Китайският глад за стоки от световния пазар може и да е в спад, но това не важи за най-жизненоважната подправка на футбола: играчите. В последните седмици тамошните футболни клубове направиха най-големите харчове в историята си, подписвайки с чуждестранни таланти за суми, които за азиатските стандарти са главозамайващи. Един местен вестник написа, че всеки, който е обърнал поглед към китайския футбол, би заключил, че клубовете там са „полудели”.
Джянсу Сунин – клуб на едноименната верига магазини, счупи азиатския трансферен рекорд на 27 януари, когато плати 25 млн. паунда за бразилеца Рамирес на Челси. Седем дни по-късно Гуанжоу Евъргранде Таобао взе Джаксън Мартинес от Атлетико Мадрид срещу 45 млн. долара. Няколко дни след това Джянсу пак счупи рекорда, плащайки 53 млн. долара за друг бразилец – Алекс Тейшейра от украинския Шахтьор (Донецк).
След двумесечния зимен трансферен период в Китай тамошните клубове са изхарчили нетно около 300 млн. долара – повече от общия нетен харч на всички клубове от водещите пет първенства в Европа за същия период. Премиър Лийг е на 2-ро място в тази класация (220 млн. долара), а китайската, забележете, втора дивизия е на 3-то с 55 милиона.
Президентът Си Дзинпин може да е по-малко охотен да нарече това „лудост”. Странно за човек с толкова много грижи на главата – от забавена по растеж икономика до борба с корупцията, той е силно заинтересован от футбола. Преди една година комитет, работещ по широк спектър икономически и социални реформи, насочи вниманието си към една тревожна тема за толкова обичаща футбола нация: бедственото й представяне на терена.
Комитетът, оглавяван от г-н Си, състави първия в историята на Комунистическата партия план за „футболни реформи” (естествено, с „китайски характеристики”). Реформите бяха насочени към прекратяване на „изостаналото” състояние на футбола в Китай и помощ за осъществяване на мечтата на страната за „спортно могъщество”. Според плана броят на футболните академии трябва да нарасне десетократно до 50 000 до 2025 година, а футболът да стане задължителен предмет в учебната програма.
Футболът е от особено значение за г-н Си. Той е фен от дете. Доста време след заставането му начело на Китай в кабинета му е стояла снимка как рита топка в Ирландия. В плана му за реформи се казва, че футболът може да повиши патриотизма и да изгради „колективен дух” – важни за внедряване компоненти в страдащото от бързите икономически промени общество.
Китайският бизнес с охота приглася. Четири компании поеха първодивизионни клубове в последните две години. През октомври м.г. China Media Capital (CMC) плати 1,3 милиарда долара за петгодишно притежание на телевизионните права върху китайската Суперлига (CSL) – над 25 пъти повече от платеното от държавната телевизия за сезона през 2015 година. (На 23 февруари фирмата препродаде правата за първите две години срещу 35% печалба.)
През декември СМС купи 13% от Манчестър Сити седмици след като президентът й придружи г-н Си на обиколка из базата на английския клуб. Уан Джянлин – най-богатият човек в Китай, наскоро купи 20% от Атлетико Мадрид, а неговата фирма Далиан Уанда харчи милиони долари за тренирането на 180 китайски футболисти при първокласни условия в Испания.
Освен да купуват скъпи чужденци, клубовете от китайската Суперлига взеха и бивши треньори на английския и бразилския национален отбор. Гуанжоу Евъргранде Таобао назначи десетки треньори от Реал Мадрид да работят с около 3000-те младежи в своята академия. Липсата на привлекателност на клубовете си китайците компенсират с тлъста заплата (Есекиел Лавеци наскоро се премести от Пари Сен Жермен в провинциален китайски тим срещу седмичен чек от над 300 000 долара). Суперлигата вероятно скоро ще измести американската Мейджър Лийг Сокър като избрана дестинация за футболисти, които гонят повече парите от славата.
Г-н Си вижда футбола като полезен дипломатически инструмент – неговите презокеански визити често са свързани с футболни събития. Суперлигата обаче е все още далеч от властта, която упражнява Премиър Лийг върху цяла Великобритания (само попитайте кой да е таксиметров шофьор в Китай). Г-н Си заяви, че мечтае за световна купа за Китай. Самата Англия няма план за целта.
„Ди Икономист”