнайтед? Не! Стана ли Димитър два пъти шампион на Англия? Да! Стана ли голмайстор на Премиършип? Да! Тогава за какво говорим? Всичките тези приказки идват от завистливи хора, които си позволяват да коментират представянето му на “Олд Трафорд”. Когато в отбора пристигне друг българин и той е по-добър от него, тогава може да говорим. Смешно е да се твърди, че трансферът му е бил неуспешен. Щом лично Фъргюсън настоява толкова много за привличането му, значи много точно е преценил, че Бербатов притежава необходимата класа, за да помогне на тима. Малко мениджъри имат виждането на Съра, така че не бива да се съмняваме в преценката му.

- По време на вашия престой в Глазгоу (Рейнджърс) в състава на кръвния ви враг Селтик в основен играч се превърна един от най-големите наши футболисти в последните години - бившият капитан на националния отбор Стилиян Петров. Имате ли спомени от срещите си с него?

- Да, да, със Стилиян Петров сме контактували няколко пъти. Прекрасен и като човек, и като футболист. Разбрах го от личния ми досег с него. Притежаваше много добър ляв крак и със самото си поведение на терена загатваше за интелигентността, която притежава. Знам, че имаше здравословни проблеми. Как е сега?

- Много добре, всичко вече е зад гърба му.

- Това е много хубаво!


- Когато заговорихме по-рано за случайностите в живота, оказва се, че вашата последна визита у нас и моят първи двубой на българския национален отбор на живо съвпадат - световната квалификация България - Русия (1:0) през 1997 на “Васил Левски”…

- О, не, не… този мач и съдията (смее се). Жалко е, дори обидно, че се получи така с нас, но нищо не може да се направи. Не мога да кажа със сигурност дали реферът умишлено, или не, е отсъдил така, но бе много неприятно (б.а. - руснаците определиха съдията Вацлав Крондъл за “герой на мача” и главен виновник за загубата им, след като претендираха за три неотсъдени дузпи). Факт е, че ако бяхме вкарали 2-3 гола, след това Крондъл, колкото и да иска, трудно би повлиял на резултата. Освен това сами сме си виновни и за нелепото равенство с Кипър (1:1) по-рано в квалификациите. Ако оставим въпросния двубой настрана, България винаги е разполагала с много добри футболисти. Спомням си още по времето на СССР сме играли на ниво юноши и младежи и винаги сме имали много проблеми с вас - ожесточена и здрава битка, тъй като никой не искаше да отстъпи пред другия. Моето мнение е, че преди години, когато Съветския съюз все още съществуваше, имаше много повече футболни таланти, докато сега това далеч не е така.

- Не знам дали знаете, но капитанът на България в този прословут мач и автор на победния гол - Трифон Иванов, за съжаление, почина преди месец…

- …да, разбрах малко след като пристигнах тук. Много тъжно!

- Юнайтед, Евертън, Фиорентина, Глазгоу Рейнджърс, Сити… все големи отбори. Днес обаче сте от другата страна - на треньорската скамейка. Колко по-различно и по-трудно е?

- Първото и най-важно нещо, за да бъдеш успешен треньор, е да убиеш футболиста в себе си. Не бива да живееш с миналото. Преди време имаше един специалист, няма да казвам името му, който преди това бе много известен играч. След като стана част от треньорския занаят, пускаше видео касети с изявите си на момчетата си, за да им покаже той как е играл едно време. Бил си футболист преди, сега обаче си треньор, това е много важно да се осъзнае. Днес футболът е различен, а е и много по-трудно за всички, тъй като се подписват договори за нереално високи заплати. Младите, все още недоказали се футболисти, получават невероятни суми. Голяма част от агентите ги интересуват единствено парите. Много от тях дори пречат на момчетата, защото гледат не къде би паснал най-добре клиентът им, къде би се развил и постигнал най-много, а къде ще изкара най-много пари. Това може не само да му попречи, ами направо да обрече кариерата му на провал, ако не се прецени добре каква точно да е следващата стъпка. Добре е да се мисли с една идея по-напред във времето. Парите рано или късно ще дойдат.

- Какви амбиции имат Андрей Канчелскис и Солярис?

- Имаме поставени задачи от ръководството на клуба, които се стремим да изпълняваме. Преди години, когато бях още юноша, мечтата на мен и съотборниците ми бе да играем за националния отбор. Сега младите мечтаят за това да отидат бързо в голям клуб, да изкарат много пари, да спечелят много трофеи - всичко в огромни количества и наведнъж. Това обаче няма как да стане. Трябва много работа и постепенно да се търси прогрес, докато се следва предварително зададената цел. Аз и Солярис имаме амбиции, които следваме, постигаме, поставяме нови и продължаваме напред. Времето ще покаже докъде ще стигнем.

- Г-н Канчелскис, беше истинско удоволствие за мен! Благодаря Ви много и Ви пожелавам успех!

- Моля! На мен също, благодаря!

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти