Тайните на Юрген Клоп (част I)

Той обича да купонясва. Това поне стана ясно на играчите на Ливърпул на връщане от гостуването срещу Уотфорд на „Викаридж Роуд” на 20 декември миналата година. Те се чудеха дали техният мениджър, видял бедственото им представяне при крушението с 3:0, няма да отмени коледното парти, насрочено за същата вечер. Повечето от тях дори се надяваха да го стори. Никой не бе в настроение.

За тяхна изненада Юрген Клоп настоя партито да е по план. Нещо повече, той направи посещението задължително в три линии. Така неговите играчи, неговият щаб и всичките им житейски партньори се запътиха към хотел „Формби Хол” тази вечер с чувството, че биха правили почти всичко друго, стига да е нещо различно.

Когато всички се събраха, германецът взе микрофона и им каза: „Всички сме разочаровани, ала мачът вече е минало. Точно сега това тук е нашият приоритет. Не ми пука дали ще пиете, но никой няма да си тръгне преди 1 часа сутринта! Каквото и да правим заедно, ще го правим възможно най-добре. А тази вечер това означава, че ще купонясваме!”.

И те купонясваха. А според присъстващите Клоп бил сърцето и душата на всичко, като открил дансинга с жена си Ула и показал учудваща сръчност в краката за такъв висок мъж (макар че оценката на движенията му била свалена от прекаляването с пляскането с ръце). Германецът не спрял да се усмихва цялата вечер и набързо настроението заразно се предало на неговите играчи. Когато наближавало 1 часът, вече никой не си гледал часовника. Вместо това всички – и играчи, и партньорките им, и щабът – се надпреварвали в танците, поставяйки твърдо ужасното си представяне в Уотфорд зад гърба си.

Няколко дни по-рано коледното парти на Манчестър Юнайтед бе отменено от футболистите. Те усещали, вероятно правилно, че никой от феновете на Юнайтед и мениджъра Луис ван Хаал няма да се радва да чуе, че има весело посрещане на празниците толкова скоро след отпадането от Шампионската лига, още повече придружено от неприемливата поредица от загуби в Премиър Лийг от Борнемут, Норич и Стоук Сити.

ВАЖНОСТТА НА ЗАДРУГАТА

Подобна отмяна на коледни партита стана често срещано явление в лигата в последните години, като в ролята на чичо Скруудж влязоха например Хари Реднап и Алан Пардю. Клоп обаче, два месеца след пристигането си в Англия, избра противоположния подход. Дори сметнал провеждането на купона за още по-важно след случилото се следобеда на „Викаридж Роуд”.

Ако си бяха написали домашното за своя мениджър, играчите на Ливърпул нямаше да са така изненадани. Той изигра точно същата карта и в Германия 12 месеца по-рано. Заседнал в най-лошия период от своята треньорска кариера, с неговия отбор на Борусия (Дортмунд) на немислимата една точка от дъното на таблицата в Бундеслигата на средата на сезона, той бе твърдо решен да изпрати момчетата си в по-добро настроение за зимната им ваканция. Затова изпрати sms на всички тях: „Не си помисляйте и за миг, че това е по желание. Няма изключение. Всички да идват!”.

Алтернативата, заключил бе Клоп и в двете години, бе футболистите му да се приберат по домовете си отделно и с потънали гемии… а той не вярва в потъналите гемии. Вярва, че един отбор трябва да се държи като банда от братя, да побеждава заедно, да губи заедно и определено да купонясва заедно в точното време. Думата „задруга” е често използвана в неговия английски речник. „Ако останем задружни и извървим този път задружно, ни очаква блестящо бъдеще за Ливърпул”, каза той към края на миналия сезон, завършил с обезсърчително поражение от Севиля на финала на Лига Европа в Базел.

А каква ли ще да е била обстановката на предварително планираното парти за след този мач в хотела в Базел? Вероятно сте познали. То започнало като бдение, с мнозина от играчите изправени пред несигурност за бъдещето си в клуба през лятото. Настроението обаче се подобрило след няколко питиета и съвсем се нажежило, след като Клоп извикал всички да се прегърнат на дансинга и им казал: „Преди два часа се чувствахте л.йняно. Дано сега всички сте малко по-добре. Чуйте ме: това е само началото за нас. Ще играем в още много финали!”. И с това започнал да пее: „Ний сме Ливърпул, ша-ла-ла-ла-ла, о, ний сме Ливърпул, шааа-ла-ла-ла-ла-ла.” Играчите му се присъединили към песента и настроението моментално се разгорещило. Той е такъв тип мениджър. Той води. Играчите му го следват.

ПРЕВРЪЩАНЕТО НА СЪМНЯВАЩИТЕ СЕ ВЪВ ВЯРВАЩИ

На първия му ден на работа в Ливърпул, 9 октомври м.г., Клоп споделил с новите си възпитаници диагнозата, до която достигнал от разстояние в седмиците наблюдения преди поемането на поста от Брендън Роджърс: „Към този момент цялата фамилия на ЛФК е малко прекалено нервна, малко прекалено песимистична, малко прекалено съмняваща се. Атмосферата на стадиона е добра, ала никой не се наслаждава. Хората в момента не вярват в настоящето. Те виждат само какво е било преди пет години, преди 10 години, преди 20 години. Побеждавате, а после чувате: „Ами защитата е проблем.” Трябва да направим рестарт. Много е важно отсега нататък играчите да усетят разликата. Ние трябва да се превърнем от съмняващи се във вярващи.”

Съмняващи се ли? От първия ден всеки един привърженик на Ливърпул повярва в Клоп. Може би няма място в английския футбол, където култът към мениджъра да е по-силен отколкото на „Анфийлд”. И Жерар Улие, и Рафаел Бенитес бяха обожествени още преди да са спечелили и трофей, какво остава за след това. Бенитес, разбира се, завърши първия си сезон на Мърсисайд като пълководеца и архитект на най-невероятния триумф в историята на Шампионската лига. Три месеца по-рано обаче бе спечелил само 13 от своите 27 мача на пейката и бе отпаднал срамно от нискоразрядния Бърнли, а портретът му в златни рамки, т.нар. Рафатолах, обходи улиците на Кардиф, носейки се като рокзвезда при стейдждайвинг по ръцете на десетките хиляди „червени” фенове преди финала за Купата на лигата 2005.

Кени Далглиш (по очевидни причини) и Брендън Роджърс в различна степен получиха месианския статут, преди да открият, че не могат да осъществят очакванията и надеждите към тях. С единственото изключение на Рой Ходжсън, който бе грешният човек на грешното място в грешното време, никой мениджър на Ливърпул в трудните последни две десетилетия не може да се оплаче, че е посрещнат със съпротива от самото си пристигане. Клоп, освежен след седем в огромна степен чудесни години в Дортмунд, бе просто последният нов мениджър, озовал се в ролята на човека, призван да изведе Ливърпул обратно до обетованата земя.

По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Едно е нов мениджър да вдигне настроението по трибуните и в тренировъчната база, ала друго е да наследиш небалансиран състав при затворен трансферен прозорец и редящи се непрекъснато един след друг мачове. Клоп имаше ограничено поле за подобрение на отбора. Неговият високоинтензивен гегенпресинг донесе блестящи дивиденти в Дортмунд, ала това не е играта „Футболен мениджър”, където с едно копче можете да направите промяна и да накарате играчите си да пресират съперника по искания от вас начин.

РАЗЛИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Случваше се неговата Борусия да изтичва повече от 120 км в мачове от Шампионската лига, надбягвайки и изумявайки бляскави противници. Това обаче трудно можеше да се постигне на мига с обезсърчения състав на Ливърпул през октомври 2015 година. Тези неща отнемат време, а времето на тренировъчното поле не бе лукс, с който Клоп се ползваше в сезон с общо 63 мача в четири състезания, в това число походи до финалите в Лига Европа и Купата на лигата. Той нямаше да превърне своя Ливърпул в Дортмунд от днес за утре, още повече без значителни промени в състава, които определи, че ще изчакат до лятото.

От самото начало Клоп имал усещането, че нещо в Ливърпул било, както го каза близък до него човек, „леко счупено”. Той вярва, че един футболен отбор живее и се храни с положителна енергия, от сърце и душа, а не усетил нищо подобно нито на базата Мелууд, нито на „Анфийлд”. Да, имаше случаи, когато „червените” стигнаха забележителни висоти: в ПЛ биха Челси с 1:3 и Манчестър Сити с 1:4 и 3:0, а и смачкаха Евертън в дербито с 4:0; за Купата на лигата прегазиха Саутхамптън с 1:6; в ЛЕ победиха Манчестър Юнайтед с 2:0, Виляреал с 3:0 и, с легендарен обрат, Дортмунд с 4:3. При всички тези блестящи върхове обаче имаше и тревожен брой сривове – серия дошли от нищо загуби, които оставиха Клоп в положение да се издърпва сам за косата като барон Мюнхаузен.

Оливър Кей, „FourFourTwo”

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II

Следвай ни: