В един момент от нашата среща с Матс Хумелс започваме темата за английския футбол и постоянното гледане под лупа на всяка крачка на футболистите там, когато централният защитник на Байерн (Мюнхен) се усмихва и прави изненадващо разкритие.
Той наскоро се завърна в родната си Бавария и в родния си град, който даде на света Октоберфест. Пиенето съставя такава огромна част от местната култура, че има биергартен (б.пр. – бирена градина) за феновете дори и на тренировъчната база на любимия им клуб. Местното производство обаче, по всичко личи, не е приоритет на точно този жител.
„Не харесвам бира – потриса ни Хумелс. – Не ми харесва вкусът. Опитвал съм около 15 пъти в живота си. Израснал съм с Октоберфест, ала просто не я харесвам. Ако в чашата налея толкова бира (б.и. – поставя палеца и показалеца си близо един до друг) и толкова лимонада (б.и. – раздалечава пръстите си широко), пак има вкус на бира. Ако излизам вечер, може да пия джин с тоник, но не е като да пия по пет. Просто пия много вода, тъй че никога не се напивам. През повечето време всичко е спокойно и можем да излизаме мирно тук по улиците на Мюнхен.”
Това разкритие идва след скандала с Уейн Рууни. Хумелс също не е чужд на постоянното следене от камерите, след като смени Борусия (Дортмунд) с Байерн през това лято. Затова и разбира стреса, който идва с това да играеш за един от най-големите отбори в света.
Темата за Рууни обаче специално го запленява. Германският бранител обяснява колко близо е бил до това да стане съотборник с английския нападател на „Олд Трафърд”, ала първо иска да поговори за това как капитанът на Трите лъва е представян.
„Не ми харесва постоянното му следене и обсъждане. Зная отлично за проблема. Много се интересувам от случващото се в Англия. Колко години вече Рууни играе за Манчестър Юнайтед? Дванайсет? Колко години бе водещ играч на английския национален отбор? Десет? Или пък повече? Не можеш да си на най-доброто си ниво непрекъснато.”
Дейвид Мойс обмисляше да купи Хумелс в Юнайтед през 2013 г., преди Луис ван Хаал на следващата да започне още по-яростно преследване на защитника.
„Да. Сделката беше много близо. Имаше разговори, доста пъти в последните няколко години. Имах оферти от Англия и от един от трите големи испански клуба, но нищо не бе толкова близо, колкото предложението от Англия. Ван Хаал ме искаше, но не беше единственият. Вече е трудно за мен да играя в Англия. Навършвам 28 години идния месец, а подписах с Байерн за пет сезона.”
Главната причина Хумелс така и никога да не успее да се пробва в Премиър Лийг е Юрген Клоп. Влиянието на днешния мениджър на Ливърпул над играча е огромно. Когато през април гръмна новината, че Хумелс ще отиде в баварския голям съперник на „жълто-черните”, едно от първите получени съобщения било от стария му треньор, който му предложил подкрепа и сигурно рамо. Без напътствията на Клоп, Хумелс не е сигурен, че би достигнал подобно ниво във футбола. Двамата са много близки и 27-годишният бранител избухва в смях при спомена за това как наставникът спринтира по тъчлинията в Хамбург, за да отпразнува изравняване в последната минута, а в това време си чупи очилата.
„Направи същото и в Ливърпул, нали? – тръска глава Хумелс. – Нямаше да постигнем подобни успехи в Дортмунд с друг треньор. Той е много емоционален. През цялото време! Не може да се успокои. Колко е интензивен ли? Всеки ден на 100%! Важното е, че когато мисли, че е направил грешка, намира сила да се извини на даден играч – било очи в очи, било пред целия отбор. Ако каже нещо нередно, впоследствие го осъзнава. Не взема нещата лично. Не мога да кажа, че съм фен на Ливърпул, защото нямам любим клуб в Англия. Аз просто искам Клоп да побеждава. Ако бе треньор на друг отбор, щях него да подкрепям. Викам за Клоп!”
Половин час в компанията на Хумелс отлита неусетно. Той говори за завоюването на света с Германия през 2014 г. и описва победата със 7:1 над домакина Бразилия насред „Маракана” като „епохален мач”; споделя, че идолът му като малък е бил Зинедин Зидан, както и че е играл нападател до 15-годишната си възраст. И всичко това на идеален английски. Каква е тайната му в усъвършенстването на езика?
„Научих го в училище, после само се опитвах да го задържа на високо ниво, говорейки с разни хора при всяка възможност. Гледането на сериали на английски също помага много. Например „Игра на тронове”, сега гледам „Наркос”, макар че повечето време се говори на испански. Е, говоря малко и от него де, така че това е добре. Гледам и „В обувките на сатаната”, разбира се. Откачена работа!”
Възможността да напусне Дортмунд заради Байерн му причини два буреносни за душата месеца и накрая взел решението да направи трудния трансфер след правене на списък с фактори „за” и „против”. Днес резултатите са смесени и баварците ще завършат след Атлетико Мадрид в своята група в Шампионската лига, а и гонят изненадата в Бундеслигата РБ (Лайпциг). И все пак Хумелс настоява, че бъдещето под ръководството на Карло Анчелоти е бляскаво.
„Знаех колко много хора ще бъдат повлияни от моето решение, но трябваше да помисля за себе си, за жена си Кати, за семейството и приятелите си. Това бе възможност да се завърна към нещо, което ми липсваше. Просто исках да съм отново в Мюнхен. Това, че завършваме втори в групата си? Ще бъде проблем само ако ни се падне голям отбор на жребия. Да, може да изтеглим Барселона, но може и Лестър.”
ЗА СПЕЧЕЛВАНЕТО НА СВЕТОВНАТА КУПА
„Удава ти се възможност, отваря ти се вратата и всичко се получава. Не се случва толкова често, но когато стане… уау! Моят златен медал е в Националния футболен музей в Дортмунд. Отдадох им го за пет години. Ходих веднъж да го погледна. Следващия път като ида, ще е за да си го взема обратно!”
ЗА ХЕНРИХ МХИТАРЯН
„Ако го пускате да играе, ще видите колко е добър. Аз съм 100% сигурен в това. Той е един от най-добрите, с които съм играл. Ако обаче не играеш, не можеш блесна. Лесно е, ама много е лесно! Гледах част от мача с Фейеноорд, част от мача с Уест Хам и ето го и него – добър като винаги, когато има възможността да е на игрището. Игра на това ниво (б.и. – вдига високо ръцете си) през цялата минала година.”
ЗА ОПУСТОШИТЕЛНИЯ ОБРАТ ДО 4:3 В ЛИВЪРПУЛ
Доминик Кинг, „Дейли Мейл”