Мисията на Пеп е една: поставяне на Сити в евроелита

Мисията на Пеп е една: поставяне на Сити в евроелита

За Манчестър Сити обявлението, че Джосеп Гуардиола ще поеме отбора през лятото, се усеща като кулминация на четиригодишен процес. От момента, в който Чики Бегиристайн и Феран Сориано дойдоха съответно като футболен и изпълнителен директор в клуба, целта им беше да назначат човека, с когото постигнаха такива феноменални успехи в Барселона.

Докато Манчестър Юнайтед тъне в депресията на ерата пост-Фъргюсън/Гил с мениджър в лицето на Луис ван Гаал, който бе сред най-търсените в света… преди 20 години, и с до голяма степен неразбираема и свръхохолна трансферна политика, Сити може да се поздрави с дългосрочното си планиране. Или поне ще може да го стори, ако всичко сработи.

Една четиригодишна битка да бъде докаран мениджър с договор за три сезона би си струвала, ако утвърди клуба в европейския елит – било чрез постоянен успех в ШЛ, било чрез играния стил футбол… в идеалния случай чрез двете неща. А Гуардиола най-малкото ще гарантира интересен футбол с радикалния си тактически подход и детайлното си ръководене на своя отбор от позицията си край тъчлинията.

Има обаче нещо повече. В изявлението си след уволнението на Роберто Манчини през 2013 г. – а вече знаем за наличието на преговори между клуба и Гуардиола отпреди това – Сити говореше за своето желание за „цялостен подход”. Това си остава целта и днес, та точно по тази причина толкова много пари бяха излети в академията. В своята книга „Гол: топката не влиза във вратата по случайност” Сориано говори за важността на това даден клуб да има холистична философия от дъното до върха на структурата си.

На най-практично футболно ниво това значи младите ти играчи да се учат на стил на игра, практикуван от първия отбор, което улеснява тяхното изкачване в йерархията. Отчасти заради готовността си да налага младоци (и липсата на готовност у прекия съперник за поста) Гуардиола получи работата на „Камп Ноу” през 2008 г. вместо Жозе Моуриньо. Когато колелото се завърти по план, когато велико поколение израсте заедно както в Барса, изкованото в течение на години взаиморазбирателство на терена вероятно надминава всичко постижимо от сбор от суперскъпи покупки от извън клуба.

Рискът тук е, че тази среда може да стане толкова сложна за външни хора, че те да не успяват да се приспособят към нея – най-ясният пример за това беше Златан Ибрахимович в Барса. Гуардиола обаче показа в Байерн (Мюнхен), че е способен да адаптира своя пуристичен стил на игра на пас към новите условия. Да, спечели по-малко трофеи при баварците, ала вероятно се доказа като по-завършен треньор там.

Може да се зададе и въпроса доколко една така амбициозна и доминираща личност като тази на Пеп се вписва в холистичната визия на Сориано. Неговото изискване за контрол, отразено в поведението му край тъчлинията, стана голям проблем в Байерн с постоянните скандали с различни клубни служители, най-вече с лекарите. Наистина, Сити е клуб с по-малко утвърдени във времето вътрешни интереси, ала ако там планирането е толкова внимателно и изчислено в дългосрочен план, както изглежда, се губи смисълът да се изпада в култ към личността.

При цялото интелектуално говорене за холизъм от страна на Сити, доста от последните им покупки на трансферния пазар не сработиха. Осем от титулярите срещу Наполи в първия мач на тима в историята в Шампионската лига през септември 2011 г. все още са важни играчи в първия отбор. И това е въпреки нетния харч от 235 млн. паунда! Рахим Стърлинг и Кевин Де Брайне се утвърдиха далеч по-добре от много от предшествениците си и вероятно имат своето място в средносрочното бъдеще, но съставът все още изглежда твърде далеч от желания от Гуардиола.

В Барса той имаше Чави, а в Байерн – Филип Лаам. Това са доминантни фигури, благословени с дълбока футболна интелигентност. В Сити няма очевиден еквивалент, нито дори играч с онова специално умение за осъзнаване на пространството, показано от Дейвид Алаба и Томас Мюлер. Серхио Агуеро – бърз, подвижен и смъртоносен, вероятно ще има своята роля, както и Давид Силва със светкавичната си мисъл. Венсан Компани ще бъде ценен най-вече заради лидерските си качества, щом прасецът му се излекува. Може обаче да се наложи да бъде купуван по-добър подавач до него в сърцето на защитата.

Гуардиола в крайна сметка продаде Яя Туре навремето в Барса, а котдивоарецът днес е по-възрастен и по-бавен. Сега изглежда неминуемо бъдещето му да е извън Сити, още повече че агентът му Димитрий Селюк миналия месец постави под въпрос качествата на Пеп. Фернандиньо може на кантар да се впише в модела на новия мениджър, но това вероятно не важи за Фернандо и Фабиан Делф. Центърът на полузащитата изглежда очевидна зона в нужда от вложения през лятото.

Идването на Гуардиола е важно не само за Сити, а и за самия него. Помним хапливия коментар на Моуриньо след извеждането на Челси до титлата миналия сезон: „Може пък и аз да отида в страна, където и домакинът на клуба да може да тренира отбора и да спечели титлата. Може би трябва да подхождам по-умно в избора на работа, ала все още ми харесват подобни трудности.” Мишената бе очевидна: като отиде в Байерн – клуб, спечелил требъл предходния сезон при Юп Хайнкес, Пеп поемаше една вече доминираща сила.

Това не иде да рече, че той няма заслуги за последвалите успехи на баварците, особено при вълнуващия показан футбол при него, но също така е вярно и че при неуспех и този сезон в ШЛ ще остане генералното усещане за постижения под очакваното в тригодишния му период в Мюнхен.

От друга страна, дори ако Гуардиола все пак спечели ШЛ ще тлее мисълта, че този успех е можел да бъде постигнат и от далеч по-малко ценен треньор. Доминацията на Байерн (последният доклад на „Дилойт” за футболните финанси показа, че приходите за 2014/15 са с 69% по-високи от тези на следващия по този показател в Германия – Борусия (Дортмунд) донякъде замаскира свършената отлична работа от Пеп по обновяването на Барса след наследяването на Франк Райкард в Барса през 2008 година. Воденето на Сити е далеч по-тежък изпит, защото има доста по-малко гаранции за успех. Може и да е истина, че с подкрепата на шейх Мансур клубът разполага с повече ресурси за привличане на играчи от който и да е друг в Премиър Лийг, но по отношение на приходите лежи зад Юнайтед, а има и други три от Англия в челната деветка в класацията.

Когато Ван Гаал описа ПЛ като „надпревара до изнемога”, имаше точно това предвид. Този сезон показа възход на средната класа (17 от 30-те клуба с най-високи приходи за 2014/15 са от английския елитен ешалон) и това прави конкуренцията дори още по-свирепа от преди.

Най-големият въпрос е дали Гуардиола може да поддържа интензитета на своя футбол в течение на пълен сезон в ПЛ. Това е повод за тревога не само за играчите, от които се изисква яростен пресинг, а и за самия Пеп предвид бясното му поведение край тъчлинията.

Джонатан Уилсън, „Гардиън”

Още от Футбол свят

Виж всички