Тайните на Юрген Клоп (част II)

Ако имаше една причина за недоволство в съблекалнята на Ливърпул по време на първите няколко месеца на Юрген Клоп на поста, това бяха тренировъчните графици. В последните сезони отборите в Премиър Лийг навикнаха на тежки двуразови занимания, ала германецът понякога прави триразови: една сутрешна и две следобед (или, много по-лошо, една следобед и две вечерни).

Сега изведнъж играчите на Ливърпул биваха карани да се приспособяват към различни тренировъчни подходи от една седмица за следващата. Преди късни мачове тренираха вечер, за да бъде тялото в оптимална кондиция в точния момент от денонощието. Нарича се трениране в циркаден ритъм и е много разумно нещо, но футболистите предпочитат рутината на постоянния тренировъчен режим в едни часове. Треньор не бива да променя навиците им, освен ако не е уверен, че играчите ще открият и прегърнат потенциалните ползи.

Първата тренировка на Клоп в Ливърпул октомври м.г. завърши с прилошаване на португалския младок Жоао Тейшейра (после той напусна клуба) и още двама от отбора прегънати на две от болка. Понякога някои се чудеха дали не ги натискат малко прекалено. Вече добре познатият Раймонд Верхайен – нидерландски кондиционен треньор, често обвиняваше в Туитър мениджъра на „червените” за многобройните контузии през миналия сезон – „класическата грешка” да опитваш да инжектираш твърде много интензитет твърде рано и бързо. Дори Франк де Бур при поемането на Интер подсказа на Клоп, че е трябвало да „забави” въвеждането на гегенпресинг тактиката си в новия си клуб.

Когато германецът заведе отбора си в Калифорния през юли, изрично заяви, че това не трябва да се смята за предсезонно турне. Въобще не бе „турне”. Тимът бе там да играе мачове в Лос Анджелис, Сан Франсиско и Сейнт Луис в сериите Международна купа на шампионите, ала мениджърът настояваше, че това е тренировъчен лагер. И следваше той да е интензивен. Германецът докара нов директор на кондиционния щаб – Андреас Корнмайер, двойник на Клоп, който бе работил при Луис ван Хаал, Юп Хайнкес и Джосеп Гуардиола в Байерн (Мюнхен). Мениджърът изригна в смях, когато новопривлеченият Корнмайер предупреди играчите, че ще ги обработи по-здраво и ще ги вкара в по-добра форма от когато и да било преди.

ИНТЕНЗИТЕТ ВЪВ ВСИЧКИ АСПЕКТИ

На тренировъчния им лагер в университета Станфорд, Калифорния, имаше консенсус между мнозинството от играчите и щаба на Ливърпул, че никой от тях не може да си спомни подобна интензивна и изцеждаща предсезонна работа в предишните си клубове.

Това обаче бе далеч повече от казармен режим: колкото и добре Корнмайер да извежда телата до върховата им кондиция, желанието на Клоп е да изостри мисълта. Играчите биват подлагани на тактически предизвикателства, а мениджърът и неговите асистенти Желько Бувач, Петер Кравиц и Пепейн Лейндерс ги изваждат от зоната им на комфорт. Преди заминаването за САЩ те имаха четири мача и победиха все като гости и без допуснат гол Транмиър, Флийтууд, Уигън и Хъдърсфийлд, ала после дойде моментът за сериозна работа на тренировъчния терен.

Извън тренировките настроението е малко по-отпуснато. Клоп иска да вижда усмивки и да чува смях, когато играчите му са заедно. И колкото и безмилостен да изглежда тренировъчният му режим, колкото и изпипана и физически изнурителна да бе предсезонната му подготовка, толкова бе и ведра. Игривите му ключове на врата са приемани и приветствани като знак на одобрение. „На тренировките той е много любвеобилен и се майтапи и се хили – каза през май Адам Лалана. – Хората говорят за това как прегръща всички, ала понякога това може да значи много за даден играч. Може да те накара да се почувстваш желан и ти показва, че той цени усиления труд, който току-що си положил. Юрген изисква усилен труд. Изисква раздаване на 100%.”

Ето защо Мамаду Сако бе отпратен към дома от лагера. Клоп често го нарича с любов Мама, ала бе вбесен, когато френският защитник закъсня за полета към Сан Франсиско, а после пропуска рехабилитационна сесия и се появи късно за отборно хранене. Сако направи и друга грешка: прекъсна интервю с Клоп по време на обиколката на тима в затвора Алкатрас. Това не му записа червена точка в актива, но основният проблем на мениджъра с футболиста бе с неспазването на графиците: „Имаме си някои правила и трябва да ги уважаваме. Ако някой не ги уважава или поне такова усещане ми създава, съм длъжен да реагирам. Това е всичко.”

Обратно в Станфорд фокусът на отбора често бе върху гегенпресинга – запазената марка на Клоп високоинтензивна версия на високото пресиране. Това изисква решимост не само да отнемеш топката в противниковата половина, а и да го сториш по един изпипан и изчислен начин, затваряйки и човека с топката, и потенциалните му ъгли за пасове, след което търсиш моментално да нараниш съперника, когато е най-уязвим в защита.

Футболистите минават през тези упражнения отново и отново: преходът от защита през атакуване до вкарване на гол. С напредването на тренировките на лагера, атаките стават по-бързи, по-плавни и по-остри. Клоп стоеше край тъчлинията, със скръстени ръце и все по-впечатлен от вижданото. На онзи етап не се налагаше да казва много. Мантрата идва от Пеп Лейндерс: „Ако победим в тренирането, ще победим и в мача.”

ТРЕНЬОР, МЕНИДЖЪР И ФУТБОЛЕН ДИРЕКТОР В ЕДНО

Сред собствениците на Ливърпул от Фенуей Спортс Груп отдавна битува потрес от възложеното свръхдоверие и власт в „сокър треньорите” в Англия. Предвид опита им в бейзболната Мейджър Лийг и Бостън Ред Сокс, ФСГ предпочитат модел, в който треньорът тренира и избира състава за мача, ала рекрутирането и дългосрочната стратегия се решават от комитет.

Брендън Роджърс страдаше в този модел. Дори в изумителния сезон 2013/14, когато Ливърпул бе близо до първата си титла в Премиър Лийг с възбуждащ футбол, около „Анфийлд” го имаше чувството, че мениджърът и собствениците дърпат колата в различни посоки. Дори след новия и подобрен договор на Роджърс през май 2014 г. имаше области на конфликти. С продажбата на Луис Суарес в Барселона и трудностите на куп нови попълнения в приспособяването резултатите започнаха да спадат и отношенията се насочиха към точката на разрива.

Не всички в Ливърпул бяха убедени през есента на 2015 г., че Юрген Клоп ще е идеалният чарк за модела на ФСГ, но на интервюто си за работата в Ню Йорк германецът изложил своя опит от работата под ръководството на спортния директор Михаел Цорк в Борусия (Дортмунд) и изразил становището си пред собствениците на Ливърпул, че техният модел би му паснал идеално. Стига, разбира се, нивото на експертиза в останалите звена да е според очакваните от него стандарти.

Клоп също изказал голямо одобрение за трансферната стратегия на клуба и още на тази първа среща настоял, че ще извади най-доброто от Емре Джан и Роберто Фирмино – двама играчи, които ФСГ очакваше Роджърс да внедри в отбора далеч по-бързо.

Бързо се заформила близка работна връзка между Клоп и президента на задокеанската група Майк Гордън, който държеше може би най-важния глас в трансферния комитет по времето на Роджърс. Преди това на Гордън се гледаше като на „де факто футболен директор”, ала от видяното досега той на драго сърце прехвърля част от властта си на Клоп. ФСГ бързо започна да смята 49-годишния германец за треньор, мениджър и футболен директор в едно.

ИДЕАЛНО СЪВПАДЕНИЕ

Това лято промените в спортно-техническия щаб, на базата в Мелууд, в (огромна степен) състава на играчите и дори в дизайна на тренировъчните екипи бяха продиктувани от Клоп. В началото на юли, по-малко от девет месеца след идването си на поста и само с 13 победи в ПЛ, той получи предложение за нов шестгодишен договор. Подписа го, без да му мисли много. Клоп винаги е искал да е сигурен, че е избрал точния клуб след толкова много щастливи години на „Вестфаленщадион”. Сега бе сигурен, че го е намерил, а работодателите му бяха повече от сигурни, че са намерили точния мениджър.

Германецът вероятно би се надсмял на тезата, че може да тренира само определен тип клубове, в определен тип градове, затова може би е по-добре да го кажем другояче: Борусия (Дортмунд) му прилягаше идеално, а на тази основа същото важи и за Ливърпул – исторически клуб, с работнически манталитет, приемащ себе си за изграден върху мощната връзка между отбор и фенове, изправящ се безстрашно срещу по-аристократичните клубове в родината си и в Европа.

Когато Клоп обяви намерението си да напусне Дортмунд в търсене на ново предизвикателство, бе трудно човек да си го представи в Байерн или в Реал Мадрид. „Нямаше да е смислено от негова гледна точка да отиде в действащ хегемон – казва Нийл Аткинсън от подкаста Анфийлд Рап. – Той има нужда от предизвикателства като това в Ливърпул, иска клуб, където футболът е в кръвта на града. Така е в Дортмунд и Ливърпул, може би и в Манчестър. Други градове имат друга динамика. Не можех да си го представя в Барса, Мадрид или дори в Арсенал.”

Има определено възприятие за това как трябва да изглежда и особено да звучи мениджърът на Ливърпул. В общи линии се приема, че трябва да е превъплъщението от XXI век на Бил Шанкли. Жерар Улие, Рафаел Бенитес, Кени Далглиш и Роджърс по различни начини опитаха да влязат в този образ, но ролята на „човек от народа” стои по-естествено на Клоп, който може да носи тениска на Бийтълс на пресконференция, без да изглежда, че се престарава. „Обичам как ливърпулците изживяват футбола, историята около него”, казва той и, дори и да изглежда, че проповядва на правоверните, човек остава с усещането, че наистина го мисли.

„Мисля, че той вярва в онази мъглива концепция за „народа” – смята Аткинсън. – Вярва в силата на тълпата. Вярва във връзката между играчи и фенове. Видяхме как след равенството с Уест Бромич накара играчите да дойдат пред феновете и като един да ги аплодират… все едно празнуват резултата. Някои от феновете не бяха сигурни какво да мислят, но това бе повече жест на благодарност към публиката, че не ги изостави и не избяга преди края на мача, както стана седмици преди това. Опита да заздрави връзката и според мен феновете отговориха на това.”

„Усещам сила в този клуб – каза Клоп към края на миналия сезон. – Усетих я срещу Дортмунд на „Анфийлд”. Вярвам, че има някои клубове, които винаги е по-вероятно да спечелят трофеи от други. Почувствах го за първи път, когато бях в Дортмунд. Михаел Цорк ми каза да не се тревожа към края на един сезон, че Байер (Леверкузен) ни диша във врата. Каза, че те няма да победят, защото Леверкузен никога не побеждава, а Дортмунд е клуб, който печели трофеи. Усещам това нещо и в Ливърпул, а според мен го усещат и привържениците ни.”

ЗДРАВ ТРУД И ОЩЕ ПО-ЗДРАВА ИГРА

Въобще някога спираш ли да работиш? Този въпрос често е задаван на Клоп. Всеки мениджър в наше време е работохолик, но докато някои предпочитат една страна от работата пред други, германецът настоява да води във всеки план. Изглежда изцеждаща отдадеността му към микроменажирането както на хора и настроения, така и на тактика и детайли. Добавете към тези предизвикателства и особеното да си мениджър на Ливърпул, сиреч да се изправяш пред огромните очаквания на феновете, да водиш във възходи и падения – това звучи още по-изнурително. Германецът не знае спирка в своята работа, а (както откриха играчите му миналия декември) обича и да играе здраво.

Мениджърът на „червените” прави една-едничка отстъпка пред преумората. Всяка вечер след завръщането си от Мелууд у дома си във Формби прави интензивна дрямка – понякога за повече от час, но никога за повече от два. После, казват, се събужда презареден и ако му е останала някоя вечер за наслада, не бяга от нея. Заедно с жена си разхождат любимото си куче Емма (смесица между коли и ритрийвър, чието име е в чест на покойния нападател на Дортмунд от 1960-те години Лотар Емерих) на брега на Формби или в близката горичка. Обича заедно с хората от треньорския си щаб да хапва или пийва в градските ресторанти или кръчми. Местните понякога виждат Клоп и треньорите да играят тенис на маса или дартс. Не им липсва енергия и радост от живота.

Постът в Ливърпул отдавна изцежда мениджърите му. Обстоятелствата зад оставката на Далглиш през 1991 г. бяха много различни превид емоционалната травма след трагедията на „Хилзбъроу”, ала Греъм Сунес и Улие трябваше да се подложат на сърдечни операции в етапите на работата си под стреса от задачата да върнат клуба към прежната му хегемония; Бенитес бе разсеян от изпили енергията му вътрешни борби; Рой Ходжсън прецени работата като по-стресираща от тази в националния тим на Англия; Далглиш се върна изпълнен с жажда в началото на 2011г., ала се изцеди около първата афера „Суарес” и накрая бе уволнен; дори Роджърс стана от безмерен оптимист неприкрит песимист по време на трудния си трети сезон.

НЯМА ВРЕМЕ ЗА ПСИХОАТАКИ

Клоп, като повечето си предшественици, вярва в цялостното впускане в почти всеки аспект от работата, но има някои неща, за които предпочита да не губи енергия. Едно от тях е „медийната игра” с привличане в словесни битки със съперниковите мениджъри.

Той направи някои забележки за трансферния пазар, обяснявайки, че не вярва в харченето на 100 млн. паунда за един играч („защото футболът е колективна игра”), които бяха изтълкувани от медиите и Жозе Моуриньо като тънка атака към Манчестър Юнайтед заради покупката на Пол Погба. Моуриньо отговори с думите, че някои други мениджъри никога няма да се наложи да се изправят пред подобни дилеми, защото не водят „един от топ клубовете на света”. Репортерите чакаха реакцията на Клоп, а той каза само: „Нямам абсолютно никакъв интерес към това какво правят други клубове. Няма никакъв смисъл в това.”

Менажирането на Ливърпул изглежда достатъчно тежка задача сама по себе си, за да се усложнява излишно с публични или частни престрелки с други мениджъри, камо ли със собствените работодатели. Това е урок, научен по болезнен начин от предишни наставници на „червените”. Клоп определено има склонност към избухване в ярост, съдейки от миналото му в Дортмунд, ала знае за какво е добре да се канализира тази енергия и за какво не. Твърдо е решен, ако води битки в Ливърпул, да са само истински струващи си.

ЗНАК ЗА СЛАВНО БЪДЕЩЕ… ИЛИ ПОРЕДНА ФАЛШИВА НАДЕЖДА?

Съблекалнята на гостите на стадион „Емирейтс”, 14 август 2016 година. Току-що е завършило трудно първо полувреме за Ливърпул в първия му мач за новото първенство срещу Арсенал, но блестящ пряк свободен удар от Филипе Коутиньо е изравнил резултата до 1:1 точно преди почивката. Докато играчите сядат по местата си и отпиват от енергийните си напитки, Клоп има много ясно послание: „Вие сте в по-добра кондиция от Арсенал. Излезте и го покажете! Ако го покажете, печелим.”

Само 18 минути след подновяването на играта „червените” вече водят с 1:4 след изумителен период, в който плавността, скоростта и движението в атаките на гостите (особено при головете на Лалана и втория на Коутиньо) обобщават почти всичко отработено от Клоп през лятото. Мачът завършва 3:4, с твърде напрегнат излишно край, ала следобедът е опияняващ за привържениците на Ливърпул, които се наслаждават на възможността да натрият сол на обичайните за началото на сезон рани в тима на Арсен Венгер.

Дали това е знак за славно бъдеще? Или поредната фалшива надежда за клуб, изкарал 26 години без титлата? Клоп се присмя на идеята, че само за един следобед Ливърпул е доказал каквото и да било на когото и да било. Същата вечер обаче се появи една статистика: в рамките на мача играчите на германеца избягали 117,6 км – най-голямото разстояние в ПЛ, откакто се прави подобно измерване. На първия ден от сезона, когато Венгер в хор с мнозина други мениджъри из цялата страна запя „отборът ми не е готов”, това изглеждаше нещо изключително.

Никой трофей във футбола не се дава за това, че си избягал повече от противника, но за Клоп това е една от първите метрики, които се гледат в анализите след мач. Енергия, издръжливост, решимост да направиш още едно и още едно усилие (и да изтичаш цялото това тичане в точните зони, както определено стана срещу Арсенал) – това добавя към здравата основа на кое и да е представяне.

Оливър Кей, „FourFourTwo”

Следвай ни: