Сити се разпада всред цялата Пепмания

Манчестър Сити е клуб, който черпи гордост от мисленето си в перспектива. Това все пак е организацията, която положи неуморен и постоянен труд в рамките на три години, за да си осигури услугите на най-бляскавия треньор в света.

Но ако е толкова задружен, толкова подреден, толкова проактивен, как тогава влезе в мач от подобно критично значение като дербито с Манчестър Юнайтед с Мартин Демикелис като титуляр? Как, при отличната възможност да доубие надеждите на местния съперник за класиране в Топ 4, игра с централен защитник със сякаш бетонови бутонки?

Би било грешно да обвиняваме изцяло аржентинеца за главозамайващия упадък на „гражданите” от началото на февруари насам – спускане надолу, при което те събраха само 4 от 18 възможни точки в Премиър Лийг; срив, който внезапно застрашава амбициите на Джосеп Гуардиола да е в Шампионската лига идния сезон. Все пак, това беше първият мач като титуляр на Демикелис от седем мача.

Рядко  обаче феновете на Сити са ставали свидетели на подобно ужасяващо индивидуално представяне. А с всяко следващо сбъркано отиграване аржентинецът демонстрира как бюрократите от управата на клуба са се провалили в осигуряването на адекватно покритие на поста, когато титанът Венсан Компани отсъства.

Демикелис изстрада почти час в ада. Всичко, което опита, се провали с гръм и трясък. Не му помогна и това, че бе изправен срещу играч като Маркъс Рашфорд, чиято скорост би ужасила дори и гепард в топ физическа кондиция. Младият нападател ще се завръща редовно в съня на опитния си опонент с образа как го подминава като конус на пътя при единствения гол в дербито.

След като бе посрамен в тази сцена, следващото действие на заместника на капитана бе да повали галопиращия младок в наказателното поле точно преди почивката на полувремената, след което позорно опита да прикрие излагацията си с твърдението, че нападателят е симулирал.

Нещата не се подобриха през второто полувреме: той постави под риск здравето на собствения си вратар с идиотски пас назад, довел до изваждането на Джо Харт от игра на носилка след отчаяния му опит да изпревари Антони Марсиал. Когато Демикелис най-накрая бе сменен, бурните аплаузи из „Етихад” бяха красноречиви за всеобщото облекчение.

И все пак насреща на Сити бе Юнайтед – сбирщина, която бе надиграна и надтичана от отбори като Съндърланд, Норич и Уест Бромич. Не може само позорът на Демикелис да бъде сочен като главната причина за пасивността и страха на целия тим. Колкото и добре да играха тримата в атака на гостите през първото полувреме, колкото и стабилен да бе Крис Смолинг отзад, колкото и неуморно да допринасяше Хуан Мата, истината е, че момчетата на Луис ван Гаал не би трябвало да са съперник за отбор с наличието на Серхио Агуеро, Давид Силва и Яя Туре. Нещо е гнило в сърцето на Сити. И не е трудно да се види що е то.

Крушението във формата, детонирано след обявяването на идването на Гуардиола идния сезон, не може да е само съвпадение. Колкото и достоен човек да е, осъденият на смърт Мануел Пелегрини в момента е капитан на потъващ кораб, който вече не може да повлияе на нищо случващо се на терена, докато играчите му явно са отместили поглед от топката.

Затова управата на Сити трябва да поеме част от вината. Гордото планиране в перспектива неочаквано преобърна един сезон, в който титлата бе на една ръка разстояние, до нещо, което всички искат да приключи час по-скоро. Изборът с включването на Демикелис е симптом за това.

И от другата страна на Манчестър този резултат напълно приляга към тенденциите за сезона. Всеки път щом всичко изглежда обречено, щом Ван Гаал трябва да е на ръба от уволнение, бива постиган резултат, който го оставя на поста му за още малко. При нуждата в дербито да се победи, за да се запази и най-малката надежда за класиране в ШЛ, играчите му сториха точно това. Успехът бе умно организиран, като пропускливият център на защитата на Сити бе взет на мушка. Дали това е сигнал за подем или просто поредната стъпка напред преди две назад, само времето ще покаже.

Междувременно, някъде от лондонското си леговище мениджърът на Уест Хам Славен Билич ще да е гледал този мач и ще да си е помислил, че има по-голям шанс от всякога да стори така, че никой от манчестърските клубове наесен да не е част от Шампионската лига.

Джим Уайт, „Дейли Телеграф”

Следвай ни: