Хаджи: Юбилеят на Стоичков ще бъде важен момент

Хаджи: Юбилеят на Стоичков ще бъде важен момент

Футболната легенда Георге Хаджи даде ексклузивно обширно интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Предлагаме ви втора част от разговора с най-великия румънски играч.

- Кой успех повече цените – победата с Галатасарай над Арсенал във финала за Kупата на УЕФА или триумфът с турския гранд над Реал Мадрид за Суперкупата на Европа?

 - Ценя всички победи. Аз не съм печелил само с Галатасарай, нали? Ликувал съм и със Стяуа, и с други европейски отбори. И да ви призная – и досега ми харесва да побеждавам. Да печеля, да съм  най-добрият. Такава е моята психика, изградил съм го през годините. Победата е от най-хубавите неща в живота. Тя те прави щастлив, но за  нея трябва да се бориш! И да, да - мисля, че всички мои победи бяха страхотни!

- Треньорската ви кариера започна като тази на Стоичков – с националния отбор. Грешка ли е такъв старт? Не трябваше ли да стартирате с клубен тим?

- Хора сме, не винаги взимаме най-добрите решения. Така беше. Нещата някой път ти се получават, друг път - не. Важното е да продължиш, да работиш, да искаш онова, което ти харесва. Аз тръгнах смело по този път, защото ми харесва да съм треньор. Изобщо харесва ми футболът и то до лудост. Продължавам да практикувам тази професия. И важното е да не се откажеш, да не поддадеш, ако в даден момент нещо те разочарова. Колкото до началото – дали ще започнеш с победа или със загуба кариерата – не е важно. Важното е да продължиш напред, да влагаш страст и  да работиш. И така можеш да станеш най-добрият, безспорно е. Нищо общо няма кариерата като футболист с тази на треньор. Абсолютно различни са. Трябва обаче отдаденост и на двата фронта. Да се отдадеш докрай и да имаш страст. И в момента, вие знаете, аз направих в Румъния кариерата, която искам и отбора, който искам. И той върви доста добре. Изобщо нещата вървят добре.

- Вярно ли е, че най-бурно сте празнували победата на Галатасарай над Фенербахче във финала за Kупата на Турция?

- Да, така е. Това е първият ми трофей, и все още единственият ми като треньор. Беше важна победа срещу вечния съперник на Галатасарай в Турция. Беше най-важната победа от последните години на "сараите" над "фенерите". И се гордея с нея! От време на време отбелязвам точки, правя някакви неща, които остават. Така че - да, със сигурност си спомням, че беше финал, на който играхме перфектно. Изключителен мач. И съм доволен, че и аз като треньор имам трофей.

- Вашият път логично ви отведе и в Стяуа. Влязохте в групите на Шампионска лига, но напуснахте. Как се работи с ексцентричния собственик Джиджи Бекали?

- Първо, той е мой приятел. Аз съм му и кръстник. За съжаление нещата не се получаваха така, както ги искахме, не потръгна в желаната посока. Беше бърза раздяла, без да се изнервяме прекалено много. Нормална раздяла. Ние и досега сме приятели. Но работата е нещо съвсем друго. Ние счетохме, че е по-добре да не работим заедно, да останем приятели, защото така е по-добре. Без единия или другия да съжалява за нещо. Така беше. Животът прави нещата такива. Има и такива епизоди. Мисля, че преценихме добре момента и до днес имаме добри отношения.  Това е.

- Любовта на феновете на Стяуа  и Галатасарай към вас е пословична. Как се разделихте с тези клубове?

- Много добре. Винаги съм играл футбол за феновете. Не забравяйте, че съм бил "десятка". А "десетките" играят за феновете, правят ги щастливи. Това е много важно нещо. В Румъния повечето фенове ме обичат. Играл съм за страната си 19 години. Румънските отбори са на сърцето ми, на тях дължа най-много. Повтарям - 19 години играх за националния тим във всички формации. Когато говоря за това и за Румъния страхотно се вълнувам. И съм щастлив, че феновете го оценяват и ме уважават. И аз също им се радвам. А в чужбина, където и да съм бил, в който и да е отбор, съм оставил място да си кажем "Добър ден". И навсякъде съм се чувствал добре. И, естествено, съм оставил спомен, повече или по-малко, във феновете. Както казах и за Реал, и за Барса съм вкарвал. И тези голове се нареждат сред най-важните за техните отбори. За Галатасарай няма и да говоря, там направих цял рецитал и хората ме обичат. В италианския Бреша също оставих добър спомен за мен. И да – и аз като всеки един човек, съм  преходен. Затова е важно да оставиш хубав спомен за себе си. И аз смятам, че вече съм оставил нещо хубаво след себе си.

- Родният ви клуб е Фарул (Констанца), но сега движите проекта Виторул (Констанца). Какви са целите ви?

-  Това е млад отбор. Академия. От момента, в който приключих футболната си кариера, се роди мечтата да създам академия по мой модел, с мой стил и моя концепция. И да опитам с моя екип да я направя най-добрата. Ние в Академията сме много добри, ние сме най-добрите! И го демонстрираме в Румъния през последните 5 години. В повечето възрастови групи сме шампиони на страната. Колкото до мъжкия отбор – той е функция на  Академията. Налагаме и насърчаваме талантите да играят в първа дивизия. Нямаме цели от типа "на всяка цена". Ние сме млад отбор и играем много добре. Това е важното. Но цялата ми инвестиция беше в спортната база, в която сега правим това интервю. Голяма и модерна база с много и добри деца, на които даваме шанс да пробият в професионалния  футбол.

-  Колко деца тренират във вашата академия?

- Грижим се за 300 талантливи деца.

- Вече не само в Румъния говорят, че тук играе новият Хаджи? Какво ще кажете за вашия син Янис. Вие вярвате ли, че ще ви надмине като кариера и успехи?

- Той все още е младеж като всички други тук. Момче, на което му харесва футбола и което има талант. Иска да стане футболист и работи, като до момента нещата вървят много добре. Той вече проби до мъжкия отбор и смело доказва, че има качества да стане класен футболист. Остава оттук нататък да работи изключително много, защото конкуренцията се увеличава. Не е лесно. По-точно казано - много е трудно. А в живота само този, който има амбиция и прави жертви, може да стане голям футболист. Имаме много други талантливи деца, като него. Той е сред дарованията, които от Академията пробиха в мъжкия тим. При нас 70 процента от играчите в отбора на големите идват от Академията. Те са играчи, които ние насърчаваме и определено в политиката си се базираме на Академията.

- Защо в румънския футбол изригват и дори стигат до титла отбори, които след това загиват. Примери са Унирея, Клуж, Оцелул. Бягат ли футболните пари от Букурещ?

-  Не знам как е в България, но ние в Румъния трябва да се организираме много по-добре и в по-дългосрочен план.  Спортът, включително футболът, е важен елемент от обществото. Трябва да бъде финансиран и организиран много по-добре от това, което се случва в момента. Много по-добре! Това е национален въпрос, на държавно ниво. Футболът представя Румъния и мисля, че трябва да бъде отлично организиран и стабилно финансиран. Тогава ще имаме силни и престижни клубове, както бяха преди Стяуа, Динамо, Университатя (Крайова). Във всяка част на Румъния се играеше класен  футбол и играта  беше важна за феновете. Затова и  във всеки мач стадионите бяха пълни. Но сега трябва да се реорганизираме много по-генерално. И да се финансира мощно, защото върховите постижения и създаването на важни за Румъния спортисти зависи от финансовата подкрепа.

 - Румъния пропусна три големи първенства, но сега отива на Евро 2016. Докъде ще стигне и може ли да видим вашият син Янис Хаджи в състава?

- В момента е добре, че националният отбор на Румъния се класира на еврофиналите във Франция. Отборът е добър. Селекционерът Виктор Пицурка работи много, за да го изгради. А опитният Йорданеску се включи по пътя, след като Пицурка замина по договор в чужбина. Но на базата на своя опит Йорданеску се справи добре и стигнахме до финалите. И Румъния днес е интересен тим с конкуренция вътре в него. Кой ще играе на европейското?  Кои са номерата? Няма откъде да знам, защото не съм селекционер. Колкото до моя син - той е младеж, който има време пред себе си, за да работи и да си търси мястото. Ще видим, времето ще покаже. Аз не бързам, а и отборът го прави Йорданеску. И той ще реши кой ще играе на европейското. И кои точно ще бъдат 22-ата играчи на Румъния.

- Въпросът в съвременния футбол днес изглежда е Меси или Кристиано е по-добър? Вие кого ще посочите за номер едно?

- Всеки период от историята на световния футбол създава звезди, важни играчи, каквито са те двамата сега. Ние, които живеем в този период, сме щастливи, горди сме с тях, защото те правят футбола по-хубав, по-приятен. Питате "Кой е по-добър?". Хората са различни, мненията им също. Аз ще посоча един, ти – друг. А те са двама фантастични играча, важни фигури, които правят история така, както други са правили в други периоди. Заради това е обичан футболът. Благодарение на тях, благодарение на други от миналото. "Браво на тях!", бих възкликнал! Те са двама фантастични футболисти и ние днес им се радваме.

- Реално ли е да се дават такива колосални пари за трансфери, както правят английските клубове, Реал Мадрид, Барса, ПСЖ ?

- Такъв стана футболът. Той е индустрия. Има много интереси. Играчите продават. Те са реклама, маркетинг, всичко... Футболът се разви и стана индустрия, важен фактор в света. Намирам го нормално – това е пътят. Който е ценен, който е силен, който продава е нормално да струва много пари.

- Помните ли на каква цена беше най-големият ваш трансфер?

- О, друга епоха беше. Нещата сега са доста различни. Ние живяхме в нашия период.  Но тогава трансферите на големите звезди от Румъния или от България в Испания също впечатляваха за тогавашния период... Може би бяхме и най-добре платените играчи в онзи период. Всяко време има своите герои, не е ли така? Не можем да сравняваме сегашните суми с тези от нашето време или с тези от периода на Кройф, Бекенбауер, Платини. Не, в никакъв случай. Това е животът. А какво следва - не знаем. Адаптираме се и това е. А който успее да се адаптира, се развива.

- На 20 май 2016 г. ще ви видим ли на мача на Христо Стоичков, по случай неговия 50-годишен юбилей? Носим ви покана под №2 след тази на Диего Марадона. Ще ни покажете ли някои стари трикове с българския ви "съучастник"?

- Да, щастлив съм от поканата и ще дойда. Вече обещах на Христо. Ще е удоволствие да се срещнем и със семействата си, с колегите, които "служиха" на футбола. Ще бъде важен момент. Най-вече за него, защото навършва 50 години. Аз ги навърших през 2015-а. Очаквам да бъде много хубава вечер и да опозная по-добре България. Отново ще видя големи звезди на играта в действие, макар и на по-забавен каданс. Със сигурност ще е един хубав момент и се надявам Христо да му се наслади докрай.

- Как сте в личен план? Имате ли свободно време? Чувствате ли се щастлив днес?

-  Освен футбола обичам безкрайно семейството си. Аз съм един спокоен човек. Харесва ми да слушам хубава музика и го правя често. Също и да си похапвам, особено вечер със семейството. Наблягам на вкусната вечеря, защото през деня работя и често забравям да се храня. Позволявам си и чаша вино... А децата ми? В момента  нямам само две, а цели триста, но всички те ми дават настроение. Изобщо добре ми е, щастлив съм. Нещата вървят...

- За какво мечтае Джика Хаджи? Може би гледате в бъдещето и през очите на сина си?

- Моята инвестиция, моето бъдеще е в младите. Обичам да им помагам да станат по-добри. Тръгнах по този път. Естествено, бих се радвал всички тези младежи, включително моите деца – дъщеря ми, синът ми – да се реализират в живота. Ние зависим от тях. Зад гърбовете им сме. Опитвам се да им помогна. И толкова. Животът е труден и е важно те да имат подкрепа, за да постигнат идеалите си. Иначе, аз лично... Ще видим дали ще бъда добър треньор, дали в един хубав ден ще ръководя голям отбор...и това е. Пред мен е времето, а неизвестността ми харесва. Може би ще спечеля европейска купа с клубен отбор или европейска или световна титла с националите? Кой знае?

- Знаете ли нещо на български?

- Добре, добре, как си? (казва го на български). Толкова знам. Това "добре" е за хубави неща, нали? "Добре, добре и след това – какво правиш, как си?".

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти