Китай може да застраши монопола на европейския футбол

След като дълго време бе приемано като нещо далечно, китайското първенство стигна до първите страници на спортните вестници по света през последните седмици с демонстрация на финансова мощ, невиждана досега извън традиционните европейски грандове.

Гуанжоу Евъргранде привлече Джаксън Мартинес от Атлетико Мадрид за 42 миилона евро, а трансферът не е изключение, а част от тенденция. Няколко дни по-късно този рекорд бе  подобрен, след като Цзянсу Сунинг взе искания от Ливърпул Алекс Тешейра от Шахтьор за 50 милиона. Тази новина би изглеждала като нереален слух преди време, но китайците на два пъти счупиха трансферни рекорди през последните седмици. Цзянсу даде 28 милиона евро за бразилския национал Рамирес, привличайки го от Челси. В далечния Изток вече играят Фреди Гуарин и Жервиньо.

Това разхищение на пари може да накара мнозина да повдигнат вежди, но иметата, запътили се към китайската Суперлига не могат да бъдат пренебрегвани. Това са основни футболисти от водещи първенства, които са в разцвета на силите си, а не играчи в края на кариерата си, търсещи последния голям договор.

Тенденцията е от две-три години и продължава да се разраства. Началото бе дадено от Евъргранде, който в рамките на 12 месеца привлече Дарио Конка и Марчело Липи и им даде едни от най-високите заплати в света. Сега вече Гуанжоу не е единственият голям играч на това, което бързо се превръща в най-големият футболен пазар извън Висшата лига.

Последният ход на клуба не е голяма изненада. Очакванията бяха големи за това към кого ще се насочат за подсилване на атаката преди старта на сезона през март, след като продадоха водещия си голмайстор Елкесон на големия си конкурент Шанхай СИПГ за 18 милиона. Теориите бяха, че щом продават подобен футболист без явна причина, очевидно имат планове за заместник.

Пристигането на Джаксън отговори на въпросите, а колумбиецът се присъедини на "Тиане Стейдиъм" към бившия играч на Тотнъм Паулиньо, корееца Ким Йънг-Гуон и бившия голмайстор в Лига Европа Алън.

"Футболът е много важен за цялата група Евъргранде, коментира местният журналист Фън Жен. - Те почувстваха нарастващо напрежение, след като видяха другите отбори да привличат големи имена. Клубът наскоро излезе на борсата и трябва да поддържа стойността си. Пристигането на големи имена играе основна роля в привличането на спонсори и популярността на спорта в Китай. Те искат да бъдат виждани като лидер и сега, плащайки 42 милиона за един играч, се поставят на нивото на водещите отбори в Европа."



От всички инвеститори във футбола именно Гуанжоу успява да намери пътя към финансова стабилност. След два триумфа в Шампионската лига на Азия и пет титли на Китай Евъргранде е най-голямото име в азиатския футбол и спонсорите отчитат това. Отборът се превърна в национална гордост след години на разочарование, а името му се знае дори сред тези, които не са запознати със спорта.

Гигантът в електронна търговия Алибаба бе достатъчно убеден, за да даде 192 милиона долара за 50 процента от акциите на клуба (в последствие намалени на 40%) през 2014 г., докато през 2015 г. клубът бе оценяван на стойност от 1,61 милиарда долара. Клубът бе сериозен финансов проект дори преди да има възможността да привлича спонсори като "Нисан" и "Найки" и да продава телевизионни права.

Самата група Евъргранде пък опита да осребри развитието на бранда, навлизайки в бизнеса с бутилирана вода, готварско олио и сухо мляко през последните две години, а освен това навлезе и в музикалната индустрия. С оглед на забавянето на пазара на недвижимо имущество в много градове, разнообразието на бизнеса е ключово за дългосрочната устойчивост.

Истината е, че футболът за мнозинството от компаниите, които имат бизнес в Китай, е с цел маркетинг на продукти или политически услуги. Информацията за любовта на президента Си Цзинпин може да е малко преувеличена, но желанието му да премахне зависимостта на китайската икономика от производството е реално.

Спортът, както музиката и киното, са виждани като ключови в този процес. Китай вече си осигури домакинството на зимните олимпийски игри през 2022 г., а освен това има бум на инвестициите в маркетингови агенции, футболни клубове и медии в Европа. От скоро агенцията на Хорхе Мендеш и "Сити Футбол Груп" бяха добавени към марките, които отчасти са в китайски ръце.

Колко голямо може да стане китайското първенство? Това до голяма степен зависи от развитието на местните играчи и ще отнеме време. Евергранде мисли в тази насока. Клубът привлече водещите китайски таланти Ли Юани и Цу Цзин и инвестира в най-голямата юношеска акедемия в света. Дали другите са готови да инвестират дългосрочни остава да се види.

Икономиката и политическата посока на страната ще определят колко дълго ще продължи развитието на Китай като финансова сила в света на футбола. Събитията от последните седмици обаче накараха всички да обърнат поглед на Изток.

Това харчене на пари може да признак за сеизмични промени във футбола, ако Китай продължи да се възползва растящата си икомика и взима таланти от първенства, които просто не могат да се конкурират финансово. Шефовете на европейски футбол със сигурност ще следят с интерес развитието на ситуацията, тъй като монополът им върху играта може бъде застрашен.

Крис Аткинс