Легендарният Канчелскис пред Sportal.bg: За титлите с Юнайтед, Сър Алекс и рекордите (част I)

Бившият руски национал и участник на Евро’92 и Евро’96 Андрей Канчелскис е един от най-значимите продукти на прочутата съветска футболна школа. Роденият на 23 януари 1969 година Канчелскис „проби“ в елита на Европа в началото на 1991, когато носителят на КЕШ Манчестър Юнайтед брои 600 хил. паунда за правата му на украинския Шахтьор (Донецк). С него в редиците си “червените дяволи” спечелиха историческата първа титла във Висшата лига след създаването й, дублираха я година по-късно и положиха основите на бъдещия тотален хегемон на Острова.

В периода 1991-1995 година Андрей се превърна в един от любимците на феновете на “Олд Трафорд” и се утвърди сред най-добрите на дясното крило в световен мащаб. Под ръководството на великия Сър Алекс украинецът, избрал да играе за Русия след разпада на СССР, спечели два пъти Премиършип (1993,1994) и “Къмюнити Шийлдс” (1993,1994) и по веднъж Купата на Англия (1994), Купата на Лигата (1992) и КНК (1991).

След като слезе от сцената на “Театъра на мечтите”, Канчелскис остави трайна следа на „Гудисън Парк“ с фланелката на Евертън. Последва кратък престой в състава на италианския Фиорентина, преди да натрупа куп отличия с друг славен европейски клуб - Глазгоу Рейнджърс. На “Айброкс” бившият играч на “Сборная”, който ще остане в историята като футболиста, отбелязал последния гол за Съветския съюз, два пъти триумфира с титлата (1999, 2000) и три пъти с Купата на Шотландия (1999, 2000, 2002).

В момента 47-годишният Канчелскис, който сложи край на кариерата си през 2006 година като играч на Криля Советов, е старши треньор на третодивизионния Солярис (Москва). С бившата звезда на Манчестър Юнайтед разговаряме в курортния комплекс Албена, където е на подготовка със столичния клуб. За трансфера и славния престой на “Олд Трафорд”, трофеите с екипа на “червените дяволи”, работата на великия Сър Алекс и някои „несчупени“ и до днес рекорди, Андрей Канчелскис говори специално за читателите на Sportal.bg.

Предлагаме Ви първата част от интервюто с европейския шампион за младежи от 1990 година!

- Г-н Канчелскис, благодаря Ви много за отделеното време. Не всеки ден двукратен шампион с Манчестър Юнайтед гостува в България. В живота, казват хората, няма нищо случайно. Днес (б.а. събота) е 26 март 2016 година. Точно преди четвърт век - на 26 март 1991, бъдещият властелин на Англия Ви привлече за 600 хил. паунда от Шахтьор (Донецк). Как се променя животът на едно 22-годишно момче от Съюза след трансфер в един от най-успешните клубове на Острова и носител на КЕШ?
- Благодаря много за милите думи. Наистина беше много вълнуващо и интересно за мен - нова страна, нови хора, нов манталитет. Всичко беше коренно различно. Предполагам разбирате за нас, младите футболисти в Съветския съюз по това време, какъв интерес представляваха Англия и играта, която се практикуваше в страната. Манчестър Юнайтед, въпреки че тогава не бе този толкова успешен клуб, който е днес, също вълнуваше толкова много фенове навсякъде. Това бе един нов, коренно различен за мен живот. Може да си представите какво е да отидеш от СССР на Острова – да живееш в капиталистическа държава, магазините да са пълни, да имаш възможност да си купиш всичко, без да се редиш на опашка. Хората бяха съвсем различни – усмихнати и приветливи, отнасяха се много добре с мен и във всеки един момент ми помагаха и ме питаха дали се чувствам добре. Това бяха наистина чудесни мигове. Разбира се, имах и неприятни такива, но животът продължава. Човек трябва да умее да свиква с промените, да гледа само напред и да се стреми да се развива във всяко едно отношение.

- Днес, четвърт век по-късно, с какви чувства се връщате към този период от вашата кариера? Какво е усещането да вдигнеш трофея от току-що сформираната Висша лига - първи за вас и първи за отбора от цели 26 години насам?
- Най-напред искам да ви кажа, че според мен не е правилно, а и хубаво да се живее в миналото. Разбира се, понякога се връщам към тези толкова приятни за мен моменти – подписването на договора, самото ми преместване и представяне в Англия, първата шампионска титла. Да, наистина беше голямо събитие. Цели 26 години отборът не бе ставал шампион на Англия и изведнъж, без никой да очаква, спечелихме първия трофей в новосъздадената Висша лига. Това бе невероятна радост за всички нас – футболисти, треньори, фенове. Накарахме нашите привърженици след толкова много години да се почувстват безкрайно щастливи. Имах усещането, че се радваха като че ли ставаме шампиони за пръв и последен път. Оказа се обаче, че това е само началото. Заедно с останалите момчета положихме основите на клуба, който тръгна нагоре. Доволен и горд съм, че бях съществена част от състава на Манчестър Юнайтед през тези години. Много хора дойдоха и си заминаха, но ние бяхме тези, които останахме, доказахме се и дадохме тласък на отбора да се завърне на победния път и да спечели впоследствие толкова много отличия.

- Усещахте ли, че сте на път да промените историята?
- Тогава не осъзнавахме какво правим. Тренирахме и играехме според указанията на Алекс Фъргюсън. Никой не си даваше сметка, че толкова скоро Юнайтед ще доминира по такъв начин в шампионата. По това време и други отбори се добраха до първото място и спечелиха титлата – Лийдс Юнайтед и Блекбърн Роувърс. Самодоволството обаче им изигра лоша шега. Да, и днес хората ги помнят като шампионски отбори от 90-те, но все пак в крайна сметка говорим за една-единствена титла по това време. Един голям футболен отбор трябва да бъде постоянен, да расте, да се развива, да бъде стабилен и последователен в постигането на целите си. Стабилността и стратегията за развитие са признак за растеж. Когато те са налице, както бе в Манчестър, резултатите идват рано или късно. За себе си съм доволен, че бях част от историята на „Олд Трафорд“ по това време, но много по-важното е, че клубът продължи да се развива и след това. Целите, които и Фъргюсън, и ръководството си поставяха, винаги бяха много високи, всички заедно се опитваха да ги постигнат и за щастие, в голяма част от случаите успяха.

- Сега Сър Алекс е считан от мнозина за най-великия мениджър за всички времена, но в началото на 90-те статутът му бе коренно различен, а столът му - силно разклатен. Как успя да преобрази Юнайтед?
- Как Сър Алекс успя?! Просто е за обяснение – работеше страшно много. Подбираше много внимателно хората край себе си и успя да изгради един страхотен колектив, едно страхотно семейство. Който и да пристигнеше, бързо ставаше неизменна част от състава и се чувстваше добре заедно с останалите. А това е изключително важно, защото, когато има добра атмосфера и задружност в отбора, успехът наполовина е постигнат. Мисля, че Фъргюсън е роден и под щастлива звезда. За мен в живота, освен качествата, които притежава, човек трябва да има и известна доза късмет, за да постигне големи резултати. Сър Алекс определено имаше и от двете по много.

- Покрай вас израсна “Клас 1992”, съставен от някои от най-бележитите футболисти на “червените дяволи” - Райън Гигс, Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, братята Невил… Как си партнираш на терена с деца, докато носиш фланелката на отбор като Юнайтед?
- За младите момчета, които пристигнаха в първия отбор, беше много трудно в началото, тъй като идваха от юношеските формации, където се играе коренно различен от мъжкия футбол. Мениджърът обаче бе много внимателен с тях. Подхождаше деликатно, гласуваше им доверие, насърчаваше ги и те му се отблагодариха по най-добрия възможен начин. Край нас израсна една плеяда футболисти, които впоследствие се превърнаха в световни звезди благодарение на собствения си талант и доверието и подкрепата на Фъргюсън.

- Вие сте единственият футболист в световен мащаб, разписвал се в прословутите дербита на Манчестър, Ливърпул и Глазгоу. Блазни ли ви това постижение?
- Всички рекорди падат, вечни няма. Честно, надявам се и моите да бъдат "бити" един ден. Но разбира се, чувството е приятно. Сега например ми става драго, че се сещаш за моите рекорди, въпреки че руският футбол и руските футболисти като цяло, които играят зад граница сега, не са на такова високо ниво, както бе преди години. Приятно ми е да държа подобен рекорд, но никога не ми е било цел да го запазя колкото се може по-дълго време. Всички познаваме играчи, за които този тип постижения имат огромна стойност и се стремят да ги запазят максимално дълго време. Аз тях не ги разбирам. И в момента казвам на моите момчета, че бързо трябва да забравят какво е било и какво са направили, след което да си поставят нови, още по-високи цели, да се стремят да надскочат себе си и да се влагат максимално във всяка една тренировка и всяка една среща, ако искат да постигнат големи неща във футбола.

Какво мисли Андрей Канчелскис за бившия нападател и голмайстор на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов? Какво помни от сблъсъците си със Стилиян Петров в дербито на Глазгоу и какви са амбициите му като треньор - очаквайте утре втората част от интригуващия разговор!