Израстването на Хофенхайм

Хофенхайм залага на дългосрочна стратегия и е време. През последните две седмици новият треньор Юлиян Нагелсман стана по-известен по света от всеки от играчите си. На 28 години той е най-младият наставник в историята на Бундеслигата и от него се иска да спаси тима от изпадане. За някои това назначение показва наивността на един провинциален отбор на новобогаташи, който се опитва да се справи с изискванията на Бундеслигата. Сякаш някой, спечелил от лотарията, се е присъединил към ексклузивен клуб. Всъщност решението повече наподобява завръщане към напредничевото мислене, което помогна за пълната трансформация на клуба през последните години.

Докато мнозина в позицията на Хофенхайм биха назначили опитен треньор с простата цел да избегне изпадане на всяка цена, клубът от провинция Баден-Вюртемберг заложи на младост и дългосрочна стратегия и пое смела стъпка към бъдещето, независимо какво донесат следващите месеци.

Базиран в селище с приблизително 3000 жители, Хофенхайм първоначално е създаден през 1899 г., но никога не е бил по-нагоре от пета дивизия на германския футбол до началото на 21-и век, когато бивш състезател на тима сложи парите си там, където е сърцето му. Дитмар Хоп, милиардер и един от създателите на германската софтуерна компания SAP, израства в селото и не само е виден жител, но играе за юношеския отбор на Хофенхайм. Неговите инвестиции са катализатор за невероятната трансформация от Крайслига А, девето ниво на футболната пирамида, до Бундеслигата само за 18 години.

Малко след втората световна война през 1945 г. клубът се създава в модерния си вид, когато гимнастическия клуб Турнверайн Хофенхайм (създаден през 1899 г.) и футболният Фусбалверайн Хофенхайм се обединяват. Отборът е изпратен в Крайскласе - най-ниското ниво на футболната йерархия, и остава там с десетилетия. Завръщането на Хоп, който в младините си е играл като нападател, води до стремително изкачване през дивизиите и три промоции в рамките на шест сезона.

Хоп дава да се разбере от самото начало, че е пристигнал за дълъг път. Той изгражда нов стадион с капацитет 5000 зрители, напълно финансиран от личното му имущество и завършен за 100-годишнината на клуба през 1999 г. "Оригинално" именуван "Дитмар Хоп Щадион" (все пак той плаща за него) официално е открит с мач срещу големия Байерн (Мюнхен) със звезди като Оливер Кан, Лотар Матеус, Щефан Ефенберг, Мемет Шол, Бишенте Лизаразу и Джоване Елбер. Колкото и да е амбициозен Хофенхайм, едва ли хората в клуба са си представяли колко бързо подобни срещи ще се превърнат в редовно явление.



Новият стадион олицетворява променения имидж на клуба от аматьорски провинциален отбор до професионален тим във възход. Две поредни поредни промоции през 2000 и 2001 г. пращат Хофенхайм в Регионаллига, която е едно ниво под Втора Бундеслига. Естествено интересът към клуба нараства. Средната посещаемост от около 300 фена се удвоява на 600 през 2000 г. и на 1500 през следващия сезон. Ръстът е впечатляващ в процентно отношение, но не отдалечава клуба от провинциалните му корени.

Развитието на тима обаче бележи застой в Регионаллига. В опит да се справи с това клубът постепенно започва да добавя играчи с опит на най-високото ниво към състав, основно от региона. Въпреки това Хофенхайм продължава да изпитва затруднения и изглежда, че е достигнал лимита си, който дори на този етап изглежда впечатляващ за размера на клуба, неговата история и инфраструктура.

Хоп обаче, разчитайки на качествата, които му насят богатството, вижда начин, по който да доведе професионалния футбол до региона Райн-Некар. Неговата идея е да обедини три отбора - Хофенхайм, регионалния съсед Астория Валдорф и Сандхаузен. Неговите намерения за създаването на ФК Хайделберг 06 пропадат поради редица причини. Основните са неразбирателство за стадиона и факта, че Санхаузен и Валдорф ще имат второстепенно значение.

Това не отказва Хоп и Хофенхайм да се стремят към промоция в професионалния футбол. Над клуба се понася облак на безмилостност и през сезон 2005-06 са направени редица промени в персонала. Старши треньорът Ханзи Флик, който по-късно става помощник на Йоаким Льов и е част от световните шампиони, е уволнен, след като изглежда, че отново тимът няма да направи стъпката нагоре, а заместникът му Лоренц-Гюнтнер Кьостнер се оттегля в края на същия сезон.

Въпреки разочарованието от поредния сезон в Регионаллига клубът прави една важна стъпка към осъществяване на целите си. Това лято Хоп назначава Ралф Рангник за треньор. Бившият наставник на Щутгарт, Хановер и Шалке, където се бори с Байерн за титлата, той е голям удар за Хофенхайм и показва сериозните намерения на собственика. Новодошлите от Баден-Вюртемберт вече не могат да бъдат игнорирани.

Рангник носи със себе си нови очаквания, наложени от него, и ги оправдава, печелейки промоция за Втора Бундеслига от първия път. Готов да се конкурира с големите, клубът променя целия си имидж. Хоп цели да въведе устойчив план за развититие, в чиято основа е изграждането на млади таланти. Мнозина обаче не могат да видят нещо повече от парите, които текат от всеки ъгъл на клуба. Поради досегашния незначителен статут на тима мнозинството от футболния свят - фенове, играчи, треньори и журналисти, няма предишни отношения с Хофенхайм. За първи път, в който за тима започва да се говори, е как той преминава с бързо темпо през различните дивизии. Когато обаче той започва да измества традиционно силни отбори, презрението нараства. 

В германския футбол традициите носят голяма тежест. Клубове често са описвани от коментатори, играчи и журналисти като "Традитионсверайн", което е нещо като почетна значка. На другия полюс са тимове като Хофенхайм, напоследък Лайпциг и в по-малка степен Инголщад, които са определяни като "пластмасови" отбори и често хулени от феновете на съперниците им, дори от треньори и ръководители. С издигането на Хофенхайм се увеличават и критичните погледи, насочени към клуба. Хоп често трябва да отклонява сравненията с Роман Абрамович, обяснявайки, че руснакът не е прекарал 15 години като юноша на Челси. Нещата се влошават до такава степен, че на Хоп му се налага да пише до Германската футболна асоциация с искането откритата "дескриминация" към отбора да бъде третирана по същия начин като расизма.

На терена Рангник и Хофенхайм нямат намерение да прекарват толкова време във Втора Бундеслига, колкото им се наложи, за да влезнат в нея. Клубът бързо добавя качество с играчи като Демба Ба, Карлос Едуардо и Чинеду Обаси и харчи повече за трансфери от всички останали в дивизията, взети заедно. След това не бе изненада, че от първия опит Хофенхайм стигна до Бундеслигата през 2008 г. само 18 години, след като бе в девета дивизия.

Веднъж озовали се в елита, те не поглеждат назад, продължавайки подема от предишния сезон. Нямащи идеи да стоят по-затворени и да се адаптират към Бундеслигата, тимът на Рангник излетя от старта и разкъса съперниците си с директен, атакуващ футбол. Футболистите играеха със самочувствие и с мисълта, че ако получат два гола, ще вкарат три, четири или пет. Триото в нападение - Ба, Обади и Ибишевич, се развихри в първата половина на сезона и донесе на тима 42 гола за 17 мача. Новакът стана неофициален зимен шампион, изпреварвайки Байерн по голова разлика.

Въпреки че начинът, по който тимът се изидгна с помощта на Хоп, все още не се харесваше на много фенове, хората не можеха да не се радват на духа на отбора. Седмица след седмица, вкъщи и като гост, те продължаваха да шокират, изненадват и да демонстрират неуважение към смятания за традиционен ред в Бундеслигата. Може би те не бяха вторият любим отбор на всеки, но започнаха да бъдат свързвани повече с футбола, който играеха, а не с финансите им. А този отбор бе пълен с таланти. Вероятно най-добрият трансфер на Рангник бе привличането на бразилския халф Луис Густаво, който пристигна на 20 години от Коринтианс за сумата от 1 милион евро. Стилният и спокоен младок бързо се превърна в основа на полузащитата на Хофенхайм до Сеяд Салихович.

Първата част на този дебютен сезон в Бундеслигата беше въпрос на импулс и зимната пауза дойде в лош момент. Не само, че спря подема им, но и донесе изключително неприятна контузия. Ибишевич, който водеше при голмайсторите с 18 попадения, скъса коленни връзки по време на приятелска среща и не игра до края на сезона. Формата на отбора пострада и въпреки крайното седмо място, изключително постижение за новак, втората част от сезона бе разочароваща и включваше серия от 12 поредни срещи без победа.



Хофенхайм не успя да стигне отново до тези висини, но успя да се установи като отбор от средата на класирането и дори някои от играчите започнаха да получават повиквателни за националния отбор. Когато се налагаше чувство на стабилност, дойде голяма загуба. Бесен от решението на клуба да продаде Луис Густаво на Байерн, Рангник подаде оставка същия ден.

Без знанието на треньора Хоп бе преговарял с баварците за трансфера от известно време и той бе изключително изгоден финансово. Амбициите на Рангник обаче бяха не само отборът да се стабилизира в Бундеслигата, но и да се представя на европейската сцена. Въпреки че Хоп споделяше тази визия, той не успя да преодолее бизнес нюха си и видя колко смисъл има в тази сделка финансово.

След като Рангник, който изведе отбора от Регионаллига до Бундеслигата за три години, напусна клуба толкова драматично в началото на 2011 г., Хофенхайм смени шест наставника и наскоро назначи седми в лицето на 28-годишния Нагелсман. Това назначение показва, че Хоп и клуба са готови да се върнат към една от основите си - да дават шанс на младите. Хофенхайм трябва да бъде похвален за това доверие към Нагелсман, който започва да работи като треньор с юношески отбори още през 2008 г., след като проблеми с коляното слагат край на кариерата му на 20-годишна възраст.

Преди да се присъедини към Хофенхайм Нагелсман бе познат като талантлив треньор. Той работи като помощник на Томас Тухел в Аугсбург, когато бе на 21 години, а Байерн искаше да го привлече миналото лято и му предложи треньорския пост на юношите до 17 години. Хофенхайм е наясно с качествата му и подписа с него тригодишен договор.

За бъдещето на клуба пък остава да се види до каква степен мечтата на Хоп ще бъде реализирана. Но едно нещо е сигурно: назначаването на Нагелсман има потенциала да положи основите на традициите, към които той и клубът се стремят.

Джейсън Хъмфрис, "Гардиън"